За разлика от Германия, доходите на фермерите в САЩ са се повишили рязко, пише сайтът agrarheute. Фермерите в САЩ не са правили толкова пари от 8 години насам. Въпреки че имаше по-малко субсидии. Но разходите също се покачиха. И следващата година няма да изглежда толкова добре.
За разлика от Германия, доходите на фермерите в САЩ се повишиха значително през 2021 г. Освен високите доходи от растениевъдството, за това допринесоха и много добрите приходи от свиневъдство и млекопроизводството. В САЩ, за разлика от ЕС, фермерите не страдат от африканската чума по свинете и забраните за износ.
Имаше и високи държавни плащания. Дори и да са се свили спрямо предходната година. Като цяло, според изчисленията на Министерството на земеделието на САЩ (USDA), доходите на фермерите са се повишили с почти 20 процента – до най-високото ниво от 8 години. Това се отнася както за растениевъдството, така и за животновъдството.
Разходите обаче също се повишиха значително и все повече създават проблеми на фермерите в САЩ, предупреждават анализаторите на USDA. Но като цяло картината е много по-положителна, отколкото в Германия, например.
Въпреки смущенията от пандемията на коронавирус, по-високият доход отразява широк спектър от ръст на печалбите в резултат на високите цени на царевицата, соята, пшеницата, бройлерите, говеждото и свинското месо.
Фермерите ще спечелят почти толкова тази година, колкото през рекордната 2013 г., съобщи USDA в сряда.
Повече пари за зърно и месо
„Това е преди всичко история за ценообразуването“, каза икономистът на USDA Кари Литковски. Приходите от царевица, пшеница и соя са с 36% по-високи в сравнение с миналата година, почти изцяло поради по-високите пазарни цени, казва USDA в прогнозата си за печалбите за годината.
Като цяло нетният селскостопански доход тази година ще бъде 116,3 милиарда долара, почти двойно повече от 2016 г., когато селскостопанският сектор се бореше с ниските цени след срива на цените на суровините, каза USDA. Общите приходи от земеделски култури се очаква да нараснат с 35,4 милиарда долара, или 17,9 процента, до 233,0 милиарда долара.
Взети заедно, приходите от царевица, соя и пшеница през 2021 г., се очаква да достигнат 35,3 милиарда щатски долара (36,4 процента плюс). Предвижда се общите приходи от животински продукти да се увеличат с 29,3 милиарда (17,7 процента) до 194,3 милиарда долара.
Преките селскостопански плащания (субсидии) на правителството се очаква да бъдат 27,2 милиарда щатски долара през 2021 г., което е спад от 18,5 милиарда щатски долара (40,4 процента) спрямо 2020 г. Голяма част от този спад се дължи на по-ниската допълнителна и ad hoc помощ при бедствия за фермерите и животновъди в пандемията на коронавирус и затварянето на програмата за облекчаване на пазара в сравнение с 2020 г.
Експлозията на разходите ще се почувства едва през 2022 г
Въпреки това доходите на земеделските стопанства вероятно ще намалеят рязко през 2022 г. с края на антиковидните помощи и продължително нарастване на производствените разходи, предупреди мозъчният тръст FAPRI през септември. Редица анализатори също очакват спад на цените на селскостопанските продукти през 2022 г., което ще намали приходите от култури и добитък. USDA ще направи първата си оценка на доходите на фермерите за 2022 г. на 4 февруари.
„Разходите за вложени средства нараснаха значително през последните месеци, което вероятно ще увеличи нуждите от заеми и ще натежи върху маржовете на печалбата на фермерите в бъдеще“, каза Федералната резервна банка на Канзас Сити. Предвижда се общите производствени разходи да се увеличат с 29,8 милиарда долара, или 8,3 процента, до 387,6 милиарда долара през 2021 г.
За почти всички категории разходи се прогнозират по-високи стойности, като очевидно най-много са се увеличили разходите за закупуването на фуражи и добитък.
Собственият капитал на американските фермери може да нарасне с 2,8 процента до 2,81 трилиона долара. Предвижда се също така общите активи на земеделските производители да нараснат с 2,8 процента (номинално) до 3,26 трилиона долара през 2021 г., главно поради нарастването на цените на селскостопанските имоти или земята.
Очаква се дългът на селскостопанския сектор да нарасне с 2,9% до номинални 454,1 милиарда щатски долара през 2021 г., според оценките на USDA. По-специално се прогнозира увеличение на дълга (заемите) за недвижими имоти, докато дългът, който не е за недвижимост, ще остане относително непроменен. Очаква се дори процентът на фалити да спадне.
