Осъзнаването на проблема за преуплътняването на почвата поставя пред стопанствата много въпроси. Как да определим мащаба на преуплътняването на конкретните площи? Какво може да се направи още сега и кои машини ще ни помогнат да разрушим преуплътнения хоризонт?
Може ли да се възстанови плодородието на почвите и агрегатният им състав, ако се премине към радикален контрол на движението на техниката по полето – технологията на постоянната колея, и какви са нейните перспективи? Защо специалистите вече използват термина „почви, убити от но-тил“? Нека се опитаме да намерим отговора на всички тези въпроси заедно с водещи специалисти от компаниите производители на земеделска техника.
Ася Василева
Деградирането на почвата, отрицателният баланс на хумуса и формирането на уплътнен хоризонт, препятстващ ефективното дрениране на влагата под дълбочината на обработката, станаха основна тема за дискусии в земеделската общност в контекста на зачестилите суши и намаляването на добивите.
Мащабите на проблема
За това, че преуплътняването на почвите в стопанството е достигнало сериозни мащаби, може да се съди по косвени признаци – намалени добиви, задържане на вода на полето, заблатяване, или обратно – лошо проникване на водата в почвата и изтичане по наклоните. Има много начини диагнозата да бъде потвърдена, тоест да се определи преуплътняването и неговите граници. И най-лесният от тях е с помощта на обикновен нож.
Изкопава се малка яма с дълбочина 35 – 45 см, и в стената на тази яма, малко по-ниско от дълбочината на почвообработката, която обикновено се прилага на конкретното поле, се забожда ножът. Той се придърпва нагоре до момента на срещата му с по-плътен слой. Това е долната граница на преуплътнения хоризонт. После се прави същото, но отгоре надолу, за да се определи горната граница и по този начин да се разбере дебелината на преуплътнения слой почва.
Горе-долу по същия начин може да се установи проблемът с преуплътняването на почвата с помощта на специални прибори – пенетрометри, които „цифровизират“ дълбочината и силата на преуплътнените хоризонти. По същността си те са пръчка с датчици, която се вкарва в почвата на дълбочина до 60 см. Точките на измерването могат да се фиксират по координати и да се нанасят на карта за по-нататъшно изработване на стратегия за борба с преуплътняването. С такъв прибор трябва да разполага всеки фермер и агроном.
Освен това съпротивлението към пенетрацията може да се измери със специални датчици за компактност, които се поставят в трактора или АТВ. По време на измерването записът на показанията се случва в онлайн режим и средно един датчик прави около 20 замервания на час. Използвайки тези данни, може да се направи карта на залягането на преуплътнените хоризонти.
Още по-задълбочен анализ, в резултат на който се установява степента на преуплътняването, може да се направи в агрофизичните лаборатории, където се изпращат образци от почвата, взети по специален начин. Един от основните показатели за структурата на почвата е обемното й тегло (теглото 1 куб. см почва). В идеалния случай то трябва да е 1,1 г/см3, а ако почвата е преуплътнена, тази стойност ще бъде по-висока – 1,3 г/см3. За глинести почви оптималната плътност се намира в пределите 1-1,3 г/ см3, а за песъчливите – 1,2-1,5 г/см3.
Твърде рохкавата почва също има големи недостатъци – ако обемното тегло на почвата е 0,9 и по-малко, то в нея има много въздух, и съответно – контактът на корените с влагата е малък, което означава, че растенията ще бъдат слаби. Поради това опитните агрономи знаят, че не се препоръчва предсеитбената обработка да се прави под дълбочината на заравянето на семената, ако трябва да се получат дружно поникване и високи добиви.
Една от важните марки, позволяваща бързо да се оправи преуплътняването, според учените е дълбокото разрохкване. Именно посредством механично разрохкване може най-бързо да се „разуплътнят“ преуплътнените хоризонти и да се осигури дренирането на почвата. Дълбочината на разрохкването
(на 25-35-40 см) трябва да се подбере в зависимост от ситуацията и дълбочината на преуплътнения хоризонт, тоест машината трябва да се настройва на всяко поле индивидуално.
Плугът не е толкова страшен, колкото го описват
Поради почвено-климатичните особености и при отглеждането на някои култури много фермери не могат да се откажат от оран на почвата. А появата на плужна пета в традиционната технология в голяма степен зависи от работата на една и съща дълбочина. Но това може да се избегне, благодарение на специални приспособления, позволяващи да се разрохква почвата под дълбочината на оранта.
