loader image

Христо Николов, ПАРБ: Важно е при писането на стратегии да не губим връзката с реалността

Христо Николов, председател на Професионалната асоциация на розопроизводителите:

Контейнерите и фургоните решават проблема с работната ръка, колкото и шестте логистични центъра ще решат проблема с производството и реализацията на български плодове и зеленчуци. Никак.

Интервю на Ася Василева

Господин Николов, как оценявате работата на Тематичната работна група, която се проведе вече с участието на новото ръководство на Министерството на земеделието?

В оперативния екип на МЗм в ТРГ няма нови лица и това е добре и сме доволни. Положително ще е, ако ни оставят да работим с хората, които познават материята и проблемите. Министърът и министерството да взимат политическите решения и да носят политическа отговорност. Това е една добра форма на управление, която аз подкрепям. Това, което ми направи впечатление е, че срещите протичат в много коректен и възпитан тон и на всички колеги се отделя еднакво внимание.

Има ли промени в интервенциите според Коалиционното споразумение? Ще се промени ли нещо съществено?

Коалиционното споразумение не е стратегия, не съдържа някаква кардинална промяна или нещо кардинално различно от провежданата досега политика. Познати популистки лозунги – ще насърчаваме и подпомагаме малките и средните, ще връщаме младите на село. Неясно дефинирани добри пожелания. Какво друго имаше?

Шест центъра, в които ще се събира продукцията на малките български производители ….

Тези шест центъра, колкото по-бързо ги забравят, толкова по-добре. Те са като предложенията за изграждане на поставяеми мобилни места за настаняване на сезонни работници на полето. Контейнери, фургони и т.н. Контейнерите и фургоните решават проблема с работната ръка, колкото шестте логистични центъра ще решат проблема с производството и реализацията на български плодове и зеленчуци.

Ефектът от тези шест логистични центъра ще бъде нулев. Факт ще бъде разходването на един публичен ресурс за изграждането на едни центрове, в които няма да има какво да вкараме. Защото българският земеделски производител не може да произвежда качество и количество, което да стигне до крайния потребител. Първо трябва да се научим да произвеждаме количество, което да отговаря на определен стандарт и чак тогава да мислим как ще му организираме логистиката.

От тази гледна точка логистичните центрове са пълен нон-сенс. В момента нямаме никаква нужда от тях. Разпиляване на едни пари, които ще отидат в нещо, което дори и морално ще остарява и ще има подръжка, която няма кой да плаща, а трябва да се прави с публични пари.

Тези, които могат да произвеждат количество и качество, нямат проблем с реализацията.

Идеята е да се събират партиди от малки производители, които да се окрупняват…

Тези малки производители трябва да отглеждат еднакви сортове, по еднаква технология, да имат сходно качество на продукцията. Как ще стане това? Това означава, че трябва да се почне много по-отдалеч. Малкият производител не знае какви са изискванията на търговската верига. Той не е чувал за GLOBAL GAP, не е чувал за дневници за растителна защита. Как този човек ще изкара продукция, която да отговаря на изискванията и да може да бъде сертифицирана? Кой ще извърши тази сертификация? Трябва да се почне от обучението на тези хора, от предоставянето на качествени семена, торове и препарати, за да може да се очаква от голям брой малки стопанства да излезе продукция със сходни показатели.

Не сме дорасли до това да имаме такива центрове. А ако ние произвеждаме количества и качество, такива центрове бизнесът сам ще създаде. А и вече съществуват на места.

Проблемът е, че няма кой да работи. Тези, които казват, че продукцията им не може да стигне до пазара са хора, които не искат да се научат да работят правилно и не могат да направят продукция, която да отговаря на критериите. Много е важно да не се губи връзка с реалността. Говоренето е малко повече от действията навсякъде.

Ако се върнем към преместваемите места за настаняване на сезонни работници…

Дори и да вкараме в инвестиционните мерки възможността да бъдат признати инвестиции в такива каравани, кемпери, фургони за настаняване на сезонни работници, ще прелеем малко свежи пари в десетина строителни фирми, които правят сглобяеми къщи. Ще ги закараме на полето и вътре освен полските мишки и врабчетата няма да има кой да живее.

Проблемът с работната ръка не идва от това, че няма къде да я настаним. Проблемът е, че няма откъде да я вземем. В къщи ще ги сложа да спят, само да дойдат да работят. Няма работници и няма откъде да дойдат. Докато държавата дава достатъчно пари на безработните, за да живеят на топло и да имат светлина и вода и да си купуват храна, няма кой да ги накара да работят. Това е въпрос на манталитет. Бизнесът не може да се развива, дори не може да запази настоящото си положение заради липсата на работна ръка. В същото време държавата взема огромни пари от данъци, с които плаща на безработни. Каква икономика е това?