Цените на земята са се повишили с 28 процента
Цените на торовете се покачиха до небето тази есен и вероятно ще останат много високи „поне през следващите шест месеца и поне до пролетта на 2022 г.“, каза базираният в Денвър Ag заемодател CoBank.
„Шоковете в производството на азот, оскъдните глобални доставки, нарастващите разходи за вложен природен газ и стабилното търсене водят до повишаване на цените. Почти всички категории селскостопански разходи са се увеличили тази година, каза USDA.
Производствените разходи бяха оценени на 387,6 милиарда щатски долара, с 8% по-високи в сравнение с миналата година и близо до рекордния връх от 391 милиарда щатски долара през 2014 г. Разходите за гориво и мазут се увеличиха с 32%, разходите за фураж за добитъка се увеличиха с 13%, а разходите за тор се увеличават с 12,5%. „Селскостопанският баланс е силен и остава силен“, каза икономистът на USDA Литковски. Това също доведе до увеличени покупки на земя и значително покачване на цените на земята.
Цените на земята в Средния Запад и равнините нараснаха средно с 15%, пишат Ag банкери, интервюирани от банките на Федералния резерв в Чикаго, Канзас Сити, Минеаполис и Далас. Най-голямо увеличение на цената на земята е в Айова с 28%, Минесота с 26% и Южна Дакота с 23%.
Високите селскостопански цени насърчиха фермерите да разширяват стопанствата си чрез закупуване на земя, пишат банкерите. „Покупките на селскостопански имоти се подкрепят от лихвите по земеделските заеми, които са исторически ниски“, продължава още той.
В Европа: фермерите на тъмночервено
Последиците от пандемията, експлозията на разходите и африканската чума по свинете (АЧС) за фермерите са драматични. От това се опасяваха европейските фермери и то се оказа истина.
Земеделската асоциация Skammern оцени първите счетоводни резултати за фермите на пълен работен ден през изминалата фискална 2020/21 година – и стига до катастрофални резултати.
В голямата земеделска провинция Долна Саксония в Германия резултатите на компаниите се сринаха средно с около 33 процента. И за съжаление това не е краят. „Подобряване на ситуацията засега не се вижда“, заяви Камарата на Долна Саксония.
„Докато проверените ферми в Долна Саксония са спечелили 71 400 евро през предходната година, тази година те са само 48 300 евро – загубите от собствен капитал се регистрират при всички форми на дейност“, каза президентът на Камарата на Долна Саксония Герхард Швете, когато представяше цифрите в Олденбург.
„Силната икономическа основа е в голяма опасност в много компании“. Това е особено вярно за свиневъдите: „Преработвателните компании сега са потънали в разрушителен капан цена-разходи“, подчерта Швете.
Но и растениевъдните стопанства, които всъщност се радваха на високи цени на зърното и рапицата, също не се справят много добре. Явно високите разходи са изяли голяма част от приходите. Освен това земеделските стопани не можеха да продадат голяма част от зърното си на високи цени, тъй като то беше обвързано с форуърдни договори.
В резултат на това данните от Долна Саксония показват, че резултатите от растениевъдните стопанства са се свили до 62 400 евро от 73 600 евро през финансовата 2019/20 г. – до доста умерена средна стойност, според Камарата на Долна Саксония за развитието в изминалата финансова година.
Млекопроизводителите, трябваше да се справят с цена на млякото от около 33 цента при среден резултат от 53 000 евро. През финансовата 2019/20 година млечните ферми са спечелили 56 500 евро. Това означава, че млекопроизводителите трябваше да се справят с третия пореден спад в приходите си, което е всичко друго, но не и добра новина за вече силно разклатената индустрия.
Свиневъди в особено тежко положение
Ситуацията е особено драматична при преработвателните компании: техният среден годишен резултат падна след необичайно добра предходна година с фирмен резултат от 129 600 с цели 100 000 евро до едва 27 900 евро. Спад от почти 80 процента!
Причините, разбира се, са последствията от пандемията със затворени ресторанти и столове и отменени големи събития. Освен това много кланици бяха затворени за дълго време поради болен персонал. Това доведе до голямо изоставане в клането и до временно свръхпредлагане на пазара на свине.
Забраната за износ, която Китай и други азиатски страни наложиха на Германия след избухването на АЧС, е също толкова сериозна. „Достигнахме толкова ниско ниво на цените на прасета за клане, което не е съществувало повече от 20 години“, каза председателят на Камарата на Долна Саксония Шветье, описвайки драматичната ситуация.
