loader image

Красимир Кумчев, агропредприемач: От износител станахме вносител на земеделска продукция. Защо?

Единственото, в което можем да бъдем независими, това е продоволствената ни сигурност. А в момента почти нямаме селско стопанство

Визитка: Красимир Кумчев е агробизнесмен от Пловдив с близо 40-годишен стаж в бранша – трудовият му път започва през 1983 година. Само на 30-годишна възраст става най-младия председател на ТКЗС в България по онова време. Стопанството е било в село Рогош, като обхващало още две селища – Трилистник и Скутаре. На тази територия по онова време се е намирал най-големият ябълков масив в света с площ от 14 000 дка. Нещо, което никой бизнесмен в днешни дни у нас не може дори да си представи, камо ли да го направи, както отбелязва Кумчев. Производството на стопанството тогава е било около 30 000 тона ябълки годишно – колкото е приблизителното количество сега на цяла България. От 1995 година Кумчев създава собствено стопанство, специализирано в производството на зеленчуци и плодове, един от големите производители на салати в страната ни. От 5 години управлението на стопанството е поверено на двамата му синове.

– Г-н Кумчев, напоследък изнасяте много тревожни данни – че за миналата година в България имаме повече внос отколкото износ на зеленчуци, и то традиционни за страната ни, каквито доскоро сме изнасяли в цял свят. Даже се твърди, че сме хранили Съветския съюз с домати. Такива ли са фактите и какво се е променило?

– Е, чак да сме ги хранили – това е силно преувеличено, но навремето имахме огромен износ за Съветския съюз – на домати, на ябълки. Даже от моето стопанство някъде около 10 000 тона беше износът за Съветския съюз на ябълки, домати също, макар да нямам спомен в какви количества.

– За първи път ли се случва това, което казвате за миналата година – вносът на домати в България да е по-голям от вноса на цитруси?

– За първи път, да. Внесли сме 108 хиляди тона домати и 94 хиляди тона цитруси. Това е най-фрапиращото! Аз съм с 40 години земеделски стаж зад гърба, и то работа на полето, не в офиси и не с писане на доклади и проекти само, макар че и проекти сме правили много. Това, което от години повтарям, но съжалявам, че само от моята уста излиза, е че ние сме продоволствено зависима държава. Не може да се каже, че си продоволствено независим, когато 85% от месото, млякото, плодовете и зеленчуците са внос. Много пъти съм се питал – до колко трябва да го докараме, до 10%, до 5% родното производство, тогава ли да обявим, че ние нямаме селско стопанство, нямаме земеделие?! И то при тази външнополитическа ситуация, която се очертава! Аз в момента подготвям статия за Bloomberg, а в нея главният акцент е този: при настоящата световна ситуация – буквално ние утре, след седмица или след месец може да осъмнем в състояние на война. И подчертавам, че единственото нещо, в което можем да бъдем независими, това е хранителната ни сигурност, продоволствената ни сигурност. В нищо друго не можем да бъдем независими – нито в енергетика, нито в геополитическите игри на големите – в нищо друго! И ако ние не направим така, че да изправим на крака селското си стопанство, да произвеждаме, първо да си нахраним народа с продукция, която се произвежда тук, а след това да мислим и за износ, защото имаме огромен потенциал и за износ, не сме държава просто!

– Всичко, което казвате, е на фона на голямата криза в оранжерийното производство. Тази зима почти няма работещи оранжерии в страната, собствениците им предпочетоха да изчакат пролетта и по-високите температури, за да произведат с по-малко разходи и да се предпазят от тежки загуби. Така ли трябваше или е можело това да се избегне?

