Българска торова индустрия ще има, казва изпълнителният директор на „Неохим“ АД – Димитровград Стефан Димитров

Българска торова индустрия ще има. Тази увереност изразява в интервю за БТА изпълнителният директор на торовия завод в Димитровград „Неохим“. Въпреки че сме малка държава, ние сме силна аграрна страна. А „храната“ на растенията е амониевият нитрат, продуктът на химическия завод. Димитров признава, че цената на амонячните торове от 2020 година се е вдигнала пет пъти – толкова, колкото и цената на природния газ, който е основен компонент в производството. Съседните нам държави като Гърция и Румъния оказват помощ на своите потребители на синьо гориво, така че и от усилията на държавата ще зависи цената на торовете, обобщава мениджърът.

По негови думи посоката на планираните инвестиции в завода е намаляването на „въглеродния отпечатък“ в технологичните процеси и произтичащата необходимост за купуване на въглеродни емисии, за които само от началото на тази година досега са похарчени над 17 милиона евро. Тези разходи заедно с високата цена на природния газ може да доведе до невъзможност българските селскостопански производители да работят и да се наложи внос на продукти от съседни страни на по-високи цени, смята Димитров.

Той коментира още общото състояние на европейската торова индустрия, голяма част от която не работи, и тенденцията производствата да бъдат изнасяни в трети страни на други континенти – заради строгите зелени регламенти на Европейския съюз (ЕС).

На въпрос дали и как войната в Украйна се отразява на „Неохим“ изпълнителният директор отговаря, че тя означава спиране на доставките на оборудване и резервни части от Русия и опасност проектът за автоматизация и реконструкция на инсталацията за азотна киселина за над 28 милиона евро да не се случи.

Следва целият текст на интервюто:      

Г-н Димитров, скокът на цената на природния газ е безпрецедентен. Какво означава това за „Неохим“ АД, където газът е основен компонент на ценообразуването на произвеждания амониев нитрат?

Тук трябва да сме наясно от кой зависи цената на природния газ. Всъщност, не можем да кажем, че управляващите са виновни за високите цени, нито пък „Булгаргаз“ ЕАД има вина. България има възможно най-добрият договор за цената. Това стана възможно благодарение на една актуализация на формула в договора преди няколко години и ние сме в добра позиция. Но колкото добра, толкова и лоша, тъй като договорът между „Булгаргаз“ и „Газпром Експорт“ изтича в края на тази година.

Нашето правителство е взело решение заради конфликта между Русия и Украйна да не преговаря с „Газпром“ за доставки на природен газ. Не мога да кажа дали е правилно или не. Може би това е част от политиката, която ще води „Булгаргаз“. Надявам се тя да бъде в посока договаряне на възможно най-добрата цена. Един от аргументите е да се покаже на „Газпром Експорт“, че за България може да има и други източници като азербайджанския газ, като LNG  по отношение на терминалите за втечнен газ. Това, предполагам, е добра политика, но за нас остават притесненията относно сигурността на доставките.  

Но все пак ръстът при цените на газа е в пъти и това пряко се отразява на цената на торовете. Какви са притесненията Ви?

За нас остава притеснително дали изобщо през 2023 година ще можем да работим. Вие знаете, че в момента се говори и за промяна на начина, по който евентуално ще се сключват договори, защото цената на природния газ в България е рекордно висока в момента, а от миналата седмица бе вдигната с още над 25 процента. Имаме безпрецедентно покачване в рамките на година. Но тук е важно как това се отразява на „Неохим“.

Как се отразява?

С повишаване на производствените разходите през последните години заради промяната в цените и на електроенергията и т. нар. „въглеродни квоти“ – ние имаме ангажимент да заплащаме тази такса, не защото замърсяваме околната среда, а защото преработваме природен газ. Само от началото на годината до днес сме отделили над 17 милиона евро за покупка на квоти, което се отразява пряко не само върху „Неохим“ АД, но и върху земеделските производители. 

С колко се повишиха от 2020 година досега цените на Вашите торове?

Цените достигнаха разлика близо пет пъти – толкова, колкото е и разликата в цената на природния газ преди година и половина и сега. И продължава да нараства. 

Какво следва оттук нататък?

Случващото се не води до нищо добро. Голяма част от европейската торова индустрия не работи, въпреки че има желанието. Европа стана вносител на торове. И към момента, над 50 процента от торовете, които се използват в България, се внасят от трети страни извън ЕС, където цената на природния газ, на основните суровини и на труда е много по-ниска.

Това не звучи особено окуражително.

Това не звучи изобщо перспективно за химическа индустрия, която постепенно отстъпва своето мястото на европейските пазари. Традициите, които имаше, ще останат само от гледна точка на т. нар. „базов инженеринг“. Самите производства, за съжаление, се изнасят – в африканските държави, в Близкия Изток… И тук идва въпросът, който Европа трябва да реши: „Да има индустрия и работни места или да прогони европейците“. Последствията вече са налице: през последните години в България има закрити немалко работни места и българите, например, избират да напуснат родината и да търсят препитание в други държави.

