Д-р Иван Иванов, министър на земеделието на Република България, пред „Гласът на земеделеца“: Ще работим за решаване на всички проблеми на българските земеделци

Интервю на Ася Василева

– Министър Иванов, какво заварихте при встъпването си в длъжност? Успяхте ли вече да навлезете в ежедневната работа и да си съставите картина за нещата?

– Още първия ден, в който поех поста на министър на земеделието, събрах всички директори на дирекции и първостепенни и второстепенни разпоредители за експертни разговори, на които да се коментира актуалната ситуация в отрасъла. Трябваше да се направи задълбочен анализ, който да даде цялостна картина. Общото впечатление е, че секторът наистина е голям и има натрупани проблеми, които трябва да се приоритизират. Най-вече да се прецени къде, в каква степен и в какъв срок трябва да се направят интервенции, за да бъде имплантирано коалиционното споразумение. Защото имаме точни и конкретни мерки, които трябва да се изпълняват.

Работим на високи обороти и в кратки срокове трябва да се случва това, което сме си поставили като задачи. Трябва да намерим най-добрите варианти за преодоляване на трудностите. В момента най-важната ни задача е приключването на Националния стратегически план.

За повече яснота по проблемите на сектора ще разчитам изключително много на отзивите от бранша. Надявам се на диалогичност и конструктивна комуникация. Защото мнението, не само моето, но и на целия ми екип е, че съвместно можем да постигнем добри резултати. Ще отделим достатъчно време за среща с браншовите организации, където да дискутираме наболели въпроси и да търсим най-доброто им решаване. Целите ни са амбициозни, конкретните мерки са заложени в коалиционното споразумение. То дава рамка за развитие и заложените в него приоритети не са никак самоцелни.

Те бяха разписани след широка дискусия от експерти в сектора. Нашето мнение е, че ще допринесат за устойчив напредък.

Работим сериозно и по въпроса за намаляване на цената на дървата за огрев на населението, защото това е част от енергийната криза. Разглеждаме различни механизми, като дори обмисляме възможността за мораториум на износа към трети страни.

• Вие чувствате ли се свързан с българското земеделие? Освен професионално, чисто човешки, съпричастен ли сте проблемите на българските земеделци?

• Чувствам присърце всички проблеми на българските земеделци. Свързан съм със земеделието не от вчера. Въпреки че не съм познат в бранша, мога да гарантирам,че през последните 8 години активно съм се занимавал с проблемите на земеделието по един или друг начин. Дори преди моето битие в Народното събрание съм имал подобна дейност.

България има традиции в земеделието. Това не подлежи на съмнение. Произвеждаме продукти, които са с доказано качество на международните пазари.

Земеделието е важен отрасъл на българската икономика. Има голям принос и за осигуряване на заетост в селските райони. Нашата задача е хората да не отиват да работят в земеделието на чужди държави, а да го правят в България.

Като зам.-председател по Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове съм работил изключително много по контрола, програмирането и разходването на европейските средства. Запознат съм с Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) изключително детайлно, както и с Програмата за морско дело и рибарство. Наясно съм с предизвикателствата и земеделците могат да бъдат сигурни, че сме на тяхна страна.

• Карали ли сте трактор?
  
• Не само съм карал, но дори имам книжка за трактор.

• Каква е оценката Ви за състоянието на българското земеделие в момента?

• Има разнопосочни сигнали. Някои от секторите са изключително добре развити. Усвоени са не малко средства от ЕС и национално съфинансиране. Други се нуждаят от сериозно подпомагане, като основният фокус трябва да бъде върху малките и средните земеделски производители, които са най-ощетени. Дали поради това, че не им е обръщано достатъчно внимание, дали поради това, че не са били достатъчно подготвени. Така е записано и в коалиционното споразумение. Трябва да направим малките производители и продуктите, които произвеждат, конкурентни. Продуктите им да бъдат представени както на българския, така и на чуждестранните пазари. Да възстановим славата на българското земеделие такава, каквато е била през годините. Това е нашата цел. Амбициозна е, но не е невъзможна.

– Несъмнено малките и средните производители са много важни и трябва да бъдат подкрепяни. Но структурата на земеделието в България е такава, че основен отрасъл в него е зърнопроизводството, което няма как да е малко, а е много важно за икономиката. Ще успеете ли да намерите баланс между интересите на различните сектори?

