Д-р Лозана Василева: Рискуваме да не може да усвоим финансовия ресурс от ЕС до края на 2023г.

Решенията, които ще вземат управляващите днес, ще са ключови за бъдещето на сектора през следващия програмен период – казва доскорошният зам.-министър на земеделието

Д-р Лозана Василева е родена на 16 април 1979 г. в Пазарджик. Има докторска степен по аграрна икономика в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и специализация по биоземеделие в Университета Южна Бохемия в Чехия.

Автор е на научни публикации на тема икономическите ефекти от биологичното земеделие в селското стопанство. Владее френски и английски език.

През годините д-р Лозана Василева гради кариера в системата на Министерството на земеделието и храните и ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция (ДФЗ-РА). Заемала е различни позиции от експерт до заместник министър.

От 2003 г. до 2004 г. работи като старши експерт по агростатистика в Областна дирекция „Земеделие и гори” в град Пазарджик. През следващите години е счетоводител, а от 2009 г. става директор на Областната дирекция на ДФ „Земеделие” в родния си град.

На 29 август 2014 г. д-р Лозана Василева е назначена за изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ – РА, а през ноември същата година става заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“-Разплащателна агенция.

През последните четири години е заместник-министър на земеделието, храните и горите до май 2021г.

– Д-р Василева, страната ни има вече ново правителство, а същевременно е на прага на нов програмен период по отношение на европейското финансиране. Какво се очаква да е различното и как да изиграем картите си като държава, за да получим достатъчно подкрепа за агросектора у нас, така че да може той не само да оцелее, но и да бъде конкурентен?

– Моментът е изключително важен за българското земеделие. До края на годината България трябва да изпрати в ЕК Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони. За съжаление, по време на двата служебни кабинета работата по изготвянето му и дискусията с бранша беше почти спряла, загуби се ценно време. Сега трябва бързо да се финализира плана и да се одобри от Народното събрание за да не се допусне забавяне в одобрението и стартирането на приемите в новия програмен период. Има редица новости, като основното е обединението на директните плащания, програмата за развитието на селските райони, пчеларската програма, лозаро-винарската програма в един план, повече средства за околна среда и климат, за млади фермери, дигитализация и иновации. Успяхме да защитим в преговорния процес преходната национална помощ и обвързаната подкрепа, изключително важни за чувствителните сектори. В дискусия с бранша разработихме набор от мерки, които да се включат в стратегическия план, като се съобразихме с европейската политическа и законодателна рамка и спецификите и нуждите на родните фермери, но много важен е въпросът с бюджетирането на средствата между мерките, поставянето на реалистични цели и залагането на достатъчно пари за да се постигнат. В противен случай страната ни ще търпи санкции от неизпълнението на заложените цели. Решенията, които ще вземат управляващите днес ще са ключови за бъдещето на сектора през следващия програмен период.

– Горещата тема вече няколко месеца е Планът за възстановяване и устойчивост. Тъкмо изглеждаше, че вече сме се справили с преработения вариант, а преди дни Мика Зайкова обяви по БНТ, че от Европа го „направили на кайма“, имайки предвид, че документът е върнат за преработване с 43 забележки. Същевременно Атанас Пеканов успокои в интервю, също по националната телевизия, че преговорният процес не излиза от рамките на очакваното и България няма за изгуби пари. Запозната ли сте със споменатите забележки и смятате ли, че България ще успее да внесе навреме по-приемлив вариант?

– Доколкото съм запозната, основните бележки и коментари са в областта на енергетиката и не засягат сектор земеделие. Нормално е ЕК да има бележки и коментари, въпросът е дали преговорният екип на България ще успее да защити мотивирано позицията на страната ни и да прецени къде може да се направи отстъпка за да се получи одобрение на плана. Затова е много важно в екипа да има добре подготвени експерти във всяка област и адекватни политически решения кои бележки да се вземат предвид и кои да отстояваме с аргументи. За съжаление забавянето е факт, редица страни вече усвояват авансовите си средства, а ние получаваме първи коментари, бизнесът и икономиката боксуват, фирми преустановяват дейност, освобождават персонал или ги пускат в неплатен отпуск, търсят начини за оцеляване. Рискуваме дори да не може да усвоим финансовия ресурс до края на 2023г.

– Още един въпрос по Плана за възстановяване и устойчивост. Горещи полемики предизвика опасността в него да няма предвидено финансиране или то да е недостатъчно за напоителните системи в страната ни. Горчива истина е, че много от тях са в плачевно състояние и се нуждаят от основно обновяване, за да продължат да изпълняват ролята си. А тази инфраструктура е от решаващо значение, за да имаме изобщо земеделие и производство на храни, а и за реакция при бедствени ситуации. При по-лошия сценарий, ако Планът бъде приет с недостатъчно средства за напоителните системи, какъв е разумният резервен вариант, за да се поддържат те поне в сегашното си състояние и да изпълняват що-годе функциите си?

