loader image

Юлиан Георгиев, трето поколение млад земеделец: Да произвеждаш храна е най-благородната професия

Трудно е да си фермер, ако не си малко луд, много упорит, и ако не носиш земеделието в кръвта си

Животновъдство в България е възможно, но трябва да имаш земя и да затвориш цикъла

Фермерите трябва да се обединят, за да ги чуе държавата, убеден е председателят на земеделските производители в Синдикат Защита

Ася Василева

Юлиан Георгиев от Костенец е едва прехвърлил 30-е, но вече от 10 години е земеделски производител. Въпреки трудностите в бизнеса не се отказва и упорито търси решения на проблемите, които ежедневието му носи. За него цената на успеха е много труд, постоянство и поглед към бъдещето. Казва, че е лесно да произведеш, но е трудно да продаваш. В движение се е научил да смята, да прави бизнес планове, производство и маркетинг. Рядко му остава време да се връща към детските си мечти, но е останал в Костенец, защото е убеден, че земеделието в България има бъдеще и си заслужава.

Юлиан е трето поколение земеделец, научил е земеделието от баща си Стоян и дядо си, и има голяма вероятност синът му Симеон, който в момента е почти на 4 години, да е четвъртото поколение. Земеделието при семейство Георгиеви е семейно фермерство в най-чистия смисъл на тази дума. Такова, каквото е на Запад, такова, каквото всички казват, че трябва да бъде и в България. Напук на всичко семейството на Юлиан го е постигнало. Трудно, но успешно. Пътят за рентабилно животновъдство обаче е трънлив – няма начин да го направиш без земя, без собствено производство на фуражи, без да произвеждаш собствена продукция и да се грижиш сам тя да стигне до клиентите.

„Сам“ обаче е дума, която Юлиан не харесва. Мечтае фермерите в България да спрат да се справят с всичко сами и най-накрая да загърбят егото си, да се съюзят и да продължат по пътя обединени. Затова и активно работи като Председател на земеделските производители в Синдикат Защита.

За семейно земеделие и много друго разговаряме с него, търсейки отговори на въпросите какво е семейно фермерство в България и как то да стане професионална съдба на повече млади хора в България.

Разкажи ни за вашето стопанство…

Това е 10-а година откакто съм регистриран като земеделски производител. Стопанството ни е създадено през 1998 г. Започнахме с отглеждането на ягоди, малини, зеле, праз… Разделили сме работата с баща ми. В момента имаме около 200 кози, разполагаме с малко пасищна земя, както и обработваема, на която произвеждаме фуражите. От 2 години сме регистрирани по Наредба 26 с минимандра.

Вие сте семейно стопанство в чистия смисъл на тази дума…

Точно така. Всичко тръгна от семейството. Аз се присъединих към бизнеса през 2011 г. Регистрирах се като земеделски производител, наех земя. И така до ден днешен. Справяме се успешно. Земеделието е чисто семейно. Имаме и работници, без тях няма как с животните. Баща ми се занимава изцяло с мандрата, прави сиренето и кашкавала.

Има ли смисъл да правиш семейно земеделие в България?

Аз съм бунтар по душа и имам кауза. Искам да популяризирам идеята на земеделието, да успея да запаля повече млади хора по него. Защото трябва да има и конкуренция и повече млади хора в бизнеса. Разбира се, че има смисъл. Да произвеждаш храна е най-благородната професия.

Разбира се, че е така. Но едно младо семейство трябва да има и достойни доходи и свободно време. Може ли да си осигуриш нормален живот с животновъдство?

Ако трябва да съм честен – и да, и не. Може, но зависи как ще си подредиш нещата. Организацията на нашето стопанство е направена така, че един без друг не можем. Аз осигурявам храната на животните – люцерна, сено, фуражи, баща ми прави продукцията. Но ако баща ми беше сам, нямаше да може да се справи. Няма как да закупи 20-30 тона фураж, да пласти, да балира и да жъне. Или това, което изкарва от продукцията, ще го дава да купува фуражи. Тогава няма да излезе сметката. И ще е цял живот мъка, както е при повечето животновъди.

