Точно в този момент на животновъдите е необходим финансов ресурс, за да устоят на кризата и да продължат да работят
Продължение по темата
„Кланиците са пълни с животни, продадени от безизходица“
Съветът по млякото и животновъдството, какъвто бе предложено да се създаде по време на една от срещите на бранша с представители на Министерството на земеделието, би бил много полезен, стига да си изпълни предназначението, за което е създаден – убеден е Михаил Михайлов, изпълнителен директор на Националния съюз на говедовъдите в България. – Преди година в Гърция се създаде такъв съвет между животновъдите и млекопреработвателите, като и двете страни държат на няколко неща. Първото е да не се използват големи количества вносно мляко (както те му казват – елинизация) и продуктът, който носи гръцко име трябва да е произведен от гръцко мляко, което да е преработено в Гърция. Този съвет изключително прецизно наблюдава качеството на продукцията. За миналата година има около 15 мандри, които са наказани жестоко, като една от тях е платила глоба 250 000 евро, другата – 150 000 евро. Първата се опитала да фалшифицира сиренето „Фета“ а втората – понеже не е държала сиренето за определените дни да узрее. Разбирате за какъв контрол става дума! Така че нашият съвет по млякото и животновъдството, ако се създава в тази връзка – един път да се държи качеството на млякото, втори път – качеството на произведените продукти, тогава ще има някакъв смисъл, защото в момента съществуват страхотни предпоставки за манипулиране на истинското сирене. Вие знаете, че съдържанието на вода стигна до 80%, прие се и такава наредба, знаете и за технологиите, които позволяват от 2,5-3 литра мляко да се произведе килограм сирене. Това са все неща, които се отразяват на цената. И да допълня – нашия председател Димитър Зоров, който е и млекопреработвател – той скоро направи една сметка и се оказа, че това евтино сирене, да речем – 8 лева, излиза значително по-скъпо, отколкото ако клиентът си купи сирене от 12-13 лева. Та, този съвет за млякото и животновъдството, ако го направим по гръцкия модел, ще спечелим всички“.
Михаил Михайлов допълва, че има теми, обсъждани на срещи между представители на Министерството на земеделието и животновъди, които са изцяло в ресора на администрацията – като организацията на ветеринарно-медицинската дейност. Например – Държавната програма за профилактика, организацията на клането и изкупуването, предлагането във веригите – всичко това са задължения на държавата. Преди да започнат да се решават тези въпроси, могат да се извикат животновъдите, да се обсъдят с тях въпросите, да се вземе мнението им, но не може да им се казва: „Върнете се след една седмица с предложения“. А животновъдите нямат капацитета да решават такива въпроси. Те могат да кажат, че цената на млякото е много ниска и оттук нататък отговорните държавници да търсят причините, както и решения на проблема.
„По почина на други държави и ние искаме в управителните съвети на администрацията да участват наши представители с право на глас. Да имат право да стоят и да слушат какво се говори по време на важните срещи, защото никой от нас не знае какво се обсъжда, когато няма наши представители. Ето – за последната схема направо се сервираха ставките. Не бива така. Някои страни вече са го направили това, което предлагаме – присъстват животновъди, не гласуват, но чуват на момента какво се решава“.
Михайлов е убеден още, че само с осигуряване на пазари животновъдството няма как да се спаси, не и в момента. 180 хиляди са закланите агнета за миналата година – толкова се събират в един кораб, сочи като пример той. Когато вече нямаме производство, какви пазари да търсим и за какво?
„Никога не съм казвал, че трябва да се дават пари на животновъдите, те да си ги изкарват и така нататък, но точно в момента им трябва именно финансов ресурс, под каква форма, аз не знам и не съм човекът, който ще каже. Но колегите нямат! Свършиха им парите, които получиха през януари – доплащанията по програмите, сега някои ще вземат за екология и разни зелени плащания, чак през май ще вземат за хуманно отношение и следващото вземане ще бъде в най-добрия случай на 16 октомври. При сегашната ситуация – знаете какви са цените – животновъдите няма как да издържат, както и да го смятате. Тези дни ми се обади един наш фермер, с когото правихме една проста сметка. Той получава 20 литра мляко, което значи, че около 12 лева му е порциона, а взема за тези 20 литра по 80 стотинки – общо 16 лева, или му остават 4 лева. С тези 4 лева трябва да храни сухостойните крави, телетата, семейството си, работници, да плаща ток, вода, да внася данъци. Е, няма как да стане! Човекът е давал до скоро по 27 литра от крава, което е много добро постижение за България. Обаче се принудил да махне „гъделите“. В смисъл – добавки, витамини, премикси и така нататък. И веднага млякото от 27 литра паднало на 20 литра. Той е смятал, че ще направи някакви икономии от фуражите. Ама не се получава! Питам го как ще издържи, а човекът обяснява, че си продал всички непродуктивни крави, като похарчил субсидията, изкарал животните с проблеми или млади, но които не стават за нищо и сега харчел парите от тях. А като свършат и тези пари? И той не знае какво следва!“.
Според Михайлов, решение на един от тежките проблеми в животновъдството е да има експерти, които да изчисляват себестойността на млякото. И ако за даден месец тя е 90 стотинки, примерно, в никакъв случай да не се допуска изкупвачите да плащат по-малко от тази граница. Ако на мандраджиите пък не им излиза сметката, там също може да се включи подпомагане, за да могат и те да продължат да работят по правилата. Сериозен контрол е необходим и при търговците, защото сега те могат да си слагат какъвто решат процент горница, без да се интересуват от другите участници в осигуряването на продукцията до потребителя.
Наскоро 11 животновъдни организации предупредиха, че „Ножът е опрял до кокала„. Е, вече е стигнал и по-далече – фермери сигнализират в асоциациите си, че до края на февруари графиците на кланиците са запълнени. По този повод Михайлов повдига един изключително важен въпрос:
„Сега колим масово, а после? С какво ще възстановим стадата? Ние нямаме разплоден материал. Нито при кравите, нито при овцете се оставят необходимия брой разплодни животни, поне по статистика. По статистика ние имаме 50 000 млади разплодни животни, а ни трябват 200 000″.
На фона на това държавата е давала пари за „виртуални“ животни, а проверките по този повод, изглежда, приключиха на принципа „всяко чудо за три дни“.
Стоимена Александрова
