loader image

Производител: Ако не се топли на газ, оранжерията не е ли оранжерия?

Вече седмица темата за компенсирането на оранжерийните производители се върти в медии, като някои електронни издания дори обявиха, че „преди дни от фонд „Земеделие“ преведоха 3,5 млн. лева помощи на производителите на оранжерийна продукция, с които да покрият разходите си за скъпия газ“.

Всъщност от въпросните 3,5 милиона производителите не са получили нито стотинка. В регионалните дирекции на Държавен фонд „Земеделие“ чакат указания, а преди те да излязат, не може да се приемат дори заявления, защото не се знае по какви критерии ще се разпределят парите.

За самите земеделци обаче притеснителен е начинът, по който бе обявена подкрепата – излиза, че на обезщетения могат да разчитат единствено оранжериите, отоплявани на газ. А останалите не са ли оранжерии и нямат ли тройни и четворни разходи, се питат фермери. И разказват, че тази новина е предизвикала невероятен разнобой в бранша.

От „Гласът на земеделеца“ потърсихме за коментар един от сочените за пример оранжеристи в страната ни – Иван Кабуров от пазарджишкото село Мало Конаре. Той и семейството му имат супер модерна хидропонна оранжерия, в която са инвестирани милиони, голяма част от които – теглени на кредит от банки. Но не се отопляват на газ.

„Тези 3,5 милиона, които ни се обещаха, всъщност не се обещаха на нас, а само на оранжериите, които се отопляват на газ. На газ се отопляват много по-малък брой оранжерии, отколкото на пелети, дърва и други видове горива. Излиза, че обещанието е само за част от производителите. А останалите? С това решение единствено се взриви раздор в сектора на оранжерийните производители. Получи се вътрешен конфликт, ревност между тези, които отопляват на газ и другите, които са на дърва или пелети. Във втория случай също говорим за екологично решение, за биогорива. Даже на собствениците на оранжерии с газ им е неудобно, защото ще получат помощ, докато колегите им – не. Ако ще е така, това е неправилно разпределение на тази помощ. Рано или късно, ще доведе до голям конфликт в сектор „Оранжерийно производство“. Дали е направено умишлено или случайно, от незнание, не съм запознат. Но е несправедливо да се прави такова деление“.

Кабуров не се надява правилата да се променят и в критериите да се включат всички оранжерии, понасящи тежки удари от енергийната криза и отопляващи се на няколко пъти по-високи цени. Мъжът не крие съмненията си, че тези на газ са избрани, защото част от тях са на едри производители, почти монополисти. Но масовата част от хората в този бранш разчитат на други горива. Не защото не са искали газ, но когато наблизо няма точки за присъединяване, този вариант отпада. Пелетите, които се ползват масово, също са над три пъти по-скъпи, отколкото са били преди година.

„Помощта трябваше да бъде разпределена пропорционално между всички оранжерии, за да може да си помогнат за нов старт и за компенсация на загубите и пропуснатите ползи до момента, на лихвите към банките и заплатите за персонала, защото има хора, които не можем да си позволим да загубим дори когато временно не изкарваме пари – казва още Иван Кабуров. – Но да се каже, че ще бъдат подкрепени само оранжериите на газ – това е много недомислено!“.

Земеделецът е част от Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция. С колегите му са обсъждали многократно спорните 3,5 милиона лева, както и очакваните неуредици и нежелани ефекти след разпределянето им, ако то действително е само за част от бранша. Обмисляли са и да изпратят мотивирано становище, в което да изложат тези опасения. Кабуров смята, че това е трябвало да се направи още при оповестяването на схемата за подкрепа, която в този си вид е дискриминираща, но подчертава, че не ангажира нито организацията, нито други свои колеги с това свое мнение. Човекът пак подчертава, че работили – не работили, всички са понесли огромни загуби тази зима – кредитите не чакат, разходите си ги има, заплатите и осигуровките на запазените въпреки кризисния момент работници си текат. Без помощ много от оранжеристите не са сигурни как ще могат да започнат ново производство.

„Отделно от това от години говорим, че трябва да се разработи целева политика, която да защитава българските производители – допълва Иван. – Но тъй като не можем да разчитаме на сериозна подкрепа, ние трябваше да се откажем от зимното производство и почти всички ще разчитаме на средно ранна продукция. Предпочетохме да се откажем от самото начало – не може да заявиш скъп разсад, а после да го изхвърлиш, защото нямаш сили да го отопляваш. Просто не може да се издържи при тези цени, не е рентабилно! Рискът е много по-голям, неоправдано голям. Защото не се знае от днес за утре какво ще стане, няма никаква сигурност, никаква предвидимост“.

В момента в оранжериите, останали празни за зимата, се произвежда разсадът за пролетното производство. Скоро ще са готови за засаждане краставиците, които стават за около 40 дни, а около 10 март – и доматите.

„Потребителите да не се притесняват, цената на нашата продукция няма да е висока – прогнозира Иван Кабуров. – Лятото пазарът ще е залят с наша стока. Защото отопляемите оранжерии и неотопляемите тунелни ще изкарат почти по едно и също време зеленчуците си, с разлика от около 30 дни. Даже очаквам, че цените ще бъдат по-скоро ниски, а конкуренцията между производителите – голяма. Просто двата вида продукция ще се застъпят“.

Прогнозата е по повод на очакванията, че българските домати ще са по 8 лева на килограм, които Иван смята за нереалистични. Той обяснява, че българските земеделци не са фактор, който да регулира цените на пазара. Цените се диктуват от нерегламентирания внос от Гърция, Турция и други страни. В момента оранжерийните зеленчуци у нас са скъпи, защото в Гърция и Турция е много студено, а те не очакваха такава люта зима. Техните оранжерии не се отопляват, а себестойността на отоплението е 80-90% от тази на произведените зеленчуци. След като се оправи времето там, цените и тук ще паднат. И това ще бъде много скоро.

„Помощта, която Министерството на земеделието трябва да ни осигури, трябва да е с цел да бъдем ние конкурентни на вноса, да си поддържаме един наш сектор от българско производство – смята Иван Кабуров. – Не е нужно в страната да се предлага само наша продукция, но е редно да имаме един сектор, който да си е наш, защото има потребители, които целенасочено търсят българското. Има и такива, които търсат евтиното. Ние трябва да си запазим и да си поддържаме тази част от потребителите, които държат на качествените, вкусните и чистите български продукти. Но в момента издишаме“.

В заключение земеделецът допълва, че никой не е роден научен. И може би е нормално в началото новата власт невинаги да взема правилните решения. За да се предпазят от такива грешки, управниците трябва да се вслушват повече в гласа на земеделците и на браншовите организации, които те припознават като свои представители.

Стоимена Александрова

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X