loader image

Костадин Костадинов, председател на УС на НАЗ: Решение за таваните още няма, НАЗ ще обсъди предложенията на МЗм

Социалната условност ще въведе тежки бюрократични правила, които няма да могат да бъдат изпълнени от малките земеделци, а санкциите са жестоки

Интервю на Ася Василева

Господин Костадинов, реално и обективно, какво по-важно се случи на последната Тематична работна група за Стратегическия план? Има ли някаква конкретика?

Проведеното ТРГ беше с информативна цел. Дневният ред ни беше спуснат буквално два дни преди това. Неща, които сме ги разглеждали, бяха преобсъдени и представени отново с определени промени. Става дума за преразпределително плащане. По този въпрос вече имахме едно напрегнато ТРГ през месец януари 2021 г. Тогава приехме горният таван по преразпределителните плащания да бъде 650 ха. В момента са свалени на 600 ха. На въпрос на какво е базирана тази цифра, ни обясниха, че според анализ на Министерство на земеделието, 600 ха е границата между средните и големите стопанства, и че при 600 ха се изчерпва смисълът на преразпределителното плащане. Как и защо не беше подкрепено с икономически аргументи.

По отношение на темата, която възбужда обществения интерес – таваните на директните плащания. Отново бяха представени деветте варианта, с които сме вече запознати, плюс един нов – десети, който е базиран на Коалиционното споразумение. Тъй като вариантът беше представен едва вчера, не можем да вземем решение по него все още. Помолихме то да бъде изпратено до нашите членове, за да могат те да го разгледат и да се запознаят с него.

В Коалиционното споразумение е предвиден таван от 100 000 евро плюс приспадане на заплати на база 2,5 пъти средната заплата в сектор земеделие. Имаме въпроси как е формирана и откъде е взета тази заплата от 950 лв, откъде е получено числото 2,5. Засега ни е отговорено, че е от статистиката. Предвиден е 1 работник на 2250 дка за сектор селско стопанство. В зърнопроизводството това е практически невъзможно, за овощарите е шок. Как един работник ще се справи с градина от 2250 дка? Нормата в зърнопроизводство е 1 работник на около 1000-1200 дка. В градинарството е абсурдно. Проблемът е, че тези неща се пишат без познаване на реалността в секторите.

В момента ни казват, че тези числа нямат общо с тавана. Но утре, като се пише методиката за таваните, пак тези числа ли ще използват или нещо друго? Искаме разбивка и определени елементи да знаем точно кое от къде идва и за какво се ползва. След като уточним тези въпроси, ще направим представяне пред организациите, членуващи в НАЗ и Управителния съвет, ще го обсъдим и тогава ще имаме окончателно становище. На ТРГ вчера нямаше взети решения.

Нашето предложение за момента е от таваните да се приспадат всички разходи за заплати и осигуровки. По този начин се изсветлява и сектор земеделие. Много малка част от зърнопроизводителите ще попаднат в таваните. Но трябва да има правила, които до се спазват.

Неприспадането на заплатите не противоречи ли на социалната условност?

Социалната условност е много хубаво, но изключително сложно, нещо. Аз работя така от 10 години и не съм в час. Наел съм фирми, които да ме консултират. Ходя на обучения. А тук се оказва, че НСЗС ще направи обучение на всички производители. Понятието социална условност е изключително широко. Всички, които го представяха, казваха, че то ще е в минимален вариант. Не, това са два регламента. Като всеки фермер – не само големите, но и най-малките трябва да изпълняват всички условия и изисквания. Това означава – всеки нает с договор, независимо дали граждански или трудов и спазването на абсолютно всички закони. Непрекъснато се налага да се консултираме с експерти по социално-трудово законодателство. Не може един работодател да е в час с всички точки и букви. Без консултации няма да стане.