Какво мислиш, че може да се направи?

Могат да се коригират нещата, но трябва да се стимулират хората, които реално работят от сърце и душа. А за да стане, трябва чиновниците да ходят при фермерите. Ние не може да имаме едни 10 дни в годината за административни работи, в които вместо да работим, да обикаляме по институции.

Много сме неконкурентни спрямо европейските ни колеги. И политиците ни трябва да решат дали ще работят за България или за Германия. Не може у нас ярешкото да се продава на 2.50-2.80 лв/кг. Баща ми преди 33 години е работил в кланица и казва, че и тогава цените са били такива. Принудени сме да приемаме каквато цена ни кажат мургавите търговци. Аз плащам осигуровки, данъци, а мургави прекупвачи определят цената на моята стока.

Не се чувствам сигурен в тази ситуация. Имам чувството, че България не ме обича. Не искам да ни носят на ръце, но така не става. Трябват справедливи и предвидими изкупни цени. Кланиците купуват от прекупвачи. А те плащат ли данъци, имат ли превозни документи от ветеринар? Всеки трябва да се оправя самосиндикално, поединично и кой както може. А това не трябва да е така.

Ако можеш да кажеш нещо на управляващите, какво би им казал?

Да си спазят предизборните обещания, че ще работят за фермерите, за малките и за средните, в тяхна полза. Като разбира се, не се противопоставят размерите и браншовете. Всеки е свободен сам да определя как ще се развива – дали ще има 5 или 5000 дка. Това не е важно. Важно е това, което са обещали политиците да се види на практика в действия. Давам си сметка, че с магическа пръчка няма как да стане, защото трябва да се променят твърде много неща. И дано управляващите са с чисти помисли към българските земеделци! Трябва да има воля. И реални проверки от хора, които разбират. Не такива, които идват, но не различават агне от яре. Да слушат земеделците и да си взимат бележки. И ще се случват нещата.

Какво, според теб, трябва да се промени?

Мисля, че няма да е лошо да се помисли за някакъв еднократен стимул за производители, които никога не са получавали финансиране от проекти.

Много бързо и лесно мога да се проверят и реалните стопанства, и реалните животновъди, пасища, чертожниците. Да се дадат парите на реалните малки и семейни ферми. Аз лично се справям и без проекти, има банки – вземаме кредити, изплащаме ги. Всеки намира начин да оцелява и да прогресира. Редно е да се обръща повече внимание на малките и семейните.

Само липсата на пари ли е проблемът за малките стопани?

Аз смятам, че пари има. Просто не стигат където трябва. И трябва от сега нататък да има контрол за това тези пари по програмите да отиват при реалните производители. Да се опростят процедурите. Защото всички искаме да ядем качествена и здравословна храна. А всичко поскъпва – ток, фуражи, консумативи. Как ще привлечеш един млад човек да гледа животни?

Не може да се изкупува кравето мляко по 50 ст. литъра, а и да не се плаща. Но хората мълчат. Хората нямат надежда. Държавата защо не се намесва да провери тези мандри, които не плащат? Вярвам, че всяка година цената на млякото трябва да се актуализира както цената на тока и водата.

Пазарът в България е доста труден…

Много е трудно човек да гледа животни, да произвежда и да продава едновременно. Ние търговци ли ще сме, преработватели ли или животновъди? Ние с баща ми сме и трите неща и е изключително трудно. Но друг начин няма. А да наемеш работници за всичко няма да излезе сметката.

Вие къде реализирате продукцията?

За момента я реализираме от мандрата ни в Костенец. Всяка събота имаме и пазар, там изкарваме хладилна витрина и продава сестра ми. Искам да си взема и хладилна кола, за да разнасям стоката по заявки, за да стигнем директно до клиентите в по-големите градове на по-високи цени. Защото в малкия град е много трудно да искаш реалната цена, която заслужават продуктите.

Фермерски пазари?

