1. Дефинирането на регенеративното земеделие не е лесно. Няма универсално съгласувана дефиниция и регенеративното земеделие може би се разбира по-добре като подход. В най-широк смисъл то се отнася до селското стопанство, което се стреми да работи с природни системи за възстановяване и подобряване на биоразнообразието, почвата, повишаване на плодородието и предоставянето на екосистемни услуги (като улавяне на въглерод и задържане на вода) на обработваемата земя. Тъй като възобновяващото земеделие не е универсален метод, земеделците могат да приемат регенеративни техники, които да отговарят на техния тип земя и земеделски бизнес. Това предлага гъвкавост, която е необходима в рамките на подход, който изисква значителна промяна на мисленето. 2. Основните принципи на регенеративното земеделие се фокусират върху подобряване здравето на почвата. Централно място в модела за възобновяващо земеделие е концепцията за защита и възстановяване на почвите, обръщане на процеса на деградацията на почвите, настъпила поради индустриализацията на земеделието и зависимостта му от химически суровини. Има основни принципи на регенеративното земеделие, които се фокусират върху минимизиране на смущенията в почвата и изграждането на почвена органична материя. Това увеличава количеството въглерод, фиксиран в почвата, чрез трансформация на растителен и животински детрит, както и чрез някои фиксиращи въглерод бактерии. С нарастването на плодородието на почвите, техният капацитет за задържане на вода и хранителни вещества също се увеличава, като по този начин се изгражда естествената, биологична продуктивност на земята и се насърчава растежът на видовете, което продължава този положителен цикъл на регенерация. По същество всичко е свързано с работа и оптимизиране на естествените биологични системи на земята, което отнема време, но в крайна сметка увеличава устойчивостта на земята. 3. Възобновяващото земеделие се предлага като решение за изхранване на хората, като същевременно се бори с изменението на климата и намалява риска за околната среда. Регенеративните модели се фокусират върху повишаване на устойчивостта на екологичните системи на земята, вместо да извличат от тези системи единствено на количества продукция за постигане на възвръщаемост на пазара. От друга страна, ако земята се обработва интензивно, тя може да отделя въглерод в атмосферата, да увеличи оттичането на водата и излугването на химикали, разграждайки естествените системи и излагайки на нарастващ риск околната среда. Фактът, че регенеративният модел повишава биоразнообразието и улавя въглерода, го прави привлекателно решение за смекчаване на изменението на климата и кризата в природата. Основният въпрос в дебата за възобновяващо земеделие е дали то може да произвежда достатъчно храна. Обикновено може да има спад в добива при приемане на определени регенеративни техники, но са необходими повече доказателства, преди да се стигне до конкретни заключения, казват подръжниците на технологията . Също според тях е важно, че поддържането на високи добиви може да бъде вредно за околната среда, така че ключов фактор е подобрената дългосрочна устойчивост на околната среда на регенеративните модели срещу нарастващата несигурност на околната среда, подложена на въздействието на високопроизводителни, интензивни системи. 4. Регенеративното не е същото като устойчивото. Често има объркване относно разликата между регенеративни системи и устойчивост. Всички регенеративни модели са устойчиви, но не всички устойчиви действия са регенеративни. Регенеративната система отстранява основната причина за проблема и след това подновява потенциала си за растеж, докато устойчивостта се фокусира върху смекчаване на въздействията или да не позволи на проблема да стане по-голям, смятат привържениците на технологията. Това би предложило хибридно бъдеще на ефективна и ефикасна технология, работеща успоредно с естествената биология. Има много начини, по които това може да бъде от полза, например при екологичен мониторинг и събиране на данни. За да се превърне възобновяващото селско стопанство в една наистина инвестиционна промяна в парадигмата, индустрията трябва да разработи стандартизирани подходи за количествено определяне и акредитация. Има търсене на устойчивост на системите от веригите за доставки и насоките на политиката, но за да се оптимизира този процес, възобновяващото земеделие трябва да може да измерва и демонстрира своето въздействие. 5. Иновациите ще бъдат от ключово значение за бъдещето на регенеративното земеделие Поглеждайки към бъдещето, има значителни перспективи, възникващи около възможностите за сливане на регенеративно мислене с напредъка на агротехнологиите.
Топ новини сега