loader image

Икономическата мощ на TRAINER при пшеницата

Единственият сигурен начин да избегнете грешките е да нямате нови идеи.
Алберт Айнщайн

Храненето на растенията с основните макроелементи: азот, фосфор и калий, е строго специфично за всяка земеделска култура. Торенето е мероприятие, което влияе най-силно върху добивите. Особено силен е ефектът на азота, при недостиг на който продуктивността пада рязко надолу в резултат на спад в растежа и развитието на растенията в посева. И това важи за всички земеделски култури.
Биологични особености
Пшеницата е най-масово отглежданата култура у нас. Годишно с нея се засяват около 11 – 11,5 млн. декара, а производството възлиза на 5 – 5,5 млн. тона зърно. Трябва да се изтъкне фактът, че пшеницата като зимна култура има нужда от хранене веднага след сеитбата. Наличието на достатъчни количества в почвата от азот, фосфор и калий, необходими за нейния растеж и развитие, зависи до голяма степен от човека. Зимните житни култури, в които пшеницата е лидер, изискват предсеитбено торене, което да обезпечи нормалното развитие на посевите за успешно закаляване до началото на зимата. Най-добрият вариант за торене е внасяне на комбинирани NPK торове, като азотът трябва да бъде около 2 – 4 кг/дка в активно вещество. Класическата схема на цялото торене на пшеницата с азот, която се е наложила у нас, защото е успешна, е 1/3 предсеитбено и 2/3, като подхранване през пролетта. Според биологичните изисквания на пшеницата за получаване на 100 кг/дка зърно са необходими около 2,3 – 2,5 кг/дка азот в активно вещество. Това означава, че получаването на високи добиви е свързано с внасяне на 15 – 20 кг/дка в активно вещество азот за цялата вегетация. В края на януари, когато предстои кампания за подхранване на есенниците, възникват редица важни за производството въпроси, които вълнуват земеделците в условията на инфлация и пандемия.
Норми на подхранване

Нормите за торене през есента и подхранване пролетта изцяло зависят от намеренията и възможностите на фермера. От агрономическа гледна точка нещата са ясни, но торенето има и финансово измерение. Последното определя до голяма степен пъстрата картина от добиви в страната. Ефектът от торенето е силно зависим от наличната влага в почвата през критичните за културата периоди. Практиката е всеки сам да определя нормите на торене, особено през пролетта, според познанията за културата и конкретните почви в региона, според сезонната метеорологична ситуация и според заделените финансови ресурси за тази дейност.
Финансови измерения на торенето
На фона на всички тези „подробности”, напоследък всичко избледнява поради същественото и бързо поскъпване на всички торове, без изключение. Този процес се задълбочава от есента и като резултат от него бяха замъглени съществуващите различия между торовете според тяхната агрономическа ефективност. Сега всички торове са скъпи, кой от тях обаче си заслужава парите според ефекта върху пшеницата, е въпрос на въпросите.
В момента торенето със същите норми е вече 2,5 – 3 пъти по-скъпо от изминали години. Всеки може да си направи съпоставка с колко пари е торил миналата година и колко ще му струва сега. Същественият днес въпрос, който стои на дневен ред и вълнува всеки производител, е: мога ли да променя нещо в торенето (подхранването), за да намаля преките разходи, без това да предизвика съществено намаляване на добива зърно?
Промяна на схемата на торене
Биологични измерения