Но защо Европа сама създава тези правила и регламенти, които прогонват производителите?

Тенденцията е зелените да станат по-зелени, отколкото трябва да бъдат. За съжаление в европейските екологични регламенти под „зелено“ се подразбира идеално чисто производство. Но такова няма. Винаги става въпрос на компромис между оцеляването и развитието. И тук законодателството трябва да постави границите спрямо това доколко България иска да развива своята индустрия. Трябва ли у нас да има единствено и само автомобилостроителна индустрия?

Да се върнем на суровините. Има ли пряка заплаха от спиране на доставките на изходните суровини като газ и амоняк?

За разлика от други торови заводи, ние в „Неохим“ АД произвеждаме амоняк. Можем да кажем, че в момента сме единствените на Балканите. Амонякът е най-трудоемкото производство – с най-„тежките“ инсталации от гледна точка на управлението. Върхът в химическата индустрия е да създадеш базовата суровина, а при нас това е амонякът. Заради липсата на специалисти много компании в Гърция например прибягнаха до внос на амоняк от трети страни, което със сигурност води до закриването на работни места и до нещо още по-страшно – липса на устойчива икономика. През последните години говорим за кръгова икономика, а нямаме такава. Принципно, когато спре доставката на амоняк, спира производството на торове. Когато то бъде прекратено, стигаме до драстичното покачване на себестойността на земеделската продукция. Това е заплахата за Европа.

Как скокът на цените на продукцията Ви се отразяват на земеделските производители и съответно на трапезата на българина?

Виждате, че в момента цените на зърнената продукция – пшеница, царевица, слънчоглед, рязко се повишиха. Причина за това е не толкова войната между Русия и Украйна, колкото цената на азотните торове. Виждате – вече се говори за хляб на стойност от 2,40 лева. Преди година бе не повече от лев. Производителите на плодове и зеленчуци също са засегнати не само от повишаването на стойността на торовете, но и от високата цена на природния газ. За голяма част от тях разходите са непосилни и не могат да работят затова и ще бъде налице липса на българска продукция. Ще се наложи да внасяме от съседни страни на по-високи цени. Именно повишаването на енергоносителите доведе до тази стремглава инфлация.

Смятате ли, че в такъв случай държавата трябва да предприеме по-радикални мерки за компенсиране на важни и структуроопределящи производства като Вашето?

Ние вече оповестихме, че например в Гърция, държавата вече е поела част от стойността на природния газ – 20 евро на мегават час на домакинствата и за индустриалните потребители, което не е никак малко. Това са над 22 процента от цената на природния газ, която ние в България плащаме. Румънският завод, който беше спрял, предстои отново да стартира, защото държавата ще му окаже помощ в размер на около 50 милиона евро, които са пряка субсидия. България има щастието на нейна територия да работят няколко торови компании, които запазиха производствата си. Смятам, че докато ги има служителите в „Неохим“ – работещите и поддържащите инсталациите, предприятието ще го има. Каква ще бъде цената на торовете, зависи най-вече от усилията на държавата.

Да разбирам ли, че Вие сте оптимист за бъдещето на бранша? И в частност на „Неохим“?

Българската торова индустрия ще я има. Ние сме един от най-големите производители на зърнени култури в Европа, въпреки че сме малка държава. България е много силна аграрна страна. Когато говорим за слънчогледа, имаме близо три милиона тона годишно производство, което ни нарежда сред големите по реализирана продукция и на челните места на стария континент. Трябва да се осигури пълноценно хранене на растенията и това може да се постигне с амониевия нитрат.

Що се отнася до „Неохим“, през следващите години планираните инвестициите ще се случват. Те ще бъдат насочени, на първо място, към намаляването на въглеродния отпечатък, като това се постига най-вече с проекти, свързани с енергийната ефективност, промяната на част от технологичните процеси за намаляване на т. нар. „парникови газове“. Другата посока е свързана с енергийната независимост от гледна точка на изграждане на собствени системи за производство на електроенергия. Знаете, че имаме турбогенераторна електростанция, която може да реализира до 12 мегавата при обща консумация от около 18 мегавата. Така че с изграждането на още няколко възобновяеми енергийни източника – соларни инсталации, ще намалим зависимостта си от външни източници, което ще облекчи финансовото състояние на дружеството.

Дали и по какъв начин се отразява пряко войната в Украйна?

Войната се отразява много негативно на „Неохим“ АД. Ще бъдат спрени доставките ни от Русия. Една голяма част от оборудването при нас е руско и ние няма да имаме резервни части, необходими за работата на инсталациите.

Един от големите проекти тази година е на стойност над 28 милиона евро и е насочен към автоматизация и реконструкция на едно от производствата – инсталацията за азотна киселина. Предварителни разговори бяха водени с руски компании, защото те са носители на патентите и ноу-хау-то. Надявам се този проект да се случи след разрешаването на конфликта.       

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини