Учени правят паралел между глифозат и No-till

Отричаният препарат е ключ за намаляване на въглеродните емисии в селското стопанство

В началото на 90-те години на миналия век обработката на почвата беше водещата форма за контрол на плевелите в сравнение с минималната или без обработка, което беше практически неприложимо по онова време. Глобалното земеделие обаче претърпя големи промени за сравнително кратък период от време. В момента контролът на плевелите чрез обработка на почвата намалява, отстъпвайки място на земеделско производство с нулево или минимално увреждане на почвата.
Екип канадски учени е провел проучване, за да разбере какво движи тази промяна в използването на земята. За целта е използвана рамка за отчитане улавянето на въглерода в канадската провинция Саскачеван. Резултатите определят количествено прехода от земеделската земя, която е нетен източник на въглерод, към нетен поглъщател на въглерод през последните 30 години.
Получените данни са потвърдили, че корелацията между генетично модифицирани устойчиви на хербициди култури и употребата на глифозат са движещата сила за повишеното улавяне на въглерод в почвата. Спирането на обработката на почвата и прилагането на минимални интервенции към нея е намалило количеството въглерод, освобождаван при обработките, и е увеличило улавянето му чрез непрекъснато производство на култури.
Фермерите в Саскачеван потвърждават колко е важно използването на глифозат с допълваща технология за отглеждане на междинни култури, за да могат да се поддържат практики за устойчиво управление на земята по всяко време. Премахването или ограничаването на една или и двете от тези технологии ще повлияе негативно на устойчивостта.
Улавянето на въглерода играе важна роля за намаляване на нетните емисии на парникови газове. Емисиите на парникови газове се компенсират чрез прехвърляне на въглероден диоксид (CO2) от атмосферата в резервоари за съхранение в почвата чрез фотосинтезата, превръщайки го в почвен органичен въглерод (SOC).
Съществува допълнителна връзка между въвеждането на устойчива на хербициди рапица и консервационната обработка на почвата, което води до съответните промени в емисиите на парникови газове.
С друго проучване е установено, че след десет години култивиране на ГМ рапица в канадските прерии, необработваната площ с ГМ рапица е нараснала до над 3,3 милиона хектара. На тези площи е определено повишено улавяне на въглерод с 0,39 т/ха от намаляването на практиките за обработка на почвата годишно в сравнение с конвенционалната обработка на почвата. Промените в размера на оборудването, подобренията в технологиите за отглеждане и генетиката на културите са повлияли положително на добивите и доходите на земеделските стопанства.
Сп. Sustainability

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини