loader image

Агрономически тънкости при азотното хранене на растенията

Инвестициите в торове са съществена част от разходите в производството на всяка земеделска култура. Как най-ефективно да се оползотворят, без да има загуби?

Агр. Петър Кръстев

Азотът е безусловно необходимият елемент при храненето на растенията, без който е невъзможно практикуването на съвременно селско стопанство. В настоящия материал ще разгледаме как ефективно да използваме този елемент, какво е това волатилизация на азота и по какъв начин могат да се избегнат грешките при внасянето на азотни торове​.

Грешки при използване на азотните торове

Стрес при растенията, суша и азотни торове

Често дори успешни и опитни земеделци при възникване на определени ситуации на полето се колебаят какво да направят: почвено внасяне на азотни торове или листно подхранване. Има просто правило: ако има условия растенията да усвоят тези торове, те могат да се внесат в почвата, което ще бъде оправдано за получаване на допълнителен добив. Но ако времето е сухо, ако растенията са в състояние на стрес или в последна фаза на зреене и растителните тъкани са вече отмиращи, внасянето на тор е безпредметно. Всъщност в този случай растенията не са в състояние да консумират и усвояват хранителни вещества от торовете и следователно не могат да ги превърнат в добив.

Безазотни периоди

Някои земеделци икономисват внасянето на азот в ранните етапи от развитието на растенията, разчитайки на надеждно високотехнологично оборудвание , добра техника и възможност да внасят този елемент в по-късни фази от развитието на растенията, когато се формират репродуктивните органи и финансовият доход от действието на азота ще е максимален. Получава се така, че в ранни фази от развитието си растенията изпитват азотен глад и получават тор само в по-късни фази от вегетацията. А за осигуряване на добро развитие, растенията не трябва да изпитват азотен глад през цялата вегетация – от поява на пониците до формиране на генеративните органи. Растенията не бива да имат „добри“ и „лоши“ дни, те трябва да са осигурени с азот постоянно. Само в такъв случай ще дадат много добър добив, който ще възвърне всички вложени инвестиции. Същото се отнася и за обратния случай – решението да се даде цялата азотна норма преди сеитбата или по време на нея, а по-късно, през вегетационния период, растенията да не се торят с азот.

Азотен стрес и зреене на растенията

Следващата грешка е, че земеделците често бъркат азотния стрес на растенията със зрелостта и зреенето на културите. Например, често може да се чуе: въпреки че царевицата е пожълтяла в края на сезона, тя все пак е дала добри резултати. Всъщност добре е да се знае, че в този случай царевицата все още е имала нужда от азот. Неговата липса в този етап е довела до големи загуби в добива, които биха могли да бъдат предотвратени. Факт е, че когато царевицата е подложена на азотен стрес в репродуктивния етап, тя ускорява узряването си и намалява броя и теглото на семената. По този начин растението се опитва да завърши узряването си преди азотът да свърши, за да образува жизнеспособни семена. Това е един от основните биологични принципи, които допринасят за оцеляването на определен растителен вид. Същото правило важи и за всички други култури. Азотният стрес на растенията не трябва да се възприема като процес на узряване! По същата причина културите, в които имат дефицит на азот, узряват по-бързо.

Посевите с по-малка гъстота могат да имат по-голяма нужда от азот

Това звучи противоречиво, но при използване на съвременните технологии с променлива плътност и формиране на популации от растения с различна гъстота в полето, участъци с по-малка плътност на растенията може да изискват повече азот.

Създаването на модерни сеялки позволи на земеделските производители да използват технология на сеитба с променлива скорост, при която е възможно гъстотата на растенията да се променя в случаите, когато в едно и също поле има различни почвени типове – участъци с тежка структура и такива с по-леки почви.

Когато гъстотата на сеитба се променя, прилаганите норми азот също трябва да бъдат променени. Но в този случай не е толкова лесно да се определят правилните норми на азота. Логично е, че по-високата растителна популация изисква съответно високо ниво на азотно хранене, докато по-малка растителна популация изисква по-малко азот. Но трябва да се има предвид способността на почвата да задържа и отдава азот на растенията. Например, почва с тежка текстура, където растенията се сеят с повишена гъстота, може да даде повече азот на растенията. Това означава, че в тази част на полето е възможно нормата на азота да се намали. В същото време може да е необходимо повече азот на по-леките почви, ако те имат ниска способност да задържат и отдават елемента на растенията. По този начин в някои случаи е препоръчително гъстотата на растенията да се намали и да се увеличи нормата на внасяне на азот – върху почви с лека структура и по-ниска способност да задържат и отдават азот от тора към растенията.

