Рапицата е една от най-предпочитаните предшественици, макар самата да не предявява големи претенции към засятата преди нея култура. Все пак най-подходящи за рапицата са площи, освободени от зърнено-житни и зърнено-бобови култури. Те се прибират сравнително рано, което е предпоставка за добра предсеитбена обработка. Обработката на почвата трябва да се направи така, че да осигури добра влагозапасеност, твърдо легло, рохкав повърхностен пласт, без буци и плевели. Начинът на обработка зависи от състоянието на почвата, предшественика и срока на засяване. При нормални в климатично отношение години и предшественик пшеница, най-подходящо е извършването на оран на 18 – 20 см, последвана от 1 – 2 дискувания. С оглед да се предотврати уплътняването на почвата при влажни почви, каквито тази година има на много места, дискуването трябва да се замени с култивиране или друга подходяща почвообработваща техника. Валирането преди и след сеитбата е задължително.
КУЛТУРАТА Е С ВИСОКА ПОТРЕБНОСТ ОТ ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА
Рапицата, както всички маслодайни култури, е силно взискателна към хранителните вещества в почвата. Торенето трябва да е съобразено със запасеността на почвата. Рапицата се нуждае от два пъти повече азот, фосфор и калий в сравнение с пшеницата. Примерни торови норми: 15 – 18 кг/дка азот, 8 – 10 кг/дка фосфор и 4 – 8 кг/дка калий. Фосфорът и калият се внасят преди основната обработка, а азотът – 30% предсеитбено. Останалото количество от азотния тор се внася през пролетта във фаза бутонизация на културата.
Най-благоприятният срок за сеитба на зимната рапица е 25 август до 20 септември при междуредово разстояние 12 – 15 см. и дълбочина на сеитбата 2 – 3 см.
Сеитбена норма е 0,4 – 0,5 кг/дка, осигуряваща 85 – 100 семена на м2. Завишаване на посевната норма води до етиолиране (изтегляне) на растенията, намаляване на разклоненията, броя на чушките и добива.
Петър Кръстев
