Пръскачката е една от най-важните машини в съвременното земеделие. От качеството на нейната работа зависи от 50 до 70 на сто от количеството на получената реколтата. Тази техника е една от първите, която излиза на полето в началото на сезона, и работи чак до есента. За характерните грешки при избора, експлоатацията и настройките на тези машини разказват водещи специалисти от компаниите производителки на пръскачки – Amazone, John Deere, КUHN, Berthoud, AGCO и Horsch
На първо място: безопасността преди всичко
Днес този проблем не е така актуален, но доскоро за безопасността на оператора почти не се мислеше. А това е един от най-важните проблеми в земеделието като цяло, тъй като съществува дефицит на квалифицирани кадри и не всеки се съгласява да работи при пръскане.
Пръскането е работа с високотоксични химически вещества, които особено в концентрирана форма могат да причинят сериозни вреди на здравето на човек. Все още се помнят времената, когато механизатор, работил 10-15 години на растителна защита, получаваше група инвалидност.
Преди всичко е необходима сигурна кабина, в която операторът трябва да има не само обзор и комфорт, но и чист и безопасен въздух. Днес вече има въглеродни филтри и други системи за защита и очистване на въздуха в кабината, възможност дистанционно да се зарежда работният разтвор и да се промива системата на пръскането, което свежда контактите с опасните вещества до минимум. Въпреки това безопасността на оператора си остава болен въпрос.
Как става зареждането на пръскачката? Доколко човекът влиза в контакт с пестицидите? Каква е изолацията на работната зона на механизатора? Това са въпроси, които никога не бива да се игнорират, използвайки дори най-съвременната пръскачка.
Преди да купите: проверете качеството на сервиза
Имайки предвид състоянието на междуселските пътища, да се залага на самоходни машини може само ако фермерът е напълно сигурен в качеството на сервиза и неговата достъпност. Прикачните машини като правило са по-прости, по-евтини и се поправят по-бързо. Ако е аварирала самоходната пръскачка, професионалистите трябва да могат да решат проблема във възможно най-кратки срокове.
Не пропускайте да съберете мненията на други стопанства във вашия район за работата на сервиза на дилъра, тъй като той и резервните части са важна част от вземането на решение при избор на земеделска техника. Преди покупката посетете базата на дилъра и задължително вземете координатите на стопанства, където вече работят такива машини. Не пропускайте да поговорите с тези фермери. По-добре е да се учите на чужди грешки, тъй като собствените в земеделието струват много скъпо.
Пръскачката изпълнява най-важните технически операции в едно стопанство – защита на растенията от плевели, подхранване, борба с вредители. А за стопанство, работещо по минимална технология или Strip-till, такава машина е просто жизненонеобходима. Без обръщане на почвения пласт борбата с плевелите е възможна само с помощта на химия.
Ако не се прилагат средства за растителна защита, могат да бъдат загубени до 70 на сто от реколтата, предупреждават специалистите. Дори ако почвата е качествено обработена, сеитбата е проведена по всички правила и са вложени много пари в минерални торове, въпреки това реколта може и да няма, ако ви нападнат вредители или болести. Така че няма никакво съмнение, че към избора на пръскачка трябва да се подходи много отговорно.
Резервоар: колкото по-голям, толкова по-добре?
Още на етапа на избор на машината трябва да се съотнесат наличните в стопанството площи, конфигурацията на полята и отглежданите култури с параметрите на машината – размер на резервоара, ширина на щангите и височина (клирънс) на пръскачката. Изхождайки именно от тези параметри, се определя типът на пръскачката, която е необходима за конкретното стопанство.
Така в стопанства с размер до 10 000 дка, оптимални по цена и маневреност са пръскачките с вместимост на резервоара 900 – 2000 л. Най-често това са навесни машини, те са най-подходящи за стопанства с до 10 000 дка зърнени култури, до 5000 окопни и възможно до 1000 дка зеленчуци.
По-едрите земеделци, обработващи до 40 000 дка зърнени или окопни култури и до 5000 дка овощни, може да помислят за машини с вместимост на резервоара 3000 – 4000 л. Това най-често са прикачните пръскачки.
