Изминаха почти 13 години, откакто написах първите си истории за “Гласът на земеделеца” – медията, която ме научи на толкова много за света и себе си.
Въпреки, че съм израснала сред земеделци, тогава, в края на 30-те си години, знаех много малко за земеделието. Но скоро научих, че почти всичко, което се случва в света, оказва влияние върху земеделието и, което е по-важно, всички по света зависят от земеделците.
Земеделската журналистика е огромна леща, чрез която се развива широк кръгозор и по-добро разбиране на всичко. Защото земеделците са политици, лобисти, агрономи, ветеринари, финансисти, анализатори, механици и инженери, биолози и еколози, маркетолози и производители. Механизатори на тежки машини и химици, анализиращи почви. И това съвсем не е всичко.
Научих се да ценя и уважавам фермерите, да поддържам здравословен скептицизъм към политиката и политиците (дори и „добрите“) и да изучавам моделите, а не прогнозите за времето. Научих се да смятам литър мляко към цена на фураж, субсидия на декар към рента и производствени разходи. Научих, че зад красивите думи понякога стоят некрасиви намерения, а зад ругатните – достойни хора. Научих, че не бива да използвам „журналистически“ похвати в професионални статии, защото земеделието е за професионалисти.
Освен това започвам да разбирам, че дори най-добрите икономически модели не са безгрешни, поради неспособността им да предскажат точно как ще реагират хората, и осъзнах колко е важно да се балансира неотложността на крайните срокове с търпението, необходимо за напредък. Защото в природата нищо не става по-бързо или по-бавно отколкото трябва.
Но това, за което съм може би най-благодарна, е как работата ми в “Гласът на земеделеца” обогати връзката, която имам със земеделците. Винаги съм ги уважавала много, но след като видях и изпитах саможертвата, всеотдайността, щедростта, постоянството, смелостта и вярата на земеделците и техните семейства, започнах да ги обичам и уважавам още повече.
Селското стопанство никога няма да бъде лесно и всеки път ще разбива сърцето ви. Но съдейки по всички хора, с които имах щастието да се срещна през последните 13 години, ако трудностите не те пречупят, земеделието ще те направи по-добър. Ако имате късмет и ако работите усилено, това ще ви даде добър, не непременно богат живот, но определено щастлив.
Имаше много трудни моменти, а последните две години може би бяха най-предизвикателните. Не бяхме подготвени за монументалните сътресения, които глобалната пандемия стовари върху нас.
Точно както беше за милиони други хора, работещи в други сектори, въздействието на COVID-19 върху световната икономика и живота като цяло, нанесе тежък удар на медийната индустрия. Гордея се и съм благодарна, че “Гласът на земеделеца” оцеля и за това трябва да отдам дължимото на отдадения екип зад заглавието, който по време на абсолютна несигурност направи единственото разумно нещо, което можеше, като запази фокуса си и продължи работата си. Надявам се да има смисъл.
Журналистиката става по-мощна, когато читателите й започнат да говорят и се надявам, че „Гласът на земеделеца“ ще продължи да бъде източник на информация, който винаги слуша повече, отколкото говори. И коректив на всяка една власт в името на земеделците. Бъдете благословени! Земеделие е имало и ще има! Честита нова 2022 г.!
Ася Василева,
Главен редактор на „Гласът на земеделеца“