Имал съм покани и съм ходил на фермерски пазари в София. 30 лв ми е горивото, 10 лв паркинга, сандвич и кафе, и такса за участие, и накрая не излиза сметката. А оборотът, който правя, реално не е по-висок от този, който правя в Костенец, и няма сметка от по-високата цена, която обявявам. Няма реални фермерски пазари, организирани от общината, например.

По телевизиите вървят реклами „Купувайте българското“. Ако бяха дали тези пари реално на производителите, вместо на телевизията, щеше да има повече полза. Къде да го купуват?

Търсят ли клиентите качествена храна?

Да, един път като те научат и като са доволни, се връщат и те търсят. Стига да не си изложиш името и продуктите. Търси се качествена храна. Затова не смея и да продавам чужда продукция и да рискувам. Продаваме само нашата продукция от наше козе мляко. Пазар и търсене има, но няма кой да обуе ботушите.

Земя за животновъдите

Животновъдството, за да е печелившо, трябва да имаш земя и да си произвеждаш фуражите. От тази гледна точка ние сме щастливци. Сами сме си го постигнали. Не всички имат такава възможност. В планините не всички имат обработваема земя. Но ако искат животновъдството да е рентабилно, трябва самите животновъди да си произвеждат фуражите.

Разкажи ни за работата ти в Обединени земеделски производители към Национален синдикат „Защита“. Рядко е млад човек да се нагърби с обществена дейност …

На българите ни е трудно да бъдем единни, да се комасираме и да работим в съдружие. От 2 години се опитваме да направим синдикат Обединени земеделски производители към Национален синдикат „Защита“. Смея да твърдя, че за една година доста работа свършихме и на доста хора помогнахме. Особено на животновъди, които нямаха регистрация по чл. 137.

Но е трудно да убедиш хората, че искаш нещо реално да се промени и че тази промяна зависи от всеки един от нас. Хората са обезверени. Имаме колеги, които отговарят по сектори за отделните култури. Работим с чисти помисли за българските земеделци. Надяваме се да влезем и в Работните групи, за да можем да сме още по-полезни на нашите членове. Имаме много качествени идеи за българското земеделие от хора, които са на терен и реално работят в земеделието.

Кооперативи – възможни ли са у нас?

Възможно е, но е трудно. Смятам, че на дневен ред трябва да са позитивните и полезните неща, които ни събират, а не тези, които ни разделят. Трябва понякога всеки да загърби егото си и да зарови томахавката, за да тръгнат нещата. Едни без други е много трудно, по-добре е да сме едни с други. Кооперативите са пътят.

Оптимист ли си за семейното фермерство в България?

Оптимист съм по принцип. Но за да си истински земеделец, трябва да си малко луд и много упорит. Имам и двете качества, бил съм активен спортист, завършил съм борба в спортно училище, зодия Овен съм. Трябва много воля и упоритост, и нещата се получават. Но не става с магическа пръчка. Много хора съм наблюдавал, почвали са, работили са по 1-2-3 години и се отказват.

В земеделието е така – 1 година печелиш, 2-3 губиш или си на нулата. Трябва да ти идва отвътре, да го обичаш. Да имаш страст към животните, да излезеш сутрин с машината, да вдъхнеш аромата на пръстта, да почустваш росата. Аз му казвам – фермерска романтика. Не го ли носиш това в себе си, няма да стане.

Как тогава ще върнем младите в земеделието, след като те не го имат това?

Трябва да се популяризира земеделието сред младите. Имах идея да правим срещи с млади хора от малцинствата, на които земеделски производители и занаятчии да ги просвещаваме и приобщаваме към работата. И един да събудим, ще е успех.

А ти от кого си се учил?