• Търсим този баланс. Откакто сме член на ЕС, субсидиите оказаха благотворно влияние на отрасъла. Проблемът е, че в следващия програмен период субсидиите са по-малко, отколкото бяха досега. И на нас се падна тежката задача да разсечем този гордиев възел – как с по-малко пари да се справим със същото количество бенефициари, кандидатстващи за европейски средства. Без диалог и без разговор това няма как да стане.

Регламентите дават право за поставянето на таван на субсидиите, такъв е предвиден и в коалиционното споразумение. Ще се опитаме да направим справедливо преразпределение на средствата, които трябва да влязат в земеделието по ОСП в периода 2023 – 2027 г. Доста работа е свършена, но на нас ни предстои вземането на най-тежките решения. Твърде е вероятно тук да се включи и Народното събрание. Ще дискутираме в коалиционен формат крайните решения да се вземат там.

– Вие убеден ли сте, че коалиционното споразумение е писано от правилните експерти в сектора, както и че хората в НС са най-добрите специалисти в сектора, които разбират от проблемите и нуждите на земеделието? Защото земеделието е много сложен бранш и е рисковано да бъде регулиран от хора, които нямат много познания за начина, по който функционира?

– Всички тези предложения са консултирани с хора от бранша. Не малка част от коалиционните предложения вече са имплементирани в Стратегическия план, така или иначе. Остават някои елементи, които в момента анализираме. Работим и през почивните дни, за да наваксаме.

– Икономическата граница е много тънка и важна. Субсидирането директно се отразява и върху рентите, а те са много важни за хората.

– Да, рентите са важни за тези, които ги получават. По отношение на земеделците, помощта, която идва като субсидия на площ, е помощ за тях, за да мога да плащат тези ренти. Трябва много внимателно да разгръщаме тревата, както се казва, и да стигнем до крайно решение и то в много кратки срокове. Тези въпроси са били оставени за най-накрая. И тежката отговорност да ги разрешим се падна на нас.

– Пожелавам Ви мъдрост да ги решите!

• Нямаме избор, трябва да се решат наистина мъдро. Най-вече справедливо. Това е думата.

– Чисто по човешки, страх ли Ви е да не вземете грешно решение?

• Човек винаги трябва да се притеснява и да е внимателен. Опасността от грешка винаги съществува, затова и обсъждаме варианта, при които решението да се вземе от Народното събрание.

– Да се върнем на Стратегическия план. Как ще продължите оттук нататък. Кога очаквате да успеете да го финализирате и това, че не го внесохме до края на декември, ще се отрази ли по някакъв начин върху започването на новия програмен период?

– Не би трябвало да се отрази. За закъснението има обективни причини, както всички знаят. Остават още 4 заседания на Тематичната работна група (ТРГ), които нямаше как да бъдат проведени до края на декември. Миналата година 3 пъти правихме избори и нашите европейски партньори проявяват разбиране за закъснението. Общо 9 държави не са внесли в срок стратегическите си планове. Работим изключително интензивно по приключването му. Може би края на февруари-началото на март ще бъдем готови да го внесем и няма да има съществено забавяне.

По всички въпроси, които касаят Стратегическия план, ще бъдем в тясно сътрудничество с браншовите организации, които участват в обхвата на ТРГ. Вероятно ще има и нови организации, които досега не са участвали в работата на ТРГ. Целта ни е заедно да постигнем най-добрите решения за сектора. Има и процедура, която трябва да бъде извървяна – преглед от Министерски съвет, и евентуално – от Народното събрание.

При разработването на Стратегическия план са заложени някои основни национални приоритети като осигуряването на икономически стабилно бъдеще на земеделските стопани. Целта ни е той в максимална степен да удовлетворя българските земеделски производители. Времето ни притиска, но е важно да внесем един добър план.

– Наистина моментът, в който поемате управлението, е изключително важен, защото освен всичко друго предстои и тотална реформа на ОСП в посока позеленяване. Зелената сделка – плаши ли Ви тя, или гледате на нея като на шанс? Готови ли са българските земеделци за нея и за стратегията „От фермата до трапезата“? Как ще се отрази на доходите им?

– Да, това трябва да се знае. За съжаление, не е проведена сериозна информационна кампания в тази посока през последните години. Не малка част от земеделските производители не са наясно с промените и какви ще са изискванията към тях, за да получават европейските средства. Затова наред с приключването на Стратегическия план ще трябва да проведем и сериозна информационна кампания за какво трябва да се готвят земеделските производители през 2023 г.