А най-големите арендатори, разполагащи с площи над 40 000 дка, специалистите съветват да обърнат внимание на машините, които имат резервоар с вместимост 3600 – 12 000 литра. С такива параметри вече се произвеждат не само прикачни, но и самоходни пръскачки.
Обемът на резервоара оказва пряко влияние върху производителността на пръскачката – колкото по-често трябва да се зарежда, толкова повече престоява техниката. Така при някои култури, например овощните, нормите на внасяните средства за растителна защита като правило са високи 30 – 40 литра на декар, което означава, че е необходим сериозен обем на резервоара.
Но това не е задължително да бъде прикачна машина. Трудно е да се маневрира сред овощните култури с прикачна пръскачка. По-подходящи са навесните или самоходните.
Освен на обема на резервоара, специалистите съветват да се обърне внимание и на производителността на помпата. Като типична грешка те посочват покупката на пръскачка с помпа с ниска производителност, на която е поставен голям резервоар. При работа на култури с високи норми на внасяните средства за растителна защита, пръскачките с помпа с капацитет 150 – 180 л/мин не могат да се движат на скорост по-висока от 5-6 км/час, поради което въпреки големите обеми на резервоара, те ще имат ниска производителност на работа на полето.
Трябва да се има предвид, че безкрайно увеличаване на вместимостта на резервоара не е възможно. То има технологични и конструктивни предели – преди всичко налягането върху почвата и размера на машината. Според специалистите максимално възможният обем на резервоара при повечето пръскачки днес не превишава 6000 литра. Те съветват обемът да се избира, изхождайки не от общото количество засети площи, а от средния размер на полята в стопанството. Така, ако средният размер на полята не превишава 200 дка, то напълно подходящи са навесни пръскачки с вместимост на резервоара до 2000 литра. При среден размер на полята 400 – 600 дка, от логистична гледна точка е удобно използването на машини с резервоар 3000 – 4000 литра. А при среден размер на полята от 1000 дка и повече, е добре да се сдобиете с 5000 – 12 000-литрови пръскачки.
На този критерий специалистите препоръчват да се обърне внимание и при избора на работната ширина на щангите.
Щангите: полето е ориентир
Най-разпространената грешка: в стопанство с много, но разпръснати площи вземат пръскачка с ширина на щангите 36 метра и повече. На пръв поглед изглежда, че земята е много, което определя необходимостта от производителна машина. Но обръщането на малките поля с нея се оказва трудно. Като резултат, при обръщане и маневриране се губи време и производителността, която е по силите на тази пръскачка, не се реализира.
За най-производителни и маневрени се смятат самоходните пръскачки. При различните марки средната им производителност е от 4000 до 9000 дка за денонощие. А понякога тя надвишава 10 000 дка. Тази скорост се обяснява преди всичко с конструктивните особености на самата машина, като се започне от конструкцията на окачването, рамата, системата на пръскане и се завърши с повишената проходимост на самоходните машини, ергономичността и подобрената в сравнение с прикачните машини маневреност. Те по-лесно завиват с щанги с голяма работна ширина, отколкото тракторът с прикачна машина. Освен това самоходните пръскачки по-малко уплътняват почвата.
Но производителността не е главният критерий на избора в полза на самоходната машина. Главното достойнство на тези машини е високият (110−180 см) клирънс. На първо място те са необходими на фермерите, отглеждащи високостеблени култури – слънчоглед, царевица, и по-рядко рапица. Особено високият клирънс е актуален при обработката на тези растения в късните фази на вегетация, тъй като позволява да не се травмират посевите.
Що се отнася до ширината на щангата, то тя трябва да се подбира в съответствие с работната ширина на всички работещи на полето инвентари. С други думи, ширината на щангата трябва да бъде равна или кратна на работната ширина на сеялката и торовнасящата машина, за да може в случай на работа с технологични колеи, да не се прокарват излишни такива.
Колела: кратни на колеята
При избор на пръскачка е важно да се внимава за колеята – при прикачната пръскачка тя трябва да е горе-долу равна или кратна на колеята на трактора. Спазването на този параметър е особено важно при работа с овощни култури. Често грешката на многопрофилно стопанство е покупката на пръскачка с ширина на колеята, която не може да се регулира. Като резултат при отглеждането на различни култури, например царевица с междуредие 70 см и картофи с междуредие 45 см, пръскачката няма да може да се настрои на необходимата колея.
