loader image

Микотоксините – все по-голяма опасност

Зърното не само трябва да се прибере, но трябва и да се съхрани

През последното десетилетие все по-голямо икономическо значение започна да придобива поражението на съхраняваното зърно, особено пшеницата с гъби от вида Aspergillus и замърсяването с афлатоксини. Най-вредни гъби са Aspergillus flavus и Aspergillus parasitica, а най-опасните микотоксини замърсители на зърното са афлатоксини B1. За по-ярката проява на тези признаци все по-голяма роля има глобалното затопляне, постоянното нарастване дела на пшеницата от четвърта и пета група (над 70%), увеличаването на дела на повредените зърна в процеса на прибиране и дообработка на зърното преди съхранение, лошото състояние на силозите (повече от 60% от зърнената реколта се съхранява в складове тип хамбари), липсата на държавен контрол за фитосанитарното състоянието на съхраняваното зърно и ефективна система, която да го предпази от повреди, причинени от вредители и гъби.


Инфектирането на съхраняваното зърно с Aspergillus и неговото замърсяване с афлатоксини е от голямо значение във всички големи зърнопроизводителни държави в света – САЩ, Канада, Австралия и ЕС. Обръща се внимание на факта, че при съхраняването на зърно при неблагоприятни условия, замърсено с вредители и плесени и съхранявано в продължение на 3 месеца, заразяването може да се увеличи с 50 пъти, а натрупването на афлатоксин B1 – до 566 мг/кг.


Плесенните гъби, включително Aspergillus, са способни да консумират до 40 на сто от сухото вещество на зърното. В зърнената маса при съхранение в складовете винаги се образуват участъци с висока влажност, а при недостатъчно просушено зърно (със съдържание на влага около 15%) се наблюдават процеси на затопляне. Участъците зърнена маса с висока влажност и температура са местата за развитие на Aspergillus и натрупване на афлатоксини. От тези огнища инфекцията се разпространява по цялата зърнeна маса. Това може да стане при прехвърлянето на зърно от един склад в друг, но като цяло заразата се прeнася от складовите неприятели, за които местата с висока влажност са резервати – места за активно размножаване, откъдето те се разпространяват по цялото съхранявано зърно. Най-голямо натрупване на вредители се наблюдава на повърхността на зърнения насип и в слоя граничещ с пода.


В зърнeната маса се различават
два вида присъствие на вредители:
 заразяване – наличие на живи насекоми;
 замърсяване – наличието на живи и/или мъртви насекоми.


Максимално допустимото ниво от общата плътност на замърсяване на зърнените храни е 15 насекоми в 1 кг. Максимално допустимото ниво за най-често срещаните вредители на 1 кг зърно е: зърнов бръмбар (Rhyzopertha dominica) – 8,5, житна гъгрица – 7,5, зърнов молец – 4,4, оризова гъгрица – 15,0; ларви – 2,4 броя.


Като се има предвид, че зародишът на зърното винаги е с по-голяма влажност от останалата част, насекомите изгризват първо него. Всички складови неприятели при нагризване на обвивката на зърното правят отвори, които са входна врата за инфекции – заразяване с фитопатогенни гъби и бактерии. Те могат да бъдат привнесени от насекомите или се явяват като вторична инфекция. Трябва да се има предвид, че здраво, неповредено зърно не се заразява с Aspergillus, ако влажността му е до 14%.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X