Само в розопроизводството, при съществуващите насаждения от 55 000 дка и 15 000 тона сезонна продукция, която се прибира в рамките на 35-40 дни е необходима много работна ръка. Най-добрият работник може да бере по 50 кг рози на ден, но това са изключения. 15 000 тона като ги разделим на 50 кг се получават 300 000 човекодни за прибиране на реколтата от рози.

Министерството на труда и социалната политика всяка година се хвали, че има ръст на еднодневните договори и отчита по 150 000 – 200 000 договора на година за целия сектор земеделие. А ако само розопроизводителите излязат на светло, трябва да платим 300 000 договора най-малко. Това е ако имаме топ-берачи. Като се раздели това на кампания от 35 дни, говорим за едни 8000 – 10 000 човека, а реално на нас ни трябват над 25 000 души, защото производителността е ниска. В последните години са рядкост берачите, които стигат 30 кг/ден.

Как се справяте тогава?

Потенциалът на розовите градини в България е около 30 000 тона годишна продукция. Тази година сме реколтирали 8800 тона и това не е заради липсата на пазар. Това е заради липсата на работна ръка. Цветът капе по земята.

Тоест, не сте чували за хора, които ще дойдат да работят, но проблемът им е, че няма къде да живеят?

Няма такива хора.

Дори и ако ги внесем от някъде?

Да кажам че ги внесем. От Молдова или от Украйна, например. Те идват и ние им плащаме 1 – 1,20 лв за килограм бране на рози. Като дойде молдованинът, украинецът или бесарабският българин, той идва с нагласата да печели пари. Но той през живота си не е виждал рози и успява да бере по 8-10 кг/ден. И като му платиш 3 дни по 12 лева и той или ще се самоубие, или ако е достатъчно смел, ще си купи с надницата 4 хляба и ще избяга. Хората отиват някъде да работят, излизат от зоната си на комфорт, оставят си жилищата и семействата, за да печелят пари.

Всеки един работник, ако трябва да избира между фургони във Франция и фургони в Карлово, ще избере Франция. В Карлово му плащаме по 5 лв на час, и това е рядкост, а във Франция законът казва – минимум 12 евро на час. Докато не намерим решение от къде ще намерим работници или как ще накараме безработните в България да дойдат да полагат труд в земеделието, места за настаняване на работници не ни трябват. Докато не се научим да произвеждаме плодове и зеленчуци, логистични центрове за тях и хладилници не ни трябват.

Как се движи Стратегията за маслодайната роза?

Документът е докаран до едно добро ниво. Необходими са още малко усилия и конкретика, за да може да стане една работеща стратегия. За целта обаче първо трябва да се даде време на политическото ръководство на МЗм да се запознае с нея. След това трябва да ангажират на високо експертно и политическо ниво Министерство на труда и социалната политика, Министерство на финансите и Министерството на икономиката. Защото в стратегия за развитие на един сектор, ако не бъдат обхванати и ангажирани абсолютно всички държавни структури и ресурс, няма как да се изпълни на практика. Ще остане само един написан пожелателен документ, от какъвто нямаме нужда. Искаме да напишем работеща стратегия, която да следваме, която да наблюдаваме, да следим резултатите от мерките, които начертаем в нея, и при необходимост да нанасяме корекции. Тоест, да си поставим цели и ясни мерки и срокове, в които да постигнем тези цели.

Основен приоритет е да решим въпроса с работната ръка. Друг приоритет е да развиваме науката и да търсим нови приложения и пазари. Ако не ангажираме Селскостопанска академия, ако не ангажираме Министерството на труда и социалната политика, ако не ангажираме министерствата на икономиката и на финансите, да стимулират преработката и внедряването на нашите суровини в крайни продукти с висока добавена стойност, няма как да развиваме бранша. Само ще го свиваме и ще вървим назад.

Надявам се в рамките на март-април Стратегията за маслодайната роза да е готова. По-кратки срокове, предвид нивото на комуникация и ситуацията, в която се намираме, не виждам. Всичко се случва онлайн, бавно и мъчително. Ако може да сме разписали стратегията преди началото на кампанията, ще бъде чудесно.

От друга страна сме притиснати от времето, защото всичко, което ще пише в стратегията, трябва да залегне и в Стратегическия план на България за ОСП.

Районирането също е едно от важните условия в стратегията…

Това е фундаментална точка в Стратегията за розата. На база на исторически и географски данни, се посочва в кои общини е традиционното българско производство на рози. Извън тях, подпомагане не може да има. Ако искаш да гледаш рози във Враца, гледай и взимай субсидията на площ. Но по инвестиционни мерки и компесаторни плащания не може да участваш. Когато има Де минимис за рози, той трябва да се изплаща само в определените общини, в които исторически се отглежда българска маслодайна роза. Когато се дава приоритет на инвестиции в розопроизводството също. Във Враца и в Добрич, розоварни с публичен ресурс няма да се правят. Това е задължително.

Намаленото съфинансиране за инвестиционните мерки по Втори стълб ще се отрази ли негативно на инвестиционните намерения на производителите?