– Не трябваше да става, разбира се. Зимната реколта от оранжерии се залага още от октомври-ноември. Видя се накъде отиват нещата и трябваше Министерството на земеделието и въобще правителството да имат ясна представа колко са оранжериите в България, коя с какво гориво се отоплява и захранва и да ги подпомогне предварително. Ние в момента ядем по 5 лева краставици, докарани откъде ли не, които нямат никакъв вкус! Така или иначе този сезон за оранжерийните производители е изгубен, няма как да се върне. Но ще дойде следващият. И отсега трябва да се мисли по какъв начин да бъдат подпомогнати колегите, за да не се изтърве и следващият сезон. Това, че цените на храната ще са високи, е вън от всякакво съмнение. Такива ще бъдат и от полското производство. При тия цени на горива, на торове, на препарати няма как да бъде другояче. Тука главния проблем е да го има това производство, да я има българската храна, а не колко ще струва. А ние винаги се вторачваме, че било много скъпо. Добре, но от двата варианта – да го няма или да е скъпо, кой ще избере човек? Може ли въобще без храна? Не бива в такива популистки неща да се впускаме – че било много скъпо, като че ли краставиците, които в момента идват от Турция, са много евтини – 5 лева! Ако бяха подпомогнали българските производители навреме, цената щеше да е, според мен, хипотетично, поне с 1 лев по-ниска. Но – ето – сезонът отиде! Да не говорим, че даже и когато няма продукция, в стъклените оранжерии колегите трябва да осигурят някакъв минимум отопление, защото при един обилен сняг те ще се срутят и тогава загубите ще са огромни! И затова трябват хора, които да мислят. Но, за съжаление, както неведнъж съм казвал, този състав на Министерството на земеделието е катастрофирал отвсякъде. Когато се разбра какъв ще е съставът, аз реагирах в социалните мрежи, като директно се обърнах към премиера: „Г-н премиер, кажете, че е станала грешка, че не става дума за Министерството на земеделието!“. Не може хора, на които достъпът им до селско стопанство е само на маса, когато консумират това, което произвеждаме, да управляват толкова сложен отрасъл! Абсурдно е!

– В случая с оранжериите критиката Ви към тях е, че не са били с един ход напред, както се казва в шаха, не са предвидили до какви катастрофални последици може да доведе кризата с цените на енергоносителите. А е била предвидима тази криза.

– Дори и това, което казвам в момента – ние не знаем утре пред каква ситуация ще се изправим. Хипотезите са няколко – реални хипотези! Може и да осъмнем в състояние на война. Всичко се срутва. Може и поради други причини, включително и ковид, да бъдат нарушени транспортни връзки. И при положение, че 85% от това, което консумираме, е внос, какво се получава? Кой е предполагал, един човек имало ли е на този свят, който да е помислил, че през пролетта на 2020 година може в магазините да види празни рафтове за храна в Ню Йорк, Париж, Мадрид, Лондон и т.н. Никой дотогава не си е и представял такова нещо! Преди 2 месеца същото се повтори в Лондон. А ние си правим оглушки, смятаме, че това може да ни се размине. Няма да ни се размине. И аз затова алармирам – не да плаша населението, а просто да подскажа на властимащите, е само продоволствената сигурност е нещото, за което можем да не зависим от никого. Трябва да я има, ние трябва да осигурим продоволствената сигурност на българите – това е основна задача. А продоволствената сигурност на която и да било държава е част от нейната национална сигурност. Тука просто се спи един такъв сън дълбок, мечешки и нищо! И когато нещо непредвидено се случи, пак ще започнем да създаваме щабове, кризисни мерки и така нататък. Какви кризисни мерки, когато хората ще останат гладни?

– Но случващото се в земеделието е вид инстинкт за самосъхранение – производителите в България спират да работят, защото няма икономически смисъл да го правят. Трябва ли да се ограничи вносът, за да бъдат поставени в по-благоприятна бизнес среда?