Има един списък с документи, които трябва да се представят на инспектора по социалните въпроси – нито по-малко – нито повече, те са точно 100 броя. Към всеки от тези документи има и приложения. Аз съм запознат вече кое какво е, и където вляза в момента, мога да намеря нарушения. Работното облекло да вземем. Има изисквания дори за надписите по него. За това се глобява от 1 до 100% от субсидията.

Това е друг спорен момент. Кой ще установява тези нарушения и кой ще установява с каква тежест ще е наказанието за всяко нарушение? Изключително утежняване на администрацията и един бич в ръцете на Инспекцията по труда. Тази условност беше въведена по повод условията, при които работят сезонните работници в кланиците на Германия. И това е много хубаво. Но ние не сме Германия. Обаче тези правила вече ще важат и за нас. Всеки, който е работодател в България, работи по правилата от години. А другите? Които досега не са били на светло и сега ще се сблъскат с всичко това? Ще се видят в чудо. При желание на Инспекцията по труда, винаги може да се намери проблем. За това предупреждаваме няколко пъти. Всеки казва – няма страшно. Но това няма страшно е за всеки, който не е бил работодател и не се е сблъсквал и спазвал законите на страната. Това натякване на безстрашие ще излезе много скъпо на някои хора в сектора.

В съобщението на МЗм е споменато, че е обсъждано и понятието за „активен фермер“?

И там все още няма решение. Тази дефиниция ще се решава на европейско ниво. Дадени са предложения от представители на Търговско-промишлената палата какво е „активен фермер“. То засяга определението какъв процент от доходите на субекта трябва да идва от земеделска дейност.

Какво е положението в зърнопроизводството в момента. Всичко поскъпва. Правили ли сте някакви предварителни разчети?

Всичко се вдига като цена всеки ден – и торове, и препарати, и семена, и транспорт. Сега излезе и предложение за включване на второкласната пътна мрежа в тол системата. Това ще постави земеделците в още по-големи финансови затруднения. За колеги, които ползват такива пътища, това ще бъдат още разходи. Нашата работа е свързана с транспорт на къси разстояния, но при много курсове дневно, може да се получи, че земеделците да платят повече от 1 камион, който ще пресече страната.

Има много специфика, която трябва да бъде коментирана с министерството, за да не се утежнява работата на производителите. Заедно с инфлацията, цялата финансова тежест пада върху местния бизнес и малките транспорти, които работят по региони.

Тоест, дяволът е в детайлите…

Винаги. Хубаво е да се говорят красиви думи, но когато се говорят от хора, които не познават материята, това води до недомислици и чудене как да се поправят последиците. Идеята в момента не трябва да е как да се „доубият“ останалите работещи бизнеси в страната.

Всички говорят как да върнем хората по селата. Няма как да ги върнем така. Когато администрацията налага един куп ограничения за работа в селата, и още повече разходи, животът в града излиза по-евтин, да не говорим, че е по-лесен. Ние, зърнопроизводителите, много добре знаем какво се случва в селата, грижим се за тях. Защото няма кой друг. Има кметства, които нямат средства. Доста обширна тема и сложен процес. Лесно се говорят красиви думи, когато не си се сблъсквал с реалността.

Финансовият министър съобщи, че земеделците ще се проверяват под лупа за акциза на горивата. Имате ли идея защо?

Ние винаги сме били проверявани. По отношение на акциза на горивата системата е изработена преди години съвместно с Министерство на земеделието. Тя предвижда, че горивата първо се купуват с акциз и чак на следващата година, след приключването й, акцизът се приспада и възстановява. Минава проверка през НАП и след това се връща от Държавен фонд Земеделие. Няма нищо лошо в проверките, винаги ги е имало. Друг е въпросът дали са коректни ставките в методиката – например, 100 литра газьол на крава, 15 литра на овца, на декар лавандула – 15 литра, на пчелно семейство по литър и половина, при пшеницата е 7 литра на декар. Проверките не ни притесняват.

Притеснява ни говоренето. Имиджът на зърнопроизводителите е на много ниско ниво заради говорене без мисъл, без познаване на реалността. Всеки, които има нещо за прикриване, обвинява зърнопроизводството във всякакви грехове. И аз не говоря тук за реалните производители.