Ние при 50 и при 75% съфинансиране, имаме едни от най-ниските нива в Европа на усвояване на ресурс, ако станат 25%, ще стане още по-зле. Няма да има проекти и желаещи.

От една страна недостатъчен ресурс, от друга страна – бавна администрация. Само у нас едно проектно предложение може да чака 1-1,5 години. Аз съм проектирал и планирал нещо като инвестиция миналата година май-юни, тъй като държавата е казала, че през юли ще има прием. Държавата отлага приема от юли за септември. Входирам в края на септември, сега сме януари, до май-юни едва ли ще е разгледан и одобрен проекта. Тоест, от раждането на идеята ми до евентуалното подписване на договор с държавата, минава горе-долу година и половина. В този динамичен свят, в който живеем, това което преди година и половина за мен е било визия за развитие и иновации, то когато вече имам одобрението на държавата и тръгна да реализирам инвестицията, то първо вече не е иновация. Второ, в моето стопанство за тази година и половина са се случили толкова много неща, че най-вероятно това, което съм искал и мислил в началото вече не е актуално. Но аз съм одобрен на база на това. И ако искам, да го изпълня, трябва да го изпълня в цялост.

Но един проект, ако е достатъчно добре разписан и устойчив, собственикът и без грант ще тръгне да си реализира инвестицията. Защото това е пътят му за развитие. Когато е устойчива една бизнес идея, и с фонд и без фонд, тя ще се случи.

Какви са цифрите в розопроизводството?

Розопроизводителите взимат само СЕПП. Една част от насажденията чисто географски попадат в НР1 и НР2, там получават същата добавка, която получават всички останали производства в тези райони. Бонуси, които можем да ползваме са отстъпка от акциза на горивата, но в размер до 16 литра признат разход на декар и имаме едно участие в Програмата за зимни пръскания през февруари. В предзимното нямаме, защото липсват регистрирани препарати.

Технологията за маслодайна роза, без разходите по прибиране на реколтата трудно може да слезе под 150 лв/дка. Ако спазим пълна технология – растителна защита и качествено подхранване, разходите отиват на 200-250 лв/дка. А за да са добре розите, трябва на година поне два пъти да се окопаят ръчно в реда. Вече за по-малко от 50 лв/дка няма хора, които да копаят. Има резитби и още много ръчен труд.

Механизацията се отразява на качеството. В момента работим по технологии, които нямат нищо общо с разписаните преди 30-40 години технологии за отглеждане на рози. Механизираме процеси, които по технология трябва да се извършват ръчно. Механизацията оптимизира разходите и времето, но качеството е много по-различно. Механизирането на процесите по резитба на розите и замяната на ръчното окопаване с различните фрези се отразяват и върху количеството на добива. Механизираме и оптимизираме разходите, но после търпим загуби от реколтата.

Как могат да се решат тези дисбаланси?

Само пазарът може да реши дисбалансите. За да бъде субсидиран един бизнес, трябва да има някаква полза от това. Да субсидираме някой сектор само, за да го поддържаме и да го имаме, не е честно спрямо данъкоплатеца. За да субсидираш нещо, трябва да има някакакъв ефект. А ефектите могат да бъдат два – икономически и социален.

Ефектът от подпомагането и поддържането на розопроизводството е изключително силно социален. Както казах, розопроизводителите в рамките на 40 дни осигуряваме 300 000 човекодни работа само по прибиране на реколтата. А има и ръчна резитба, окопаване и други мероприятия. От гледна точка на социалния ефект има накъде да се работи и да се подпомага розопроизводството.

Ако бъдем подпомогнати по подходящ начин и насочим тези пари към привличането на работна ръка с адекватно заплащане, това ще даде сериозен ефект. Има какво да се направи. Министерството на финансите може да отстъпи малко от акциза на горивата за преработка. Нека се анализира, например ако се опрости акциза на горивата на розопреработвателите, колко ще са пропуснатите ползи от това за държавата. Държавата няма да прибере едни пари от акциз на гориво за преработка на розите, но до каква степен това може да стимулира преработвателите да купят повече цвят или да го купят на по-добра цена и да увеличат обема на производство. Ако едното води до другото и другото дава достатъчно добър резултат, може да се отстъпи този акциз.

Ако Министерството на икономика по инвестиционните си мерки и програми даде възможност за насърчаване на създаването на хранителни предприятия за добавки на базата на етерично-маслени култури, или стимулира изграждането на нови козметични предприятия, които да работят със суровини на базата на етерично-маслени култури, това ще е много полезно. В такава посока трябва да е насочен публичния ресурс, не в пряко безцелно наливане на пари в стопанствата. За мен ефектът от това да създадем 5 козметични предприятия, които поемат ангажимент да работят с козметични продукти на базата на етерично-маслени култури и флорални води има много по-голям ефект отколкото наливането на тези пари като директни плащания.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X