При повечето пръскачки колеята се регулира (безстепенно или степенно). Но ако в стопанството се използва нестандартна колея, това трябва да се вземе предвид още при поръчката на машината.
Разход, височина, норма: въоръжете се с електроника
Повечето специалисти са съгласни, че пръскачката трябва да бъде максимално функционална и добре оборудвана с електроника. Това е важно, тъй като електронните системи за контрол, с които са оборудвани повечето съвременни пръскачки, позволяват автоматично да се избегнат редица грешки.
Например, типична трудност за повечето механизатори при работа на терени със сложен релеф става поддържането на постоянна височина на щангата на определено разстояние от културата (при работа с фунгициди) или от повърхността на полето (при работа с хербициди).
Височината влияе на качеството на пръскането – ако щангата е спусната прекалено ниско, няма да има припокриване, а ако е твърде високо – възниква риск от отнасяне на работния разтвор. На това мнение са и производителите на средства за растителна защита, които отбелязват, че увеличаването на височината на обработваната повърхност с 10 на сто от зададената води до повишаване на неравномерността на обработката с 30 на сто.
За да съблюдава максимално точно хоризонтално положение на щангата, механизаторът трябва да избере нисък скоростен режим, но с оглед на неравностите на самото поле и особеностите на релефа на местността. Това условие е трудно изпълнимо в ръчен режим. За да избягнат тази грешка, са създадени системите за автоматичен контрол на височината на щангата, основата на които са ултразвукови датчици. Те сканират разстоянието до обработваната повърхност (културата) и в съответствие с отклонението подават команда към хидравликата на щангите – кое крило да се повдигне, кое – да се спусне и т. н. Така автоматично се регулира височината на положението на щангите и се нивелират погрешностите. Има и разширени варианти. Например, фирма Horsch предлага за своите пръскачки система, в основата на която действа лазарен скенер – поставен на тавана на кабината, той преобразува данните и построява модел на повърхността.
Специалистите посочват като грешка, пряко влияеща върху качеството на опръскването, нестабилността на скоростния режим – в машините с механично регулиране на работното налягане с промяната на скоростта ще се променя и нормата на внасяне на работния разтвор на единица площ (при намаляване на скоростта нормата на разход на декар ще расте, при увеличаване – ще намалява). Значи механизаторът трябва да поддържа строго определена скорост при работа. А както знаят специалистите, това е почти невъзможно.
Впрочем тази грешка успешно се компенсира чрез поставянето на електронен терминал за управление и електрически регулатори на налягането, които позволяват да се поддържа постоянна норма на разход на работния разтвор, независимо от скоростта. Почти всички производители на пръскачки оборудват своите машини с такива устройства в базов вариант или препоръчват добавянето им като опция.
Изключение правят пръскачките, които имат патентована механична система (помпа с две бутала), работеща от задвижването на колелата. Тя осигурява постоянен разход на гориво на декар, независимо от външните параметри.
Повечето производители на пръскачки предлагат на клиентите си навигационни системи, системи за автоматично управление и контрол на изключването на секциите на обработени участъци на полето и при обръщане. Според специалистите това предпазва купувачите от грешки, свързани с преразход на средства, и повреди на културите в резултат на повторна обработка в зоните на припокриването.
Избор на дюзи: следете прогнозата за времето
Пренебрегването на климатичните условия е една от най-грубите грешки на земеделците при работа с пръскачките. За оптимални условия, при които работата със средствата за растителна защита ще бъде максимално ефективно, специалистите посочват температура на въздуха 12 – 20°C, влажност 60 – 80% и скорост на вятъра до 5 м/сек.
Ако температурата е по-висока от 25°C, а влажността – под 40%, разтворът ще се изпари, без да достигне растенията. Ако, напротив, температурата е по-ниска, а влажността – по-висока, то пръскането ще стане неефективно поради смесване с влагата и намаляването на концентрацията на разтвора. И разбира се, пречка е силният вятър – ако скоростта му превишава 7 м/сек, разпръскваният препарат ще бъде отнесен извън пределите на полето.