Някои специалисти смятат, че „плужната пета“ е остарял термин. А преуплътненият слой, който се обозначава с този термин, съвсем не възниква поради използването на плуг. Още повече че борбата с плужната пета често е възможна именно с плуг, но използвайки специални накрайници или лапи, каквито се предлагат от компаниите Kverneland, Amazone и др. Те работят 10 см под зададената дълбочина на плуга, разрушавайки плужната пета и способствайки за проникването на влагата в долните пластове на хоризонта. Освен това тази операция е икономически изгодна – оран и дълбоко разрохкване на почвата едновременно.
През последните години стопанствата, масово изоставяйки традиционните почвообработки, и в частност – оранта, преминават в друга крайност – практикуват безконтролно безорно земеделие и мини-тил, смятат доста специалисти. Така в много стопанства почвообработката дълго време се прави само с дисокови машини. При това често с тежки дискови брани и дискатори.
Всичко това е довело до увеличаването на ширината на уплътнения хоризонт. И ако след оран уплътненият хоризонт се образува на дълбочина 25 – 30 см и обикновено има ширина не повече от 5 – 7 см, то при постоянна изключително дискова почвообработка с тежки машини, която засяга само горния почвен пласт, устойчиво пресованият слой почва започва още на дълбочина 10 – 15 см, а ширината му достига 20 – 25 см. Тоест, въпреки разпространеното мнение, оранта носи доста по-малко неприятности от гледна точка на преуплътняването на хоризонта, отколкото неразумното прилагане на мини-тил. В западната и руската литература вече дори се появи терминът „площи, убити от минималните технологии“.
За „класиката“ и „нулата“
Дълбокото разрохкване трябва да се прави внимателно, за да не се изкарва на повърхността неплодородна почва (например глина), особено там, където тя заляга достатъчно плитко, казват специалистите. Именно поради това към дълбокопродълбочителите трябва да се предявяват специални изисквания – работният орган трябва да има относително тясна форма, за да разрушава горния слой, но да не повдига почвата от долните неплодородони слоеве на повърхността, и в същото време да не прави дълбоки разрези, за да не пада горният слой на дъното на браздата.
Производителите на техника препоръчват да се работи на 2-3 см под долната граница на уплътнения слой, но не по-дълбоко. Иначе обработката ще се превърне в безполезно харчене на гориво и напразно ще се нарушава почвената структура под уплътнения хоризонт. Работният орган на дълбокопродълбочителя, минавайки под долния слой на преуплътнената почва, го захваща и повдига целия пласт нагоре. По този начин се разчупва уплътненият хоризонт без изваждане на по-долните неплодородни пластове. А появилите се пукнати позволяват на водата да се дренира.
Тук трябва да се обърне внимание на дисково-чизелните машини, които правят дълбока обработка и активно повърхностно смесване на растителните остатъци с дисковете на различна дълбочина. Като правило, това е комбинация от дискова секция, или две, и чизел, работеща на голяма дълбочина и разбиваща плужната пета и уплътнените долни почвени хоризонти. Такива машини са например John Deere 2720 и 2730, HORSCH Tiger, Kverneland DTX, KUHN Dominator и PERFORMER, новите Massey Fergusson 4511 и 4412, Case IH Ecolotiger и др.
Ако в стопанството се придържат съм нулевата обработка и според технологията е важно растителните остатъци да останат на полето, специалистите препоръчват да се обърне внимание на дълбокопродълбочителите от линеен тип, имащи малки тънки стойки, които не обръщат буците, не закачат стърнището, но при това разрушават плужната пета по цялата работна ширина. Такива машини се предлагат от много производители, в това число John Deere (2100, 913, 915), Great Plains (SS1300(A), SS1700(A), SS1800(A), SS2000(A)), KUHN Ripper 4830, Massey Fergusson (серии 2500), както и от някои руски производители. Строго погледнато, нулевата технология не предполага никаква почвообработка. Въпреки това, преминавайки към директна сеитба, много земеделци се сблъскват с преуплътняване и съответно не могат да повишат добивите.
Разкъсването на уплътнения слой ще им позволи да постигнат оптимална влагозапасеност през следващата година.
ТЕНДЕНЦИИ
Възстановяването на почвата е продължителен процес. Една от първите крачки по този път трябва да стане внасянето на основния фосфорен или калиев тор през есента не по целия почвен хоризонт, а локално. В тази връзка, според западните специалисти, особено внимание заслужават дълбокопродълбочителите с вътрешнопочвено внасяне на гранулирани или течни торове=
Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник „Гласът на земеделеца“
Най-сигурната технология срещу уплътнена почва е Стрип-тил!