– Не казвам, че трябва да се ограничи вносът. Това, което трябва да направим, е бързо, много бързо (и това може да стане) да се възстанови родното производство. Когато това се случи, на принципа на скачените съдове автоматично ще намалее и вносът. Аз не познавам българин, който при вида на два еднакви продукта на щанда да избере чуждия, няма значение дали ще бъде по-лъскав, а да не избере българския. И то не по чисто патриотарски причини, а защото знае, че при нашата географска ширина, при нашите климатични и почвени условия, които ги имаме, вкусовите качества на произведеното в България са уникални.

– А как може да се възроди българското производство?

– Това, което може да стане и трябва да стане, са две неща и в статията, която Ви споменах, че пиша за Bloomberg, акцентирам на тези две неща. Едното – 2,5-3 милиарда лева на година е огромен паричен ресурс. Ако обаче не се краде. Ако този ресурс отиде при ония хорица, които са на браздата, проблеми няма да има. Как може да стане това? Преди 9 години съм патентовал „Методика за индивидуално разпределение на субсидиите в селското стопанство“. Не на плодове и зеленчуци – на цялото селско стопанство, включително зърно, тютюн, малини, ябълки, череши, домати, пипер – всичко, каквото се сетите, че може да се произвежда тук. Тъй като тя е ноу-хау, аз не я разкривам цялата, но идеята е следната: субсидията да се дава на произведена и продадена продукция. При това положение кражбите автоматично спират, защото земеделският производител няма икономически интерес да лъже при прилагането на тази формула. Примерно, произвежда ябълки. Хубавата стока върви по 1-1,20 лева, но има едни 20-25%, които отиват за преработка и това е нормално, те струват по 15 стотинки. И стопанинът ще си пуска фактури и за скъпите ябълки, и за евтините. Но колкото е по-подготвен този земеделец, колкото е по-находчив, колкото по-голям добив получава от декар, колкото по-високо качество постига, толкова по-добра цена ще получава, а оттам – по-добър доход, както и по-големи субсидии. Това е ювелирна формула. Предлагал съм я на всички министри от 9 години насам. Вече не помня колко са.

– А те какво Ви отговарят?

