Необходим е радикален подход в храненето на зърнено-житните култури

Диференцираното торене според наличието на влага в почвата осигурява разумно разходване и пълностойно усвояване на ценните хранителни вещества

Агр. Петър Кръстев

На прага сме на сезона за подхранване на зимните зърнено-житни култури. Специалистите препоръчват, че в сегашната ситуация земеделците трябва радикално да променят подхода си за изчисляване на нормата на внасяне на торове. Това се налага, тъй като през последните години земеделското производствно е подложено на безпрецедентно засушаване на климата. Ситуацията към момента също не е обнадеждаваща, поради незначителната или дори остъстваща снежна покривка. Възможностите за влияние върху климата не са по силите на производителите, но чрез адаптивни и добре премерени мерки и действия те биха могли до голяма степен да намалят вредното въздействие на природата. Една от тези мерки е диференцираното торене, за което тук ще стане дума.
Промяната в климата противодейства на влагата
В тази ситуация е наложително потенциалният добив да се изчислява единствено на базата на продуктивните запаси от влага в почвата, като се приеме, че всеки тон зърно отнема 50 – 60 мм влага. В тази връзка според препоръките определянето на запасите от продуктивна влага трябва да стане задължително при анализ на почвата. И само определеният по този начин потенциал за добив може да послужи като основа за изчисляване на нуждата от азот.
Анализът на почвата, който трябва да бъде основа за определяне на нормата на внасяне на торове, следва да определи съдържанието не само на продуктивна влага и хранителни вещества, но и различните форми на азот. Сред тях за най-необходима се счита нитратната форма на азота.
Оптималното торене е разделено на дози
Масова практика е есента да се внасят 20% от общата азотна норма. Други 60% се препоръчват да се дадат в две дози през пролетта, а останалите 20% – в следващите фази. В условия на недостиг на влага в почвата се препоръчва фракционно внасяне на азот, включително 10 – 15% от общата норма – чрез листно внасяне на карбамид. Като опция се препоръчва да се прилагат 30 – 40% азотни торове от есента, 50 –60% от нормата – във фаза на възобновяване на пролетната вегетация и по време на нея, а останалата част – частично върху листата до фаза млечна зрялост.
Фаза братене
За пролетно подхранване най-подходящ е азотът в нитратна форма – разпръскване на амониева селитра (на кисели почви – калциев нитрат). Най-добре е да се прилага в така наречените февруарски прозорци или рано напролет, когато растенията все още не са се възстановили. Също така в тази фаза е препоръчително добавянето на цинк и молибден, които помагат за усвояването на азота и задържането на влагата. Тъй като гранулираните торове съдържат биурети, които могат да причинят изгаряния на културата, се препоръчва добавянето на хумати по време на пролетното подхранване, за да се неутрализират отрицателните ефекти на биуретите. 
Вретенене и предотвратяване на стреса
Фаза начало на вретенене – първи-втори възел (ВВСН 30-31), когато културата достигне височина 15 – 20 см, е много важна: по това време окончателно се формира броят на продуктивните стъбла. Затова в тази фаза се препоръчва подхранване с азот, магнезий, цинк и бор. Един от вариантите за такова подхранване е 0,5 кг/дка карбамид, 0,2 кг/дка магнезиев сулфат, 0,05 л/дка хумати и цинк, и 0,02 л/дка молибден.
По време на тази фаза могат да се развият стресови условия за културата. При стрес в клетките се натрупват много калциеви йони. В резултат на това тъканите стават плътни и крехки. Също така в отговор на стреса растението може да увеличи восъчното покритие върху листата. В резултат на това се включва защитната реакция на растителния организъм, което води до производство на етилен.
Следователно може да възникне необходимост от лечения, които неутрализират стреса в културата. При стресови условия културата се нуждае от чист въглерод, тъй като тогава растението затваря устицата и следователно не може да абсорбира достатъчно въглерод от въздуха.

Също така за преодоляване на стреса са необходими фосфор и калий, които спомагат за натрупването на захари. Освен това фосфорът е основният елемент, който участва в синтеза и натрупването на захари. А калият регулира отварянето и затварянето на устицата. Така че, ако въведете тези елементи 2-3 дни преди стресово събитие (например прогнозирана слана), тогава растението ще бъде подготвено за стрес и може да се справи с него.
И за да се преодолее стресът, 1-2 дни след него се препоръчва да се внесат препарати, които съдържат калиев хумат, въглерод, алгинова киселина, която осигурява насищане на растителните тъкани с влага, задържащи вода 30 пъти спрямо обема си. Освен това при стресови условия културата изисква аминокиселини, както и цитокинини и ауксини, които стимулират по-нататъшен растеж.
ВВСН 32
За зимния ечемик фаза ВВСН 32 (2-ри възел) е критична по отношение на потреблението на азот. Това е основната фаза на формиране на реколтата, така че по това време е много важно за ечемика да има достатъчно количество азотни торове. До тази фаза културата консумира 80% от необходимото количество азот. Една от рецептите за подхранване на ечемик в тази фаза е 0,6 – 0,8 кг/дкa карбамид, 0,2 кг/дкa магнезиев сулфат и 0,05 л/дкa хумати, цинк и молибден. 
Флагов лист
При зимната пшеница най-активната фаза на усвояване на азота, когато културата консумира най-големи количества от този елемент е флагов лист (ВВСН 37-39). Ако в ранни фази от възобновяване на пролетната вегетация азотните торове не са били внесени, тогава в тази фаза е възможно да се внесе амониева селитра или карбамид, разпръснато или UAN листно. Може да се приложи и препоръката за хранене при ечемика, посочена в предишния параграф.
Изкласяване
Във фаза изкласяване (BBSN 51-60) културата често започва да страда от суша. Ето защо е много важно да се направи торене с калий, цинк и манган, които предотвратяват загубата на влага от тъканите на културата и осигуряват дебелината на стените на стъблото, и мед, която повишава устойчивостта на суша и топлина. Освен това медта предотвратява чупливостта на стъблата и полягането на култури. А листното подхранване с азот, магнезий и молибден в тази фаза подобрява качеството на зърното. Също в тази фаза се препоръчва превантивно подхранване с антистресови средства.
Край на изкласяване – начало на цъфтеж
Във фаза изкласяване – начало на цъфтеж (ВВСН 59-60), започва процесът на зърнообразуване. Ето защо в тази фаза се препоръчва азотно торене за подобряване качеството на зърното. Сред микроелементите е необходимо да се добавят манган, мед, цинк и молибден.
Цъфтеж
Във фаза цъфтеж (ВВСН 61-65) се залага броят на зърната в класчетата и класа, така че стресът през този период може значително да намали добива. Затова превантивно е добре да се извършва антистресово подхранване.
Млечна зрелост
Във фаза млечна зрелост се препоръчва торене с карбамид в разход 0,8 – 1 кг/дкa при наличие на влага в почвата с добавка на 0,250 кг/дкa магнезиев сулфат.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X