loader image

Проблеми за решаване за българското земеделие в условията на О С П

Предложенията на Кирил Боянов, председател на ОСЗК – Силистра

1.Изготвяне на Национална стратегия за развитие на земеделието в условията на ОСП.

2.Изготвяна на Закон за браншовите съюзи в България – членство в Копа-Коджека.

3.Ограничаване на уедряването на земеделието.

4.Нарушено равновесие между растениевъдство и животновъдство.

5.Нарушено равновесие между структура на МТП и структура на културите. Прекалена енергонаситеност на стопанските субекти.

6.Ограниченият брой култури, отглеждани сега в земеделието-четири /пшеница, царевица, слънчоглед и рапица/, не създават агросреда за обосновани научни сеитбообръщения и запасеност на почвите.

7.Неоптимизирани стопански субекти в земеделието, създадени с оглед за получаване на директни плащания на площ не са ефективни от гледна точка на норма за управляемост.

8.Спиране раздробяването на българската земя чрез онаследяване. Днес българската земя е най-раздробената земя в света.

9.С оглед на ефективно българско земеделие възниква потребността от нов Закон за кооперирането, отговарящ на днешните поземлени отношения /кооперативи на собственици на земя и кооперативи на фермери/.

10.Въвеждане на регулиран пазар на земята чрез държавна намеса.

11.Въвеждане на поземлен данък.

12. Регулираният пазар на земята чрез държавна намеса ще създаде поземлен ресурс за оземляване на младите хора и тяхното оставане и отпочване бизнес в България.

13.Необходимо е райониране на културите в България в зависимост от подходящите природно-климатични изисквания за всяка култура.

14.Изграждане на градозащитна система с участието на земеделски производители, застрахователи и кметовете на урбанизираните територии.

15.Да се спре разграбването на ДПФ и ОПФ чрез заменки или продажба срещу компенсаторни записи.

16.Директни субсидии /СЕПП/ само за тези, които обработват земята, а не за рентиерите.

17.С новият Закон за кооперирането да се даде право на наемателите – ЗК, фермерски кооперативи да изграждат комасирани поливни площи и трайни насаждения чрез промяна начина на трайно ползване чрез т.н. Договор за управление.

18.Осигуряване на безлихвени кредити за млади хора, желаещи да се занимават със земеделие /закупуване земя, техника, животни и т.н./

19.При въвеждане на поземлен данък една част от него да остава за населеното място, където е земята, а не всичкият да отива, като приход в бюджета на страната.

20.Да се изготви нова база данни от НИИ „Пушкаров” за категориите на земеделските земи.

21.По-отношение на тавана на директните субсидии в новата ОСП 2021/2027 година да се подходи диференцирано според размера на обработваемата земя от стопанските субекти – ЗК, ООД, ЕТ и т.н. след изготвяне на Стратегическият план на всяка държава от ЕС.

22.Субсидиите по СЕПП да получават земеделски производители, които обработват и очертават земеделските земи, а в много случаи едни очертават нивите, а други ги обработват под наем т.с. така нареченото преарендуване. Особено за необлагодетелствани райони и земи в Натура-2000 също така се допуща тази порочна практика на субсидиране.

23.Субсидиите по СЕПП би следвало да са обвързани с доказване на среден добив от получената култура. Според мен, би трябвало чрез определен процент на субсидия за площ да има и определен процент добив от получена продукция, въпреки правилата на ЕС.

24.Намаляващо почвено плодородие в резултат на почвена, ветрова ерозия и употреба на минерални торове. Необходимо е ново категоризиране на почвите.

2.В българското земеделие протича четвъртата индустриална революция с приложението на компютри, изкуствен интелект, и събрани заедно те са в основата на дигиталното земеделие, което е начало на нова аграрна революция.

25.Развитието на българското земеделие не може да се разглежда изолирано от глобалните процеси и тенденции в света в т.ч. измененията в климата, замърсяването на околната среда и т.н.

26.Подготовката на днешните кадри за земеделието. Трябва да се повишава професионалният агромениджмънт на кадрите с цел то земеделието да се превърне в модерен мощен и динамичен сектор на българската икономика.

27.Българското земеделие днес изостава от страни като Унгария, Чехия, Естония по-отношение износ на високотехнологични стоки.

28.Въпреки субсидиите, получени от българското земеделие, това не води до значително повишаване на БДС в земеделието.

29.На българското земеделие са нужни не само диверсификация на културите, но и други видове производства, изградени с преработката и хранителната промишленост или това са т.н. клъстери на база суровина-краен продукт.

30.По-отношение климатичните промени науката доказа, че ежегодно се губят 100 млн. тона плодородна почва, изчезват всяка година 2.5 млн. тона хумус, 4 млн. тона азот и 3.5 млн. тона фосфор.

31.Професионалният агромениджмънт, съчетан с квалифициран човешки потенциал, следва да допринесе за нов тип земеделие, основано на прогреса и иновациите.

32.Разумното и ефективно използване на водните ресурси на страната, предназначени за намаляване на загубите на вода, чрез изграждане на хидромелиоративна структура е важна предпоставка за устойчиво, конкурентно и екологично земеделие.

33.Необходимо е повишаването на професоиналната подготовка на заетите в земеделието чрез използване на европейските средства по ПРСР.

Правителство или партия, която съхрани и доразвие кооперативното земеделие ще съхрани българското село, земята и България.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X