Вихрен Димитров, свиневъд: Продаваме месо на загуба, подкрепата за сектора е жизненоважна

Твърденията, че държавата не може да се намесва при условия на пазарна икономика са оправдание – политиката на САЩ към фермерите е показателна

Свиневъдството в България остава в незавидното си положение, за което представители на сектора говорят вече месеци наред. В страната ни междувременно се смениха правителства, народни представители, министри, а проблемите си стоят на дневен ред и чакат решения. От асоциациите на свиневъдите алармират, че положението в сектора е изключително тежко и дори предупреждават за риск от фалити. От интервюта в национални медии става ясно, че държавата има неиздължени помощи към фермерите в размер на 23 млн. лв. за хуманно отношение към животните за пет години назад. На фона на това животновъдните стопанства отново са изправени пред ограничения заради Африканската чума, нарасналите в пъти цени на фуражите и свития пазар, който ги принуждава да продават под себестойност. Загубите достигат до 40 евро на всяко животно.

За трудностите в сектора разговаряме с Вихрен Димитров, изпълнителен директор на свинекомплекс в русенското село Голямо Враново. Преди зимните празници той отправи необичаен, но много резонен призив към българските потребители – да изберат българското свинско месо, а той и колегите му от страната обявиха готовност да изпълняват поръчки на адрес. Както се очакваше, идеята срещна подкрепа, но все пак се оказа временно решение. А трайното остава в ръцете на държавата и новите управляващи.

– Г-н Димитров, вероятно вече може да кажете какъв беше ефектът от предколедната акция, която направихте с колегите Ви. Тогава призивът прозвуча като отчаян зов за помощ. Подадоха ли Ви ръка българските потребители?

– Да, акцията изпълни ролята си. Поне тези животни, които иначе през декември щяхме да продадем на загуба, ги реализирахме на цена, която ни покрива разноските. Хората в цяла България бяха доволни, защото им доставихме на крака истинско българско прясно месо, за някои това беше като втора Коледа. Така че декември беше добре, но от януари… Тези проблеми, които ги имахме и преди, не можем да избягаме от тях. Цената на зърното е същата, токът поскъпва все повече, цената на свинското (като махнем индивидуалните клиенти, чието доверие сме успели да си извоюваме) в търговията на едро не е добре. Така че проблемите си остават същите.

Цената на царевицата е над 500 лева за тон, а миналата година беше 250. Двойно повече. А това рефлектира директно върху себестойността на килограм месо, тя пряко зависи от себестойността на зърното и фуражите, които се правят от това зърно. Много пъти съм го казвал – ако себестойността на килограм живо тегло е над 2,20 лева, то ние в момента продаваме на цени около 2 лева. Продавали сме и по 1,80 лева. Имаме фактури, ако някой не вярва, това може да се провери, при нас всичко е „на светло“. Даже може да се върне във времето назад, за да се види как е било тогава. Тази информация я има подадена и в НАП. Така че всеки – дали ще е разследващ журналист или държавник, който е решил да помисли при нас, има достъп до тази информация. А то е така не само при нас, на този хал са и всички животновъди, които са зависими от цената на фуражите. Но разликата е, че при колегите цените не падат надолу. Примерно на пилешкото или на телешкото, докато при нас падат и не се вдигат нагоре.

В момента нямаме никакви продажби, защото има затишие, животните нямат килограмите. Трупното месо горе-долу е малко по-добре, но там пък оборотите са много малки, почти нямаме продажби от началото на годината.

– Какво би трябвало да се направи, за да се подкрепи секторът в този труден момент?

– Това, което трябва да се направи дългосрочно, е ние да си имаме една фиксирана цена всяка седмица, борсова цена на свинско месо и на живи животни. Както правят хората в Белгия, Германия и Испания, например. За да се договаряме дългосрочно. Нашата ситуация е както се случи с електроенергията и с газа. Ако имаме дългосрочни договори, ние ще планираме – знаем какви са ни разходите, знаем от кои компоненти ни се образува себестойността и можем да преценим как да си реализираме дългосрочно животните. Така че, общо взето, е въпрос на организация, но при всички положения трябва да има намеса на държавата и тя да помогне на целия животновъден сектор. Всичките животновъдни стопанства и комплекси са на ръба на оцеляването!

– Но пък от управляващите много пъти сме чували, че в условията на пазарна икономика е недопустимо държавата да се намесва и да регулира цени.

– Това нещо с пазарната икономика не знам кой Ви го е казал. Ето – САЩ дава 1 милиард на малките свиневъди в страната. Щом Америка, дето е флагманът, може, защо тук да не може?! Това са само едни мантри, които нямат нищо общо с истината. Навсякъде се дават субсидии, селскостопанската политика се крепи на субсидии. А на нашите управляващи им е по-лесно да бягат от проблемите, защото не ги разбират. Държава трябва да има и тя трябва да е активна! Колкото е по-малка и по-бедна една икономика, толкова по-силна трябва да е държавата. Щом в Америка дават огромни субсидии на тяхното свиневъдство, в Европейския съюз дават – за тези неща няма такова нещо като пазарна икономика. Това може да го говори някой, който не знае в кой свят живее.