– Казват, че е много добре, но ние сме в Европейския съюз и следваме европейски правила. А има възможност да се направи адаптация. Но на тях им е по-лесно да заявят, че има Обща селскостопанска политика, а ние следваме нея. А аз съм им казвал: Добре, вследствие на тази Обща селскостопанска политика която аз лично още преди 15 години съм обявил за сбъркана, а нашата – още по-сбъркана, ние се докарахме дотам, че да внасяме повече домати, отколкото банани. Ако беше много добра, нямаше да сме на това дередже. Моята формула може да бъде адаптирана и да не противоречи на Общата селскостопанска политика, защото някои хора много се страхуват да не настъпим котето по опашката, както се казва. Първо, тя е много достъпна за всеки. Аз съм имал случай, когато през 2020-та, на 30 април, бях поканен от министър-председателя на среща и след това с Десислава Танева давахме пресконференция в Министерския съвет, буквално на следващия ден дойде човек при мен – дребен стопанин, който даже не беше регистриран като земеделски производител. Попита: Кажи ми, ако се приложи твоят план (защото тогава журналисти го нарекоха Плана „Кумчев“), какво ще получа аз. Аз го попитах колко му е доходът за една година от произведена и продадена продукция, а той отговори, че е 20 000 лева. Което означава много дребен производител. И му обясних, че ако се приеме тази моя методика, той би получил 6000 лева субсидия, или 30% върху този доход. Човекът подскочи от радост и се зарече веднага да се регистрира като земеделски производител, да си направи кочан с фактури и да започне да ги пуска при всяка продажба. Тоест – не се изискват никакви пропаганди – хората ще го разберат веднага и ще го приемат. Но трябва да са сигурни, че това ще бъде постоянна политика. И тогава в тези кризисни времена хора, които искат да прехранват семействата си със земеделие – било дребно, било микро, няма значение какво – да имат един хоризонт, по-далечен, че правилата няма да се променят и няма да имат проблем. А вижте сега какви аномалии има – в момента, до 28-ми, мисля, се приемат проекти по мярка 4.1. Там е предвидено, че може да се кандидатства за няколко десетки актива, които може да се закупят в стопанството. Сядаш и правиш проект. Плащаш го този проект, при условие, че не знаеш дали ще бъде утвърден. Ти си записал в проекта, че тракторът ти струва 50 000 евро. Входираш проекта и се утвърждава след 2 години. Дотогава обаче тракторът вече е станал 60 000 евро. Платил си за изготвяне на бизнес план, инфлацията е покачила цените на активите, за които си кандидатствал, а накрая, като си направиш простата аритметика, излиза, че няма никакъв смисъл. Ето – нашето стопанство в момента може да кандидатства да си направим соларен парк, който да осигури необходимата му енергия. Но твърдо решихме, че няма да кандидатстваме по никаква мярка. Вадим си пари и си го правим сами – това е. В този случай след 3 месеца ще ни бъде готов соларният парк. При тази цена на електроенергията – около 50 стотинки на киловат, докато проектът ни се утвърди и евентуално, ако ни се утвърди, да не се намери причина да бъде отхвърлен, дотогава тази инвестиция на нас реално половината ще ни се изплати. А ако е по проект, първо, не знаеш дали ще се утвърди, второ, дотогава цената на самото съоръжение ще бъде друга и така нататък. Да не говорим за още ред други недомислия. Дават ти 10 точки бонус на проекта, ако назначиш допълнително работник. Парадокс: земеделският производител кандидатства за разсадопосадъчна машина, примерно. До вчера той е разсаждал зеленчука с 20 души, след като купи машината, ще разсажда само с четирима, останалите 16 са му излишни. Обаче фондът казва: За да ти мине проектът, ти трябва да назначиш още един работник и да вземеш 10-те точки бонус. Докато, ако се приложи моята методика, всички тези мерки ще отпаднат. Има ли някой, който по-добре да знае от какви инвестиции има нужда даденото стопанство от самия производител? Ако парите се дават по формулата, която аз съм разработил, човекът ще си направи сметка за какво да ги похарчи, така че да му е полезно. Условно, ако е реализирал 1 милион лева оборот, ще получи 300 хиляди субсидия и сам ще реши дали да си купи нов трактор, дали да си направи нов хладилник, дали да си увеличи стадото, дали да си създаде нови трайни насаждения или дали да ги запази в брой. Но тези пари все ще му послужат за нещо, те са буфер. Следващата година като получи още толкова и като се яви нещо по-мащабно, в което да инвестира, той ще има възможност да го направи. По-просто и логично няма накъде.

– В момента живо се говори за Зелената сделка, а Вие алармирате, че има нелегален внос на потенциално опасни препарати за растителна защита от други страни. Има ли решение?

– Въпросът е дали трябва да се спира този внос. Този въпрос го зададох още преди три години в предаването на Сашо Диков. Той отнесе въпроса към Агенцията по храните, отговор още няма. Там дилемата е друга. Нелегален внос има от доста години. Нашите власти го преследват и твърдят, че тези препарати за растителна защита са вредни за здравето, опасни и така нататък. Да приемем, че това е така. Но ако е така, по каква логика всеки ден в България влизат по 500 тона плодове и зеленчуци от Турция, третирани със същите тези смятани за опасни препарати? Питам: кое от двете е вярното? Защото едното влиза в противоречие с другото. Ако твърдят, че препаратите за растителна защита в Турция са опасни, значи трябва да се спре вносът. Ако кажат, че плодовете и зеленчуците, които се внасят оттам не съдържат остатъчни количества пестициди, следва да разрешат легален внос на препарати за растителна защита от Турция, а те са пет пъти по-евтини. Но всъщност никой не иска да отговори каква е логиката. Аз бях преди дни в Турция и си купих лекарства за регулиране на кръвно налягане, които също са пет пъти по-евтини. Какво ще кажат – и лекарствата ли са опасни? Всичко е навързано по схеми, но в крайна сметка страдаме ние. А нещата са прости – ние искаме еднаква конкурентна среда в целия Европейски съюз – или да ни изравнят субсидиите, или да ги спрат. Даже аз съм първият фермер в страната, който още преди 15 години каза, че българското селско стопанство ще тръгне много нагоре, ако няма никакви субсидии в ЕС. И то е логично – когато имаш такава богата почва, толкова вода, такива климатични условия, няма как колегата ти от Малта да ти докара домати на по-ниска себестойност от отгледаните тук.