Считам, че Зелената сделка, както и стратегията от „Фермата до трапезата“ дават много възможности за устойчивото развитие на земеделците и на сектора като цяло. Трябва да се отбележи, че заложените параметри на Зелената сделка са целеви стойности за целия Европейски съюз и не вменяват автоматично задължение на всяка държава индивидуално да ги постигне. Тук трябва да сме наистина гъвкави. Земеделците ще трябва да имат принос в съответствие с индивидуалните национални потребности за подобряване на състоянието на околната среда, защото това е целта на Зелената сделка. И на практика стратегическите планове са пряко обвързани с нея. Всички фондове на ЕС трябва да работят и да допринасят за целите, определени в европейския Зелен пакт.

ОСП ще бъде от основно значение за прехода към устойчива продоволствена система и увеличаване на усилията на европейските земеделски стопани към целите на ЕС в областта на климата. Тук е важно да се обясни много внимателно, че идеята е да се подобри екологичната устойчивост на сектор „Земеделие“, но в същото време да се запазят и високата производителност, и конкурентноспособността на селското стопанство.

Предвидено е използването на различни инструменти, които да стимулират земеделските стопани, за да поемат ангажименти, допринасящи за доброто състояние на околната среда. Като затова те ще получат допълнително финансово стимулиране. Земеделците трябва да могат да се ориентират много внимателно в мерките, които ще се прилагат, включително за екологично производство. Сред тези мерки има и задължителни, има и доброволни.

Най-общо, целите на Зелената сделка на ниво ЕС са следните:

. Намаляване на употребата на пестициди с 50 на сто до 2030 г.

. Достигане на 25% от земеделската земя за биологично земеделие и значително увеличаване на биологичните аквакултури до 2030 г.

. Намаляване с 50 на сто до 2030 г. на продажбите на антимикробни средства, използвани в животновъдството и при аквакултурите.

. Намаляване на загубите на храни с поне 50 на сто.

. Намаляване употребата на синтетични торове поне с 20% до 2030 г. Като същевременно се гарантира, че няма да се влоши плодородието на почвата.

Трябва много обстойно да обясним на земеделците по какъв начин те ще постигат тези цели. И да обясним, че всяка една държава си има своите индивидуални особености и ние ще ги следваме. Няма да се следва сляпо общата рамка, която е заложена за целия ЕС. Затова казвам, че балансът, който трябва да постигнем, е изключително важен.

– Темата за информацията и как тя достига до земеделците е огромна тема. Определено има нужда от информираност в земеделието…

– Националната служба за съвети в земеделието ще бъде основен крайъгълен камък по отношение на информираността на земеделските производители. Това е записано и в коалиционното споразумение.

– Диалогът с браншовете – доколко ще бъде важен за Вас и Вашия екип? Ще работите ли за изработването най-накрая на Браншови закон, който толкова правителства досега не са могли или не са искали да направят?

– Пак ще кажа, че рабмотата с браншовите организации е много важна за нас и се надяваме да работим в партньорство с тях. И съвместно да набележим най-добрите решения за сектора. Очаквам разбиране от тяхна страна. Знаем, че има известни проблеми както между самите тях, така и между тях и МЗм. Очаквам да намерим баланса и точния модел на работа, с който да ускорим напредъка на отрасъла. Ако няма разбирателство между нас и тях, и те не проявят разбиране в тази ситуация, няма да стигнем до положителни резултати. Затова призовавам за конструктивен диалог, а не да влизаме в допълнителни проблематики, които биха забавили решаването на много проблеми.

В коалиционното споразумение е заложен и анализ на законодателната рамка за адаптирането и осигуряването на жизненост на всички браншови обединения и ние ще работим в тази посока. Целта ни е да се гарантира представителност на всички членове на браншовите организации. Предвижда се и възможност за възлагане на обучения, извършвани от браншовите организации. Това означава, че залагаме изключително много на тях.

Заложена е и работа по подготовката на нова нормативна уредба за браншовите организации. Въпросът е дали да бъде под формата на наредба, или закон. Това трябва да се реши заедно с организациите, защото те имат различни мнения и виждания по тази тема. Браншовите организации трябва да вземат окончателното решение по въпроса, а ние, като министерство, ще им помагаме с каквото е необходимо.

– Поемате поста в изключително труден момент – оранжерийното производство загива заради високите цени на енергията; животновъдни ферми затварят; птицевъди и свиневъди молят за помощ; торове, препарати, семена поскъпват. Готови ли сте да оказвате спешна помощ на земеделците и имате ли планове за това как може да се помогне оперативно?

