loader image

МЗм: Безпрецедентна помощ за сектора. Фермерите: Твърде малко, твърде късно

Войната в Украйна принуди българското правителство да отпусне рекорден бюджет за закупуване на зърно, за да гарантира продоволствената сигурност на страната. Бюджетът е в размер на 560 млн. евро, с които държавата ще закупи пшеница и слънчоглед на цени от 285 евро на тон без ДДС за пшеницата и до 710 евро на тон за слънчогледа. Това е най-голямата промяна в селскостопанската политика на правителството по време на конфликта. Засега правителството не е подпомогнало земеделския сектор в борбата срещу галопиращите цени на консумативите в земеделието – тор, горива, препарати.

България твърде бавно променя своя Стратегически план по Общата селскостопанска политика. Фермери коментираха пред EURACTIV, че сеитбата на площите е планирана с около половин година по-рано и войната ще окаже сериозно влияние на сектора през 2023 г.

В България ще бъдат приложени всички възможности за дерогации при зелените изисквания за Кампания 2022, които са предвидени в решението на Европейската комисия:

Страната обаче разработи своя стратегически план за ОСП, без да може да отрази неочакваното развитие на събитията във връзка с войната в Украйна.

Министърът на земеделието и храните Иван Иванов заяви, че правителството е отпуснало безпрецедентни средства за сектора през тази година и разбира ситуацията, в която са изпаднали производителите заради войната в Украйна и нарастващите разходи за фуражи, торове и газ.

Българските земеделски производители ще получат 10,6 млн. евро от 500-те млн. евро, отпуснати от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, като има възможност парите да бъдат увеличени с 200% от държавния бюджет. Съществува механизъм за държавна помощ с бюджет до 35 хил. евро на стопанство, като по този начин подпомагането за едно стопанство може да достигне 400 хил. евро.

Още държавна подкрепа

Според Иванов, средствата могат да бъдат включени в актуализацията на бюджета и да се използват за допълнителна подкрепа на земеделските стопани за преодоляване на негативното въздействие върху сектора, причинено от войната в Украйна. Ковид помощта, за която Европейската комисия е уведомила, е с бюджет от  143,5 млн. лв и също ще подпомогне българските земеделски производители.

От тези средства 79 млн. лв. ще бъдат за животновъди и пчелни семейства, а 64,5 млн. лв. за плодове и зеленчуци, ориз и рози“, каза министърът на земеделието. Процедурата ще бъде максимално облекчена и ускорена, за да могат земеделските стопани да получат парите бързо. До края на юни ще бъдат преведени и помощите от Ковида, допълни Иванов.

Той подчерта, че България продължава да настоява за разработването на отделна помощ, подобна на мярката срещу Ковид.

Твърде малко, твърде късно

Въпреки това големите земеделските стопани, не са доволни от подпомагането. Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите, заяви за EURACTIV, че зърнопроизводителите в България не са подпомагани нито от Ковид помощта, нито от мярката 60/40 на Националната агенция по заетостта, допълни той.

Въпреки това на заседанието на Съвета по земеделие и рибарство в Люксембург на 7 април българският министър подчерта, че мерките, предприети от Европейската комисия за предоставяне на извънредна подкрепа и помощ на земеделските стопани, са добра първа стъпка, но обявеният пакет за подпомагане на сектора, заедно с възможността за държавна помощ, няма да бъдат достатъчни с оглед на заплахите за устойчивостта на цялата хранителна верига и абсолютната непредвидимост на развитието на събитията.

„Ситуацията в Украйна оказва неблагоприятно въздействие и върху сектор „Захар“ в Европа, в това число и за държави като България, които са силно зависими от вноса на сурова и бяла захар“, каза Иванов. Той изтъкна, че Украйна и Молдова са едни от алтернативните източници на бяла захар за България от региона, но в момента тези източници са несигурни.

„В тази пазарна среда основната посока за осигуряване на потреблението на захар в България е преработката на сурова тръстикова захар за рафиниране. Ето защо България би искала да се регламентира преференциален достъп до суровини за рафинериите в държавите-членки с дефицит на захарно цвекло“, обясни министърът.

Министърът увери, че се очаква България да има добра реколта както от есенните, така и от пролетните култури. Той уточни, че данните за развитието на пшеницата, рапицата и другите култури са добри, като земеделските производители се грижат за своята бъдеща продукция и не се очаква драстично увеличение на цените.

Дерогации

Поради кризата държавите-членки бяха насърчени да използват дерогации от екологичните мерки в ОСП. В България ще бъдат приложени всички възможности за дерогации от зелените изисквания за Кампания 2022, които са предвидени в Решението на Европейската комисия от 23 март във връзка със застрашената продоволствена сигурност в условията на война в Украйна.

Според българския министър на земеделието, предложените дерогации за 2022 г. имат за цел да насърчат земеделските стопани да използват целия наличен капацитет за производство на храни и фуражи.

За да бъдат постигнати в пълна степен целите на зелените изисквания, при използването на дерогациите от земеделските стопани следва да се вземат всички необходими мерки, за да се осигури достатъчна защита на качеството на почвата, качеството на природните ресурси и биологичното разнообразие, както и да не се обезпокояват дивите птици в рамките на земеделските земи по време на размножителния период.

Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите, обясни, че екологично насочените почви в България са около 5%. Според него, около 2-3% от тази площ ще се използват за производство на продукция, което ще покрие дефицита, дължащ се на войната в Украйна, тъй като на нея се падат 30% от световното производство на зърно.

Тази година фермерите ще засеят повече слънчоглед, но разликата спрямо миналата година няма да надхвърли 10-15%.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X