– По мое мнение, това е голяма грешка на служебния кабинет да изключи от Плана за възстановяване и устойчивост заложените от кабинета Борисов 3 средства за пълна рехабилитация на напоителните системи и съоръжения. Невъзможно е тези средства да се осигурят от националния бюджет, а по Програма за развитие на селските райони успяхме да заделим едва 50 млн. евро за напоителна инфраструктура. Планът за възстановяване беше добра възможност да реши този дългогодишен проблем с напояването, изключително важно за земеделието и предвид промените в климата също. За сметка на това в плана са заложени средства за инвестиции за напояване в рамките на стопанството, което няма да реши проблема. Тези инвестиции могат да се финансират и от стратегическия план. Предстои да видим какви решения ще вземе новото ръководство на министерството на земеделието по тази важна тема.

– Много се каза напоследък за това, че финансирането отива при едрите земеделци, докато малките и средните имат доста затруднен достъп. Неприятна изненада имаше и при отварянето на мярката за младите фермери – от Министерството на земеделието предупредиха, че за тях в рамките на предстоящия прием по подмярката няма да има възможност за предоставяне на безвъзмездни консултантски услуги от страна на Национална служба за съвети в земеделието (НССЗ), както и за изготвяне на безплатни бизнес планове от страна на службата. Какво може да се направи за по-справедливо разпределение на евросредствата, без то да нарушава европейските критерии, както и за по-лесен достъп до финансиране?

– Приоритет в програмата на ГЕРБ винаги са били малките и средните стопанства, чувствителните сектори плодове и зеленчуци, животновъдство и биологично земеделие. През последните години осигурихме допълнителни средства за малките стопанства и младите фермери, целеви приеми за животновъдството, нови приеми за биологично земеделие и тези усилия трябваше да продължат. Но какво се случва в момента, точно тези младите, които имат нужда от стартова помощ, от безплатни консултации как да създадат и развият стопанството си остават без подкрепата от Националната служба за съвети в земеделието и ще трябва да търсят консултантски фирми за да подготвят проектите си. Това ще облагодетелства консултантите и ще затрудни младите фермери. Нашите усилия бяха насочени към засилване капацитета на НССЗ, изграждане на допълнителни офиси в малките населени места за по-добър достъп до безплатни съвети и консултации, както и ангажирането на браншовите асоциации в обучения и демонстрационни дейности за фермерите с финансиране от стратегическия план. Но в новия програмен период следва да се заложат и повече средства за младите стопани, както по втори стълб, така и за директните плащания за младите. Надявам се, че браншът ще продължи все така активно да защитава интересите си и пред новото ръководство на министерството и да има чуваемост и диалог.

– Една от горещите теми в агросектора през последните дни бе и изборът на Иван Валентинов Иванов за министър на земеделието. Дискусия предизвикаха както спорни моменти от миналото му, така и професионалната му подготовка. Как оценявате това решение?

– Изборът на Иван Иванов за министър на земеделието е решение на новосформираната коалиция и е тяхно право и отговорност да изберат подходящите според тях хора за различните позиции. Не бих коментирала компетенциите на г-н Иванов, не го познавам, но мое лично мнение, че секторът е специфичен и много важен за страната и министърът трябва да познава състоянието и проблемите в българското земеделие, да е запознат добре с европейската рамка за подпомагане и политиките на ЕС за да се търсят адекватни решения на проблемите според възможностите за европейско финансиране и националния бюджет. От наблюдението ми на публичния дебат преди сформирането на кабинета пролича от изказващите се непознаване на законодателството и едни добри пожелания без реална възможност за реализирането им с наличните инструменти и бюджети. Въпреки това, пожелавам успех на новия министър, да успее да сформира екип от добри експерти и да продължат усилията за подкрепа на българското земеделие, защото фермерите имат нужда от адекватна и навременна помощ и всяка загуба на време ще е пагубна за сектора.

– Няма как да не засегнем и темата за енергетиката, особено след като фермерите масово усещат финансовия удар след излизането им на свободен пазар на електроенергия – при някои сметките са толкова високи, че само за няколко месеца са ги довели до ръба на фалита. Не можем да не изпълняваме политиките на ЕС, но и правенето на бизнес става невъзможно, ако разходите надвишават приходите. Какъв е изходът?

– Да, кризата в енергийния сектор засегна и земеделието, особено преработвателната промишленост и оранжерийното производство. В проведените от мен редица срещи с представителите на тези сектори през последните месеци, производителите споделиха сериозните им трудности и нуждата от спешни мерки за оцеляването им, но за съжаление споделиха и неразбирането на служебния кабинет към проблемите им, дори липсата на комуникация и срещи на тази тема в министерството на земеделието. Не се предприеха никакви мерки в тази посока за компенсиране на завишените разходи на производителите. Това, което предприехме в кабинета Борисов 3 е още в началото на годината осигурихме средства за отварянето на мярка 4.2 по Програма за развитие на селските райони, по която се подпомага повишаването на енергийната ефективност и инвестиции във възобновяеми източници на енергия за собствена консумация, но за съжаление мярката стартира късно, спираха приема и в момента все още тече приема на проекти. Това забавяне ще струва скъпо на сектора. Важно е в ДФ „Земеделие“ да се създаде организация за своевременното разглеждане на проектите за да има скорошно извършване на тези така необходими инвестиции за сектора, както и на действия в министерството за разработването и прилагането на адекватна помощ за сектор. До момента от новия кабинет чуваме добри пожелания, но очакваме реални действия и мерки за подкрепа на сектора.

Стоимена Александрова

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X