Практиката от последните години показва, че времевият прозорец за работа с пръскачките е по-добре да се измества в посока към тъмната част на денонощието – от 19 – 20 часа вечерта до 9 – 11 часа сутринта, когато вятърът утихва и намалява горещината. Ако няма силна роса, пръскането в повечето случаи също се провежда през нощта. Поради това при избор на пръскачка трябва да се обърне внимание на системите за навигация, телеметрия и добра оптика, съветват специалистите.
На практика за всяка култура, както и за вид на обработка, режим и скорост, съществува отделна дюза – за да бъде опръскването максимално ефективно, тя трябва да се подбере с оглед на цял ред фактори.
Първоначално при избора на дюза трябва да се имат предвид времето, типът на прилагания препарат (контактен или системен), средната работна скорост и разходната норма на препарата на декар. Например, при идеални условия (скорост на вятъра под 2 м/сек, температури 15 – 17ºС) може спокойно да се работи с обикновени плоски дюзи, които са много ефективни при работа с контактни инсектициди. Но веднага след като условията се променят (вятърът се усилва, температурата се повишава), тези дюзи стават малко ефективни – капките са подложени на отнасяне или изпаряване и добър резултат от пръскането трудно се постига. В този случай добре работят инжекторните дюзи, където смесването на работния разтвор и въздуха се случва в самата дюза, благодарение на което капките се увеличават и по-малко се отнасят от вятъра. Поради това тези дюзи се препоръчват за работа със системни препарати.
Освен това всяка дюза има диапазон на работното налягане, в който тя показва оптималната си производителност при определена работна скорост, напомнят специалистите. Този диапазон на налягане трябва да се спазва, за да се получи качествено разпръскване.
За да се избегне грешка при избора на дюзи, те се обозначават с различни цветове (жълт, зелен, кафяв и т.н.). Така, ако се предполага да се внася разтвор с норма на разход 20 литра на декар и работна скорост 9 км/ч, оптималната дюза за тези параметри ще бъде червена (04) дюза IDK с работно налягане 2,8 атм. (работен диапазон на налягане 1−6 атм.).
Както обясняват специалистите, когато се излиза извън рамките и се приближава към пределите на диапазона на налягането, еднородността на струята на разпръскване се променя – до горния предел на налягането количеството на дребни капки в струята се увеличава, което води до риск от отнасяне и повишено изпаряване на внасяния препарат. Например, излизайки от работния диапазон (2−3,5 бара) на обикновена дюза в област на повишено налягане (5 бара), получаваме ситна мъгла и 30-40 на сто от препарата се отнася и изпарява.
Освен това превишаването на горните предели на налягането води до повишено износване на дюзата и тя много по-бързо излиза от строя. Работейки на долната граница, механизаторът увеличава размера на капките, което води до по-лош контакт с растенията. Затова производителите на средствата за растителна защита и на пръскачките препоръчват работа в средните стойности на диапазона на налягането. По същите причини не се препоръчва (но често се прави на практика) да се поставят на една щанга дюзи с различен цвят (и налягане съответно). Ако, разбира се, не става дума за системи, позволяващи да се поставят няколко (най-често 3) дюзи в един корпус, които се променят с едно „кликване“. Както отбелязват специалистите, в такива „тройници“ може да се поставят дюзи с различно предназначение, но те ще работят по групи от еднакъв тип. Това приспособление позволява бързо да се превключва между режимите на работа при различни култури, при промяна на времето и т. н.
Всяка дюза си има определен ресурс на работа, но често в стопанствата те не се подменят по няколко години. Прави се едва когато с времето дюзата се износва, работният й отвор се увеличава, уедрява се капката, променя се ъгълът и се влошава качеството на обработка. Специалистите препоръчват смяна на дюзите преди началото на всеки сезон, а още по-добре – на всеки 10 000 дка.
За да се разбере доколко е назряла нуждата да се смени дюзата, те препоръчват да се проведе тест – да се измери с помощта на мерителни чашки колко течност се излива през дюзата за определено време. Например, при работно налягане 5 бара за една минута дюзата пропуска 1,8 л. Ако тези показатели се отклоняват от таблиците на производителя с повече от 10%, дюзата трябва да се смени.
Малко стопани обаче отделят на това необходимото внимание. Поради това често разпространено явление е, когато на една щанга дюзите изливат различно количество разтвор за единица време, споделят наблюденията си специалистите. Резултатът е неравномерна обработка на посевите, което в крайна сметка се изразява в загуба на реколта.
