Русия вече е най-големият износител на пшеница в света. Но изменението на климата може допълнително да засили позицията на Русия на пазара на зърно.
Региони в Далечния изток и в Арктика, които преди това са били вечно замръзнали, могат да се превърнат в райони за отглеждане на пшеница и други видове зърно. Това значително ще укрепи позицията на Русия като най-важният доставчик на зърно за нарастващото световно население. Други важни износители като САЩ, Европа или Австралия и Южна Америка, биха могли да изостанат значително в класацията на големите износители на зърно. Поне ако вземете сериозно прогнозите за промяна на климата и техните последици за отглеждането на зърнени и други земеделски култури. Там се прогнозират по-дълги периоди на горещина, повече засушавания и обилни валежи. FAO изчислява, че температурите в най-важните развиващи се региони ще се повишат с 1,8 градуса през следващото десетилетие и с цели 3,9 градуса до 2050 г. Изказвайки се на Арктическия форум през 2019 г., събитие, което обединява арктически общности, академични среди и международни организации, руският президентът Владимир Путин каза: „Арктика ни изправя пред огромни предизвикателства. Можем да отговорим успешно на това само ако го направим заедно. Едно от предизвикателствата ще бъде намирането на баланс между икономическото развитие и опазването на околната среда на Арктика. Майкъл Пол, експерт в Stiftung Wissenschaft und Politik в Берлин, коментира пред Deutschlandfunk амбициите на Русия: „Някои говорят за до 20 процента, които Арктика ще генерира за брутния национален продукт на Русия“. Русия вече снабдява половината свят със зърно Руснаците вече обработват пшеница на около 28 до 29 милиона хектара. Това е по-голяма площ, отколкото целият Европейски съюз, който разполага с 24 милиона хектара. Пшеница се отглежда на почти 60 процента от площта с пшеница в Русия - около 15 до 17 милиона хектара. Поради климатичните условия се отглежда главно в Далечния изток и в по-студените райони на Русия. Това е много подобно на Канада, където предимно богата на протеини пролетна пшеница се отглежда в прерийните провинции с климат, сравним с този на Далечния изток. Има обаче само около 9 до 10 милиона хектара, на които расте най-важното канадско зърно за износ. Като се има предвид това развитие, златни времена могат да изгреят за руските износители на зърно. Износът на зърно и други селскостопански продукти може да бъде толкова важен за Русия след десетилетие, колкото износът на петрол и газ днес, каза още през 2017 г. тогавашният руски министър на земеделието Александър Ткачев. ФАО също така очаква Русия да може значително да увеличи производството и добивите на зърно. В допълнение към огромното разширяване на отглеждането, предлагано от Арктика и Далечния изток, увеличеното използване на минерални торове, където самата Русия е голям производител и износител, но също и използването на нови съвременни технологии, подобряването на транспортната инфраструктура и разбира се, използването на нови сортове зърно, са причина за това. В последно време добивите за зимна пшеница бяха само 35 т/ha, а за пролетна пшеница само 18 т/ha. Така че все още има много място за подобрение. Руската реколта от пшеница се колебае между 75 и 85 милиона тона през последните години. Почти половината от не се изнася. В Европейския съюз добивите от пшеница са средно 58 тона от хектар миналата година, а от 40 до 45 тона от хектар са били прибрани и в Украйна. В своето проучване ФАО стига до заключението, че досега руското зърнопроизводство е нараснало главно чрез разширяване на площите. И на фона на продължаващото затопляне в Далечния изток и в Сибир увеличаването на площите вероятно ще остане един от основните двигатели на растежа. През 2020 г. руският президент Владимир Путин подписа „Националната арктическа стратегия“ на своята страна до 2035 г. В нея се планира основно добив на суровини в руския арктически регион, но също и разширяване на селското стопанство в регион, който става все по-използваем от гледна точка на климата, технологиите и агрономията. Прогнозите за руската Арктика и Далечния изток, където досега преобладаваше вечната замръзналост, предлагат огромен потенциал за разширяване на производството на пшеница. В допълнение, периодите на растеж в останалата част от студения руски регион вероятно ще бъдат по-дълги и възможният потенциал за добив на зърнените култури също вероятно ще се увеличи. Преди година New York Times написа голяма статия, озаглавена „Как Русия печели климатичната криза“. Там пишеше: Най-голямата страна в света е в най-добра позиция да се възползва от затоплянето, защото много повече земя ще може да се използва за отглеждане на зърно. В допълнение към по-добрите условия за отглеждане, Русия се възползва и от постоянно нарастващото глобално търсене. Международният съвет по зърното (IGC) предвижда непрекъснато нарастване на търсенето и потреблението на зърно с един до два процента годишно през следващите десетилетия, въз основа на това как се развива световното население в момента. През последните години обаче ръстът на потреблението на пшеница е значително по-висок. През 2019/20 г. беше почти 6 процента! Според оценки на Министерството на земеделието на САЩ (USDA), руснаците вероятно ще изнесат около 35 до 36 милиона тона пшеница тази година - въпреки съществуващите експортни мита и ограничения за износ. В предишната рекордна 2017/18 година той беше дори 41 милиона тона. Това е между 17 и 21 процента от световния износ. Никой наистина не може да се справи с това. Само в добри години 27-те страни от ЕС заедно управляват също толкова голям обем на износ.