В нашето семейство винаги се е гледала земя. Винаги сме имали някакви животни в къщи. Дядо ми е започнал, после баща ми. Животните се увеличиха с времето. Трябваше да се преместим на село, защото в града не можеш да ги гледаш. Аз винаги съм помагал през ваканциите и съботите и неделите. Така съм възпитан. Ако искаш хубави маратонки, ще цепиш дърва и ще мъкнеш на полето касите с ягодите. На 22 годишна възраст вече се присъединих пълноценно към земеделието. Разлепих обяви по стълбовете, че наемам земя и започнах с едно ЮМЗ. Но за тези 10 години успях да постигна доста. В момента работя около 3000 дка земя. В момента съм студент в Аграрен университет Пловдив, специалност „Агроном-полевъд“.

С малините и ягодите какво се случи?

От 2-3 години вече не отглеждаме. Изорахме ги и причината е в липсата на работна ръка. Имахме възрастни жени, които работеха, с тях съм израснал. За съжаление си заминаха и няма кой да продължи. Ромите от селата берат ягоди в чужбина. И нормално – при нас надниците са по-ниски, но аз не мога да им дам повече, защото като отида на борсата и не мога да взема достойна цена заради вносните гръцки ягоди. В момента гледаме картофи и зърнено-житни. Тръгнали сме със зеленчуци, те са ми страст. Изкарват се и повече пари при тях. Но няма работна ръка. А ако не си си направил сметката добре, и в сезона няма кой да работи, или не ти излиза цената за работна ръка, опасността от фалит е съвсем реална. Не всичко става с машини.

С машините как се оправяш?

Купувам нови машини. Всичко с кредити. Изплащам едната, вземам следваща. Фермерите сме като комарджиите.

Ти можеш ли да работиш на бюро?

Недай си Боже, някога ако ми се наложи да си храня семейството, ще работя, но не бих искал. Дано не се случи да се откажа някога от това, което съм постигнал с толкова труд и любов.

Искаш ли синът ти да поеме по твоя път?

Очевидно е вярно това, че децата попиват това, което виждат от родителите. Играчките ни са само трактори, багери и комбайни.

От една страна – да, бих се гордял, ако поеме по моя път, и има и четвърто поколение земеделец, който да поеме семейния бизнес. От друга – не знам дали искам да си причини нещата, които съм си причинил аз. Но може след 10-15 години да дойдат по-добри времена за земеделието и земеделците. Важното е да стане човек!

––––––––––––––––––––––––––––––––


Кратка визия за развитие на успешно българско земеделие на Национален синдикат Обединени земеделски производители към Национален синдикат „Защита“:

Разработване на специфични мерки и програми,обхващащи всички земеделски производители.


Категоризация на земеделски труд, минимум 2-ра категория.


Възстановяване на техникуми по селско стопанство или създаване на професионални паралелки в гимназии.


Създаване на концепция за защита на продуктите на българската селекция сортове, растения и животни.


Програма за развитие и субсидиране на земеделието в полупланински и планински райони в България.


Реализиране на концепция за комуникационните и информационни технологии за осигуряване на ефективен достъп до инвестиционните програми.


Създаване на нов Закон за аграрните взаимоотношения.


Прецизен подбор на земеделските стопанства, подлежащи на субсидиране.


Прецизно проучване на процедурите за доказване на реализирана продукция.


Подготовка на проекти до 100 000 евро от държавна служба.


Увеличаване на срока за подготовка на документи при кандидатстване на 3 месеца.


Годишният програмен период да бъде обявен от предходната година.


Прецизно проучване на процедурите npu nолзване на ливадu u nacuща с доказване на предназначение.


Проверка на терен, Сателитнoтo u самолетнoтo заснемане да става в рамките на земеделската година НЕ по-късно от 1-ви октомври, Проверката на терен да става със знанието и присъствието на проверявания бенефициент.


Поемане на 100% гаранция от страна на държавата при спечелен проект.


Доказване за платени ренти от страна на земеделсkume npoизводитeли.


Изплащането на субсидиитe да cmaвa om 1-вu октомври до 31-вu декември на календарната година.


Отпадане на ДДС на земеделската продукция.


Отпадане на данък върху субсидия, както е в другите страни членки на ЕС.


(НС ОЗП към НС ЗАЩИТА)

https://www.nsozp.com/

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

X
X