А другото, което е най-учудващо, когато аз обявих плана си през април 2020 година и поисках едни 150 милиона лева за ковид, за да се субсидират зеленчукопроизводителите, и тогава, и до момента нито една асоциация в земеделието не ме подкрепи. Което за мен говори само едно – над 100 ли са, то никой не ги знае колко са тези асоциации, повечето са с по 5-6 души, които драпат да решат някакви свои интереси или имат някакви политически амбиции, не ги е еня въобще за онези хора на браздата. За мен тази ситуация беше парадоксална. Питал съм колеги защо, те казват: Ами ние не Ви знаем ноу-хауто. Не Ви е необходимо да го знаете, кажете кое не Ви харесва в това субсидията да се дава на произведена и продадена продукция. Излязоха статистически данни, които показват, че през 2020 година делът на зеленчуковото производство в общата растениевъдна продукция е бил 7,1%, а 2021-ва вече е 4,1 на сто, наполовина! И ще продължаваме да потъваме, докато останем гладни!

– Възможна ли е за реализиране, според Вас, Зелената сделка във вида, в който се обсъжда сега?

– Не! Светът трябва да мисли първо как да си нахрани населението. Добре, ще започнем да ползваме по-малко торове, по-малко препарати. Нямам представа какъв ще е ефектът, но предполагам, че производството ще падне наполовина. Кой ще ни компенсира нас като производители в такъв случай? Ние трябва да се откажем да работим. Другият вариант е цените да станат два пъти по-високи от сегашните, но се пита в задачата кой ще купува. Защо се смята, че в Брюксел и в комисиите по земеделие работят някакви вундеркинди, на които много им са ясни нещата?

– Логично може да се предположи, че свитото по този начин производство би могло да доведе и до продоволствена криза.

– Абсолютно! Пак подчертавам – не го казвам, за да плаша хората, че е възможно да настъпи глад. Но това трябва да свети като червена лампичка на всеки политик на тази планета, както и на българските управници. Общоизвестно е – продоволствената сигурност на всяка държава е част от нейната национална сигурност. Не може да внасяш 85% от храната отнякъде, без значение от къде и да смяташ, че всичко е наред. Ако се случи някаква по-продължителна извънредна ситуация с вноса, в българските магазини ще останат два продукта – хляб и брашно. Нищо друго.

Проблемите са много. Включително и това с асоциациите. Ако аз бях министър (а можех да бъда, отказвал съм два пъти), тези асоциации щяха да изчезнат на мига, но не със заповед, а по един много прост начин, който го казах и на Десислава Танева преди близо 2 години. Сега се попълват анкетни карти – посъветвах я в тях да се включи въпрос: Членувате ли в браншова организация, с два възможни отговора – да или не и ако е да, да посочват в коя, да приложат документ за платен членски внос за предходната година. Така излишните сами ще се изтрият от картата, няма нужда министърът да ги заличава. Но на всеки министър му е много удобно, когато стане напечено в министерството и около него като политик, да събере 20-30 души зад гърба си, да изпраскат една пресконференция и да кажат – ето, 28 асоциации застават зад министър еди-кой си. Това е истината. Царят е гол, те го знаят и нямам думи как да се окачестви това нещо. Всъщност има една дума и тя е престъпление!

Стоимена Александрова

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X