loader image

Земеделците са длъжни да оптимизират плановете си, за да не губят

Знаят ли как се изчислява инфлацията – тя определено означава намаляване на стойността на парите

Как би се отразила на сектора – какви са прогнозите

Бизнесът вече е върло потърпевш от нарастващите цени на електричеството и масово започна да спира да работи.

Основният въпрос е да се спре инфлацията, а тя зависи най-много от цените на тока, чийто тлъсти суми водят към заспала икономика и земеделие.

Виктория Димитрова

Разбира се, че в една пазарна икономика цените на стоките и услугите могат винаги да се променят. Някои се повишават, други се понижават. А за инфлация започваме да говорим, когато е налице общо повишение на цените на стоките и услугите, а не само на някои отделни артикули, на което сме свидетели сега.

Инфлацията означава, че за 1 евро или 1 лев днес може да се купи по-малко от вчера. Иначе казано, с течение на времето, инфлацията намалява стойността на парите.

Както обясняват популярно от Европейската централна банка, когато се изчислява средното увеличение на цените, по-голямо тегло се дава на цените на продукти, за които се харчи повече – например електричество, отколкото на цените на продукти, за които се харчи по-малко – например захар или пощенски марки.

Всяко домакинство има различни покупателни навици. Някои притежават автомобили и ядат месо, други пътуват само с обществен транспорт и ядат по-скромно. Средните покупателни навици на всички домакинства, взети заедно определят какво тегло получават различните продукти и услуги в измерването на инфлацията.

За измерването на инфлацията на битово ниво се отчитат всички всекидневни стоки и услуги, потребявани от домакинствата: (например храна, бензин), дълготрайни стоки (например дрехи, компютри, бяла техника), услуги (например фризьорски услуги, химическо чистене и др.)

Механизмът е такъв, че всички стоки и услуги, които домакинствата потребяват в течение на годината, формират „кошница“. Всеки продукт в кошницата има определена цена, която може да се променя с времето. Годишният темп на инфлация представлява цената на цялата кошница в даден месец в сравнение с цената ѝ през същия месец на предходната

В еврозоната инфлацията на потребителските цени се измерва с един индекс, наречен „Хармонизиран индекс на потребителските цени“ или „ХИПЦ“. Думата „хармонизиран“ означава, че всички държави в Европейския съюз прилагат една и съща методология. Така се гарантира, че данните за една държава са съпоставими с данните за друга. Този измерител е подходящ за проследяване на начина, по който се променят цените в икономиката.

Разбира се, че противопоставяйки се на инфлацията, всички икономически субекти, както и държавите, се стремят да поддържат някаква ценова стабилност. Тя се постига донякъде, като се стремим темпът, с който се променят цените с течение на времето да остава нисък, стабилен и предвидим – 2% в средносрочен план.

С въвеждането на еврото в еврозоната възникна необходимостта инфлацията да се измерва за цялата еврозона, без пропуски или припокривания, по начин, съпоставим за всички държави. Именно това се осигурява посредством ХИПЦ, подпомогнат от набор от правно обвързващи стандарти. Как ще се отрази промяната на една цена върху ХИПЦ зависи от това средно се харчат за този продукт и каква тежест има той. Например дава се пример, че кафето има тежест 0,4%, но бензинът (заедно с други горива и масла) има тегло 4,6%, което означава, че една и съща процентна промяна има твърде различно въздействие върху ХИПЦ.

Как се изчислява ХИПЦ?

Това става като всеки месец наблюдатели събират около 1,8 милиона цени в над 200 000 търговски обекта. Това се случва в близо 1600 града из цялата еврозона. Във всяка държава се събират цени средно за около 700 представителни стоки и услуги. Точният брой на стоките и услугите в извадката се различава в отделните държави. За всеки продукт се събират няколко цени от различни търговски обекти в различни райони. Например при цените на книгите се отчитат различните типове (художествена литература, нехудожествена литература, справочна литература и т.н.), продавани в книжарници, супермаркети и от интернет доставчици.

Теглото на групите продукти пък се определя от важността им в бюджета на средностатистическото домакинство. За да е сигурно, че индексът остава актуален и отразява променящите се покупателни навици, теглата се актуализират редовно. Те се изчисляват въз основа на резултатите от проучвания, при които от домакинствата се изисква да записват за какво харчат парите си. Теглата представляват средни национални стойности, които отразяват разходите на всички типове потребители (богати, бедни, млади, възрастни и т.н.).

Теглото на държавите се определя според техния дял в общите потребителски разходи на еврозоната.

След преглед на стратегията, през 2021г. управителният съвет на ЕЦБ реши да подкрепи включването и на разходите за притежаване на жилище в ХИПЦ, така че да бъде отразено по-добре усещането на хората за покачване на цените.Това включване ще отнеме време, сега Евростат работи по него. Но докато стане, в Европейската централа заявиха, че ще използват други измерители на инфлацията, отразяващи разходите за притежаване на жилище, така че да се получи по-ясна картина. Всяка държава има национален статистически институт, който изчислява ХИПЦ за съответната държава. Всеки институт изпраща данните си в Евростат – статистическата служба на Европейските общности и Евростат изчислява ХИПЦ като цяло.