Изпарение (волатилизация) на азота

Разпръснатият върху почвата карбамид може бързо да деградира в условия, които ще допринасят за това. Когато това се случи, значителни количества азот се отделят в атмосферата като газообразен амоняк – амоняк (NH3), и се губят. Този процес се нарича изветряне (изпаряване). Той се контролира от уреазните ензими, намиращи се в почвата и растенията. Изпаряването се случва през първите 48 часа след внасянето. Ако условията през това време имат негативно влияние, те определят общото количество загубен азот.

Условия, които причиняват повишена летливост на азота:

• топло и ветровито време;

• много влажна почва – отмиване на уреята;

• сухи почви– лошо придвижване на торовете;

• много растителни остатъци;

• високо pH на почвата;

• отсъствие на валежи след внасяне, което прави невъзможно разтварянето и придвижването на карбамида в почвата;

• ниска обменна способност на почвата и високи норми на внасяне накарбамид.

В топли и ветровити условия загубите могат да достигнат 60% от внесения азот.

Минимизиране волатилизацията на азота

Правилното прилагане на технологиите може да минимизира загубите на азот при внасянето на карбамид.

• Там, където това е възможно, карбамидът трябва да се заравя в почвата. Ако за почвеното торене се използва апликатор, който прорязва ивици в почвата, трябва почвените отвори след внасяне на тора да са напълно затворени. Тогава торът не се подлага на изветряне.

• Ако заравянето е невъзможно, карбамидът по възможност трябва да се внесе преди дъжд или лека поливка (ако полето е поливно), за да може торътда проникне в почвата. Водата улеснява транспортирането на амония, отделящ се от карбамида в почвата. Нужни са минимум 6-8 мм валеж. При недостатъчна влага (по-малко от 6 мм) изпарението се усилва.

• Изпарението ще бъде високо, ако карбамидът се внесе веднага след дъжд: влагата увеличава скоростта на образуването и изпарението на амоняка.

• Росата също засилва изпарението – тя осигурява достатъчно влага, за започване на този процес, но е твърде малко за измиване на азота в почвата.

• Използване на карбамид в условия на студено време – ниските температури намаляват скоростта на преобразуване и загубата на амоняк.

• Внасянето на карбамид върху повърхност с растителни остатъци може да засили изпарението поради високата активност на уреазата и ограниченото придвижване на тора в почвата.

Необходимо ли е преминаване на друга формулация азот (N) за намаляване на волатилизацията?

Използването на карбамид е най-добрият вариант на съотношението цена/качество дори когато условията благоприятстват изпарението на азота. Да предположим, че 30% N могат да бъдат изгубени. Но ако алтернативният източник на азот струва с 30% повече на килограм достъпен N, отколкото стойността на N, съдържащ се в карбамида, то карбамидът е най-икономичният вариант на азот за подхранване.

Листно подхранване с карбамид на пшеница за повишаване съдържанието на протеин в зърното

Една от разпространените грешки е третирането с карбамид на посевите с пшеница по вече узряващия клас. В никакъв случай не трябва да се внася карбамид, ако класът вече е започнал да жълтее, а листата са се завили от жегата и са започнали да изсъхват. Такова подхранване е неефективно, поради това че растителните тъкани не могат да усвоят карбамида и съответно желаното влияниеза повишаване на протеина в зърнотоняма да се получи. Пръскането на посевите с резервоарна смес, съдържаща карбамид, трябва да се прави само тогава, когато класът е още зелен!

Подхранването на културата върху сух клас е хвърляне на пари на вятъра.

Само чрез правилното прилагане на съвременните методи за хранене, както ипри спазване на посочените по-горе препоръкие възможно значително намаляване загубите на азот и увеличаване печалбата от използването на торове.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X