Защо се получава, че един от малкото сектори, които работят изцяло на светло, е поставен в позиция да се защитава?

Може би ни виждат като „златна кокошка“. Ние плащаме данъци, осигуровки, внасяме много пари в държавния бюджет. Тези пари отиват за подпомагане на други сектори. За съжаление трябва да си работил в сектора, за да разбираш нещата. Когато идваш отвън, докато се ориентираш и ….

Оптимист ли сте, че този Стратегически план, който вече трето или четвърто правителство, почва да преправя, ще стигне в някакъв оптимален за българското земеделие вариант в Брюксел?

При всички положения Стратегическия план трябва да се завърши. Нещата са изработени. Останаха детайли за доуточняване. Останаха за довършване теми като разпределение на бюджетите, определянето на таваните, защита на доходите на земеделските производители, да се реши там в каква посока ще се върви. Това са горе-долу нещата, които трябва да се приключат. Определени са интервенциите и там не бива да се пипа. Всички тези неща са проверени по три пъти.

Не мисля, че някой трябва да пипа в тази огромна работа, която е свършена досега. Особено от хора, които не са вътре в земеделието и са под определен натиск, с цел пренасочване на средства. Този план трябва да мине проверка през Брюксел. Този план има определени цели, които трябва да постигне. А всеки вижда кой какво е постигнал през годините.

Таваните са дискусионна тема и първосигнално предизвикват емоции в обществото, но всъщност, толкова ли са важни и страшни?

И сега има тавани. Но ние градим стопанствата си вече три програмни периоди. И ги градим според указанията на политиката на Брюксел, спазваме правилата. Изградили сме ги от нулата. Европа ни насърчаваше, насърчаваше реалното производство. И когато 20-30 години градиш нещо, да ти кажат – не е така, давай да разваляш, спазвал си правилата, но сега си лош, вече решихме друго… Този дългогодишен труд какво става с него? Само човек, който не е градил и не е работил денонощно, не го разбира. Говорим за тежък труд в земеделието. С огромни разходи и ниски маржове.

Виждате колко трудно се прави земеделие днес. Как някой ще дойде и ще почне от нулата, без сигурен ресурс, без банка зад гърба си? Един малък трактор вече струва минимум 150 000 – 200 000 лв, а за него трябва инвентар. Това са огромни първоначални средства, които не вярвам, че някой на някого ще ги даде и ще ги гарантира. Нека да кажат какво се случи по Наредата за оземляване на малоимотни земеделски производители от 2010 г , и какъв беше ефектът от нея. Раздадоха земя на една малцинствена група, която въпреки десетгодишните ограничения, беше продадена още на втората година.

Много внимателно трябва да се пипа в земеделието и да се прецизира. Защото после става късно. Грешките са фатални. Трябва да се пита бранша, тези, които работят и се сблъскват всеки ден с проблемите. Чиновниците няма как да знаят детайлите. В земеделието секторите не могат да разчитат на емоции и чувства, а трябва да се опират на реалната икономика.

Срещу реалната икономика не може да се върви…

Да вземем вдигането на цените на торовете. Трябва да се вземат мерки в тази посока. Предстои обсъждането на държавния бюджет. Можем да тръгнем в посока подпомагане с ваучери за торове. Това е помощ за всички.

В момента всички браншове искат помощ…

Всички искаме. Въпросът е откъде ще дойдат парите? Тук говорим за държавни помощи и средства от държавния бюджет. А повечето браншове в сектор земеделие не плащат данъци. Никой не плаща данък печалба, винаги са на загуба. Така се прави. Последната справка на МЗм показа – 70% от земеделието на България е зърнопроизводство и маслодайни култури, а подпомагането за година за тези 5 млн. дка от другите сектори е равно като сума с останалите 32 млн. дка. На едното място се вижда ефекта, на другото – не. Това е.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X