На вниманието на зърнопроизводителите предлагаме информация, която е нова и почти непозната. В какво се състои тя? От години у нас се използват различни листни торове. Листен тор е и биостимулаторът TRAINER. Приложението му върху пшеницата увеличава добива от декар. Причините за неговия бърз и силен положителен ефект върху посевите са подробно обяснявани в предходни публикации през 2021 г. (сп. Агроном, брой 10, стр. 12-15; в-к Гласът на земеделеца, брой 737, стр. 8). Събраните от прецизни полски опити данни показват категорично, че като ефект биостимулаторът TRAINER спокойно може да бъде причислен към продуктите за торене.
Двукратното третиране с TRAINER в доза 400 мл/дка (200 мл/дка след хербицида + 200 мл/дка във флагов лист) увеличава добива спрямо варианта без приложение (таблица 1). Тази прибавка почти не се променя на фона на различните норми на азотно подхранване и варира в границите на едва 10 кг/дка (от 58 до 68 кг/дка). Разликата в добива от 60 – 70 кг/дка може да се счита, че се дължи единствено на двукратното приложение на биостимулатора. Следователно използването на TRAINER има пряк биологичен ефект върху добива зърно.
Финансови измерения
Биостимулаторът TRAINER проявява пряк положителен ефект върху добива след вложение от 7,2 лв./дка толкова, колкото струва 400 мл от него. За аналогично увеличаване на добива след внасяне на амониев нитрат разходите за него са 21 лв./дка.
Ако приемем реално получените добиви от вариант N 15 като база за сравнение (с най-нисък доход от декар), ще установим, че третирането на посевите с TRAINER гарантират получаване на стабилен доход (таблица 2). Разликата между вариантите без и тези с TRAINER е стабилно висока, в полза на комбинацията между двата продукта: с 32 – 27 лв./дка, при ниската (N 15), при средната (N 30) и при високата (N 45) норми на азотно подхранване. Увеличаването на дозата азот от 30 до 45 кг/дка амониев нитрат без приложение на биостимулатора не увеличава прихода, в сравнение с контролния вариант от N 15. Причината за това е, че реализираният много по-висок добив (1010 кг/дка) се получава със значително повече преки разходи за азотен тор (113 лв./дка). В този аспект торенето със завишени азотни норми през пролетта вече е икономически неизгодно заради разминаване между пропорциите на реално увеличаване на добива и разходите за неговата реализация.
Нови предложения
Азотното подхранване остава основният фактор за постигане на по-високи добиви. Биостимулаторът TRAINER е инструментът за оптимизиране (разходите) на неговите норми с цел гарантиране на високия добив.
Реализирането на висок и стабилен добив е напълно във възможностите на биостимулатора TRAINER. Внасянето му двукратно (в доза 200+200 мл/дка) се равнява приблизително на биологичен ефект след торене с 15 кг/дка амониев нитрат (5,2 кг/дка азот в активно вещество), при това на атрактивната за момента цена от 7,2 лв./дка, срещу 21 лв./дка за АН.
Този висок положителен ефект е възможен дори при повишаване на количеството азотен тор при подхранването и осигурява допълнително над 25 лв./дка приход, в сравнение с вариант без биостимулатора. Видимо най-силен е ефектът на биостимулатора при подхранване в доза от 30 кг/дка амониев нитрат (10 кг/дка, в активно вещество). При този вариант общото количество азот в активно вещество за културата е около 15 кг/дка, което е предпоставка за реализация на високи добиви.
Приложението на TRAINER е препоръчително да се извършва 4-7 дни след употребата на хербицид (първо пръскане с 200 мл/дка) и второто при поява на флагов лист (200 мл/дка). Спазването на тази схема за торене гарантира описания положителен ефект на биостимулатора TRAINER върху добива. При намаляване или дори увеличаване на дозата по желание няма гаранция, че ефектът ще бъде същият. При еднократно третиране на посева с биостимулатора (200 мл/дка) във фаза вретенене (до 3-ти стъблен възел), неговият ефект върху добива се изравнява с този на 10 кг/дка амониев нитрат.
Биостимулаторът TRAINER се смесва безпроблемно с всички познати у нас фунгициди и инсектициди. Най-удачният вариант е той да се комбинира с тях, като в сместа първо се поставя биостимулаторът и след това – продуктът за растителна защита.
Време е да започнем да прилагаме ефективно и евтино торене за гарантиран финансов успех.
Проф. дсн Николай Ценов
Д-р Тодор Губатов

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X