Препоръчва се калибрирането на дюзите да се прави всяка седмица. Това не отнема много време и става лесно самостоятелно. Не си струва да икономисвате от дюзите – стойността на комплект от 10 дюзи е около 13-15 евро, а от допълнителните разходи при износени дюзи при обработката на големи площи може да загубите хиляди, без да включваме загубите от добиви, предупреждават специалистите.
Те също са единодушни, че много стопанства намаляват производителността на работа, допускайки логистични грешки, като например загубата на много време при зареждане.
Този процес може да се оптимизира преди всичко, ако имате в наличност голям резервоар за вода, който да осигури напълването на пръскачката на полето, за да се изключи престояването, както и ако приготвяте предварително концентрираните разтвори. За оперативното проследяване на този процес помага системата за телеметрия, тоест дистанционният мониторинг.
Освен това оперативността на логистичната верига значително ще се повиши, ако пръскачката не отива винаги до едно определено място за зареждане с вода. Пълната с вода цистерна трябва да я очаква в края на полето. В този случай зареждането ще отнеме няколко минути, а производителността на работа ще се увеличи 2-3 пъти.
Миенето: колкото може по-често
Най-характерната грешка, която става една от основните причини за проблеми с пръскачките и различните й възли, е игнорирането на промиването на машината, посочват експертите.. При нередовно миене от строя доста бързо излизат маркучите. Поради осядането и кристализирането на сместа в резервоара бързо се поврежда датчикът за налягане, а натрупващият се налеп на повърхността му ще дава грешки в процесора на компютъра.
Действително, оставеният в резервоара разтвор осяда под формата на налепи и задръства всички по-тесни отвори – а това е опасно за работата на сложната електроника и за клапаните, които включват подаването на сместа.
Специалистите препоръчват измиване на машината след всяка отработена смяна. Те сочат и необходимостта от промиване при промяна на работния разтвор – освен че смесването на различни препарати може да ги направи неефективни, при някои химически вещества то е абсолютно недопустимо. При преминаването на друг вид препарати експертите препоръчват трикратно промиване на основния резервоар.
А някои експерти препоръчват освен на резервоара и щангите, редовно ежедневно промиване на всички филтри на машината.
Всички големи частици, в това число и отлаганията от резервоара, задължително ще останат в двата филтъра (за грубо и фино почистване). Те по никакъв начин не бива да попаднат в клапаните и дюзите, предупреждават специалистите. Основната грешка, водеща до счупването на работните помпи, е несвоевременното почистване на филтрите. Появата на вакуум на засмукващата линия на помпата е основната причина за излизането на мембраните от строя.
Не всички оператори обичат да се занимават с промиването на филтриращите елементи и едва когато налягането рязко падне или се повиши, те разбират, че филтърът се е задръстил. А да се отвърти една гайка, да се свали чашката на филтъра и да се промие със струя вода, съвсем не е трудно. При това в повечето съвременни машини има автоматично циркулационно промиване и трябва просто да се натисне едно копче.
Още по-внимателно отношение изискват филтрите, ако зареждането става от водоем, тъй като в този случай има голяма вероятност в помпата да попаднат мръсотия и странични предмети. Но и при всички останали случаи за филтрите трябва да се полагат добри грижи.
Твърде сложно
Още една, много разпространена грешка, посочена от специалистите, е неправилното поставяне на машините за съхраняване. Често в стопанствата забравят да излеят водата, да налеят антифриз, оставяйки електрониката на студа. Като резултат, напролет се оказва, че маркучите са разкъсани, автоматиката не работи и т.н.
Друг важен проблем, който сочат експертите, е липсата на квалифицирани кадри в стопанството. Когато фермерът реши да закупи „натъпкана“ с електроника пръскачка, не е лошо първо да се замисли кой ще работи с нея. Най-добре е да се проведе обучение на механизаторите, подробно да им се разясни на практика предназначението на системите за управление на машината. Това значително ще намали количеството на грешките при работа, ще повиши производителността и качеството на обработка на растенията.
При липса на подходящи кадри е по-добре да се закупи не по-малко производителна и качествена машина, но с механични системи и без сложна електроника.