– Трудно е, защото много от проблемите не завися от МЗм. Оранжериите страдат от повишаването на цените на енергоизточниците. В момента обсъждаме варианти да ги подпомогнем по отношение на цената на газта, но засега не мога да коментирам, преди да е факт. В края на миналата година пренасочихме средства от сектор „Плодове и зеленчуци“ към оранжерии. Може би не са достатъчни, но работим в тази посока.

В дългосрочен план основните приоритети и визията за отрасъла са ясно разписани в коалиционното споразумение и ще се придържаме към тези цели. Това е част от политиката ни за подкрепа на потреблението на български стоки. Важно е да се работи в посока ограничаване на концентрацията на производствения ресурс и създаването на условия за запазването и изграждането на средна класа в земеделието. Такива производители са оранжерийните. Ще работим за тях.

– Липсата на пазар и вносът не са ли по-голяма пречка пред производителите от липсата на пари?

– Разбира се, ще работим за това. Заложени са в коалиционното споразумение 6 регионални центъра. Ще се фокусираме изключително много върху това, за да помогнем на производителите там да реализират стоката си с минимална бюрокрация. Идеята е там да бъдат разположени и НАП, и митници и да има контрол по отношение на вносната стока, която е конкуренция на българската.

– Това не противоречи ли на правилата на ЕС за общ пазар?

– Говоря за внос от трети страни, който е най-големият проблем в България.

– Напояването е една болна тема за българското земеделие. Знаем, че ако не го възстановим в условия на глобално засушаване, земеделие ще бъде невъзможно да се прави. И тази зима отново няма сняг, а последният доклад на ООН за климатичните промени бе определен като червен код за човечеството поради опасността от засушавания и превръщане на плодородни земи в пустиня. В България има силно производство на ориз, което не може да съществува без напояване. Ако оставим настрана какво е било досега и как са били управлявани „Напоителни системи“, можем ли за в бъдеще да мислим реално за възстановяването, модернизирането и функционирането на напоителните ни системи, така че земеделците да имат достъп до вода на разумни цени? Още повече че имаме основната инфраструктура и само трябва да я възстановим. Извършва ли се подготовка за следващия напоителен сезон?

– Работя по напояването още от първия си ден в МЗм. В резултат на наводненията първият ми сблъсък беше с „Напоителни системи“. Към момента инспекцията на „Напоителни системи“ продължава. Очакваме резултатите и конкретни предложения в каква посока да се поеме, за да можем да стабилизираме дружеството. Направо казвам, че напояването е приоритет.

За съжаление, то в момента е търговско дружество, но едно добро управление на „Напоителни системи“ ще доведе до стабилизирането му. Защото, както в сега действащата ПРСР, така и в новия Стратегически план, са предвидени средства за напояване. Ако се управляват правилно, те ще доведат до възстановяване на капацитета на „Напоителните системи“.

Необходимо е приемането на обща политика и визия за управлението на напояването в България да се базира на изключително задълбочен анализ. Такъв анализ ние правим в момента.

В по-дългосрочен план ще заложим конкретни цели за обновяване на съоръженията. Фокусът ще е насочен към стратегически важните райони, които вече са набелязани. Средства по мерките има, но трябва да имаме сигурност в управлението на дружеството. Работим с ускорени темпове, за да можем да гарантираме вода за следващия напоителен сезон. Ще защитим интересите на дружеството и при приемането на бюджета за 2022 г., за да имат служителите достатъчно средства да изпълняват дейността си. От наша страна каквото е необходимо се прави, за да имат земеделците вода.

– За какво мечтаете? Има ли някакво послание, което бихте искали да отправите към българските земеделци? Какви са основните ви цели? Какво земеделие бихте искали да оставите на бъдещите поколения в България?

– Нашата визия е пазарно ориентирано, балансирано, конкурентноспособно земеделие. На прага на новата ОСП е много важно да зададем правилна Стратегическа рамка за развитието на земеделието в страната, като отговорим на обществените очаквания за успешно прилагане на зелените практики, което е голямо предизвикателство.

Искам да говорим за бъдеще с иновации, защото всички се стремим към ново и модерно земеделие. Бизнес ориентираното селско стопанство трябва да означава предприемаческа решителност и внедряване на иновативни решения в практиката.

Искрено се надявам да постигнем тази цел. Да продължим да работим заедно за растежа и развитието на българското земеделие. Да покажем, че земеделието може да бъде успешен бизнес и привлекателна сфера за младите хора. Ако постигнем това, друго не ни трябва.