Кошница и тегло имат и фермерите

И вече прекалено много теглила. В тези интересни и стресиращи години ( както са казали китайците не дай Боже да живееш в интересни времена) за техния рисков бизнес е още по-важно да знаят как да потребяват, как да оптимизират, от какво евентуално могат да се лишат, какво да купуват и продават и кога, за да спасят бизнеса си и да не изпаднат в несъстоятелност или дупка.

Първо е интересно за тях да знаят какви са прогнозите за България през 2022 г., за да започнат качествено и оптимално да се ориентират.

Според доц.д-р Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика естествено всички ще усетят натиска на инфлацията, но най-силно ще го изпитат в преработвателния сектор, а по-слабо – фермерите.

Между другото, по данни на крупни наши икономисти е факт, че доста преработвателни мощности вече са хлопнали врати, засега временно. Да не говорим за оранжериите.

Според Иванов се сбъдват предвиждания от началото на пандемията, че светът и икономиката вече няма да са същите. А неокласическата икономика, която основава всичко на пазара и на силите на търсене и предлагане, днес не може да намери всички отговори на икономическите явления и процеси.

Днес се установява, че през 2021 г. е отчетен рекорден годишен ръст на цените на основните стоки и ресурси. По данни на ФАО през ноември 2021 г. е имало невиждано 27% увеличение на земеделските стоки на годишна база. В същото време икономиката става все по-зависима от потреблението, което зависи от цените, които пък са повлияни от разходите за производство.

Цените на енергията, като петрол и природен газ се покачват, но световната икономика е виждала и по-високи котировки. Докато не така стоят нещата при металите, които имат дори над 30% увеличение за година. При минералните торове също бе достигнат ценови връх, като този през ноември 2021 г., когато карбамидът от пристанище Черно море е поскъпнал с 260% за година, неазотните торове – с над 2 пъти.

Цената на електроенергията на едро на европейските енергийни борси за година се е увеличила средно 2,5 пъти.

Инфлацията се подклажда от икономическа гледна точка от превишаване на търсенето над предлагането; повишаване на разходите за производство, от външно привнасяне на по-високи цени в икономическата система по националните и стоковите пазари.

Сегашното инфлационно напрежение може да се обясни с начина, по който функционира пазарът при нормални условия, като се знае съотношение между отделните стоки и услуги. Например цената на царевицата е около 0,9 пъти от цената пшеницата и 0,37 пъти от цената на соята. За участниците на пазара и икономиката е важно да знаят това съотношение.

Днешните „фиатни” пари също играятфатална роля. Те не са обезпечени от физически активи, са специална стока. Когато предлагането й се повишава, другите стоки също реагират повишаващо. По данни на ОИСР само парите в обращение и спестяванията са нараснали от 2020 г. насам почти 3 пъти. Неминуемо това води до повдигане на цялата ценова икономика, което по същество се проявява чрез инфлацията.

Земеделските пазари

са част от това и освен от фундаментални фактори на търсене и предлагане, те се движат и от общата макроикономическа и монетарна среда. Покачването на цените на земеделските пазари, започнало още от есента на 2020 г., не е спирало.

Този процес не е завършил и през 2021 г., когат нарастваха основно цените на зърнените и маслодайните, а цените на животинската продукция останаха относително непроменени, но тяхното повишение ще продължи през 2022 година, смята специалистът.

Според него инфлацията ще се отразява на потреблението, като ще има максимален натиск по веригата на стойността. Както казахме, натискът ще се разпределя различно върху отделните сектори на земеделието.

Стопанствата ще трябва да разчитат на по-висока ефективност и производителност, тези, които ги имат – на субсидии. За да овладеят опасността от стагнация и стагфлация (от „стагнация“ + „инфлация“).

Според прогнозите секторът на зеленчукопроизводството и трайните насаждения ще свият своя дял до 6-7% от брутната продукция.

Но какво още ще се случи през 2022 г. зависи до голяма степен и от сегашното положение и структура в българското земеделие.

В последните години зърнените и маслодайни култури са формирали 45% от брутната продукция от селско стопанство, за 2021 г. този процент ще е вероятно до 55%. Ситуацията в световното зърнопроизводство през 2022 г. ще е ключово за това, какво да се очаква. При нормална климатична година се очаква зърненият пазар да остане висок.

Разходите за производство ще растат, а изкупните цени ще покриват до известна степен това увеличение.

Това ще е по-трудно за зеленчукопроизводството и трайните насаждения.

Единствената надежда е, че това обаче са сектори, които могат да се превърнат в ядро на българското фамилно земеделие и да дадат принос за допълване доходите на семействата в селските райони, ако успеят да го направят и държавата ги подкрепи.

През 2022 г. цените на животновъдната продукция ще се покачват и е голяма неизвестната докъде ще стигнат, смята икономистът. Защото отговорът ще идва отвън, и ще зависи от ефективността, която има европейското животновъдство, което силно влияе на българския пазар.

Успешният модел за оцеляване в тази ситуация ще е интеграцията между отделните нива по веригата на стойността. В животновъдството производителността и ефективността ще са ключови.

Като цяло историческият опит показва, че във времена на икономическа криза, земеделието стои относително по-добре отколкото много други икономически сектори и ако се стигне до свиване на потреблението, то ще засегне най-малко храните.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X