В Белгия преди няколко години когато влезе и там Африканската чума, държавата започна да плаща осигуровките на заетите в свиневъдния сектор. А сега във връзка с пандемията им плаща и 80% от заплатите и пълните осигуровки на всички в това производство. А ние в момента трябва да решаваме да плащаме заплати или да храним животните, нали разбирате пред какви дилеми сме! Нашият сектор е изцяло „на светло“ и всеки може да види за какви възнаграждения става въпрос и за какви осигуровки. Както и колко ще натежи това на социалната система, ако спрем да работим. Официално, по договор на един свиневъд даваме 1800 лева плюс 7% инфлационен индекс. Значи този човек взема гарантирано две минимални работни заплати плюс индекс за инфлация, или 1400 лева чисто. А в НОИ влизат още 400 лева осигуровки. Ние имаме 40-50 свиневъди, но имаме и кланица, където хората вземат още по-високи заплати, особено когато има по-интензивно клане. Имаме търговия на едро и на дребно, фуражен цех – при нас са около 130-140 души, за които ние внасяме в хазната над 200 000 лева като осигуровки на месец.

Искам да кажа, че не само ние, а и целият свиневъден бранш и в България, и в цяла Европа е на същото положение. И трябва да се решат проблемите за целия бранш, не само за една ферма, нито за фирма по фирма. Разликата с други страни може да е само в това, че там внасят много по-високи осигуровки, но пък, както Ви казах, държавата там им ги плаща. И разликата е, че те ни крадат работниците. Ние ги обучаваме, те ни ги вземат.

– В такава трудна ситуация ролята на браншовите асоциации е да бранят правата на членовете си, ако трябва – да лобират. Прави ли се нещо сега организациите на свиневъдите в опит да променят нещата?

– Постоянно се прави нещо. Ние имаме две асоциации в свиневъдния бранш, с които работим добре. Но Вие знаете, че миналата година имаше няколко правителства, които се смениха и още толкова парламента. И стана така, че тъкмо се разберем с едните, те вече не са на власт. И днес имахме видеосреща на нашата асоциация. Общо взето, това, което можем да направим, го правим. Но не сме нахални, не ходим да правим стачки, да изкарваме прасета по улицата, не разсипваме демонстративно каквото и да било. Разчитаме, че са интелигентни хора нашите управляващи и могат да ни разберат.

– А какво ще последва след днешната среща, която споменахте?

– По принцип комуникацията не върви добре и с новото министерство. Чакаме, понеже половината са карантинирани от властта, чакаме ги да излязат от карантина. Аз очаквах, че по-бързо ще приемат бюджета за 2022-ра, но явно им трябва още малко време. Но има много важни неща да се решават – конкретни задачи за оцеляване на бранша. Отделно е Общата селскостопанска политика и задължението на България да си подаде плана за следващите години. И там трябва да се разберем всички какво земеделие искаме да развиваме – дали само едностранчиво с монокултури и зърнени или искаме да е по-балансирано и с принадена стойност. Но това е разговор, в който трябва всички представители да седнем на една маса и да се разберем. Защото знаете, че досега за годините, откакто сме в ЕС, са похарчени 18 милиарда за субсидии, но лъвският пай отива там, където не се вижда никакъв ефект и принадена стойност. Нещата трябва да се разгледат комплексно и да се намери решение, а не както досега викат по двама души от асоциация в министерството. И България трябва да има една визия поне за 10 години напред за земеделието. И като отиде в Евросъюза, да каже: нашите условия позволяват това, ние трябва да имаме самочувствие да се пазарим като истински членове на този Европейски съюз.

– Преди зимните празници, когато говорихме с Вас пак за тежката ситуация, споменахте, че много Ваши колеги обмислят временно да прекратят дейност. Има ли опасност някои от тях наистина да се откажат?

– Специално от свиневъдството – не вярвам, защото то е едро и имаме още малко „въздух“. Но има хора с много малки ферми, с говеда, с по 20-30 животни, те са принудени вече да ги продадат. Просто защото няма как да ги изхранят. Очаквам, че големите ферми ще намалят поголовието, но няма да затворят. Като цяло свиневъдството в България е индустриално и може да се намалят обемите, да се „затегнат коланите“, за да избегнат тежки загуби, но това не може да продължава вечно, ако няма решителна намеса на държавата. Пак казвам – не може пазарната икономика да не е пречка там, където е измислена – в Америка и в Западна Европа, да се дават огромни субсидии, а при нас да си изтриват ръцете с някакви лозунги. Наслушахме се на лозунги! И знаем до какво водят само приказките и лозунгите.

Искам само да допълня, че опитът ни с проведената преди Коледа акция показа, че хората наистина ценят високо българското свинско месо, ценят качеството и са готови да платят повече за месо с доказан произход. Това ако го разберат и така наречените вериги за модерна търговия, ако сложат на регалите отделно българско месо, отделно вносно, аз мисля, че хората за едни 50 стотинки разлика няма да се поколебаят да вземат родното производство. Само че и това няма как да стане без активното участие на държавата.

Дотук бяхме със свободното падане на пазарната икономика. Видя се, че за толкова години си загубихме и населението, и продукцията. Така че по този начин не може да се продължава – то е ясно. Крайно време е да се осъзнаем и да започнем да работим!

Стоимена Александрова

Оставете коментар

Въведете коментара си!
Моля въведете името си тук

Агротехника

Последни новини

X
X