loader image

Николай Вълканов, изпълнителен директор на СМТ: Българските производители са желан и търсен партньор от търговските вериги

Господин Вълканов, какво е присъствието на българските производители на плодове и зеленчуци в големите търговски вериги в страната и достатъчно представена ли е продукцията им?

Българските производители са желан и търсен партньор от търговските вериги. А присъствието на стоката им по регалите е своеобразна снимка на състоянието на сектора у нас. То има силно изразен сезонен характер, като през април – ноември, когато е пика на производството у нас, достига до 67%-72% в Билла и Кауфланд, например, докато извън сезона намалява под 50% от асортимента.

Тези числа, обаче, също не могат да се търкуват еднозначно. Българинът консумира и плодове, които не се произвеждат по нашите ширини, като цитруси, банани и пр. Търсенето на някои традиционни за страната зеленчуци е целогодишно, докато предлагането на местна стока в зимните месеци не е достатъчно и това налага вноса на чери домати, тиквички, пипер и други.

Ако трябва да обобщя – родната продукция се търси, но тя е със силно изразен сезонен характер и търговските вериги се стремят да я осигурят на своите клиенти. Именно потребителят движи пазара чрез своите предпочитания и покупателната си способност, и с този фактор се налага да се съобразят търговските вериги.

Същевременно компаниите от Сдружението за модерна търговия полагат големи усилия да развият търговските си отношения с местните производители чрез различни инициативи. Такава инициатива, например, е „Градините на Билла“, в която участват над 40 фермери от цялата страна. При тази програма сортовете и семената се подбират внимателно, грижите за растенията се контролират от експерти и се следи всяка стъпка от полето до щанда, за да се гарантират необходимите вкус и качество.

Друга инициатива, насочена към увеличаване дела на родната продукция в търговските вериги е тази на Лидл, която в сътрудничество с ЕБВР осигурява финансиране и обучение по сертифицирането по GlobalGAP на своите партньори. Този сертификат е задължително изискване за веригата. Лидл организират и фермерски пазари пред някои свои магазини в страната.

Кауфланд продължи кампаниите за насърчаване на закупуване на български стоки и подкрепата за българските производители като отдели специално място за представяне на български земеделски производители в седмичната си брошура и обозначаване на родни продукти със специален етикет – трибагреника. Сърце с надпис „От нашия регион“ бе поставен на всички продукти, които идват от региона на конкретния Kaufland филиал. Компанията организира и „Базар на вкусове и занаяти за Цветница и Великден“. Тридневно събитие за представяне на над 30 български производителя на ръчно изработени бижута и аксесоари, домашно вино и богат избор от деликатеси.

Дадох само няколко примера за усилията развитие на родното производство. Но те не могат да се сравнява с милиардите, които се отделят всяка година за развитието на аграрния отрасъл в страната по линия на Общата селскостопанска политика на ЕС. Ако има някакъв проблем с конкурентоспособността на производителите, той трябва да се търси по-скоро в механизма за разпределение и контрол на субсидиите в сектора.

Дали причините са обективни – липса на количества и еднородни партиди на подходящи цени или други фактори, както твърдят браншовите организации?

Ще потвърдя вече изразената теза. Присъствието на родните плодове и зеленчуци в търговските вериги отразява състоянието на отрасъла. Вярно е, че в някои вериги изискванията са по-завишени, отколкото на пазара в квартала – дали става дума за GlobalGAP сертификат, или за това, че нивото на остатъчни пестициди трябва да бъде допълнително занижено, всичко това се прави с цел да се осигури на потребителя достъп до продукция с ясни характеристики на разумна цена.

Трябва да имате и нещо друго предвид – пазарният дял на големите търговски вериги в България е малко под 50%. Т.е. картината, която ви представям е само едната половина от пазара. Другата половина се състои от малките квартални магазини, зарзаватчийниците и пазарите. Интересно би било да се види има ли трудности пред реализацията на българска продукция и в тези канали, защото делът на вноса там също не е малък.

Какъв е пътят българските плодове и зеленчуци да влязат в супермаркетите?

Преди две години неправителствената организация ИнтелиАгро публикува един сравнителен анализ между България и някои основни конкуренти при производството на плодове и зеленчуци. В този анализ беше доказано с числа, че по отношение на зеленчукопроизводството например, страната ни изостава от гледна точка среден размер на стопанствата (т.е. икономия от мащаба), производителност от единица площ и от единица труд. При плодовете също има проблеми като остаряла сортова структура, липса на следберитбена заготовка (охлаждане, пакетиране, хладилен режим) и пр. Т.е. има какво са се направи и от страна на производството. Изглежда продължава да съществува и проблем с вноса от трети страни на занижени цени. Ние самите сме алармирали за този проблем Министерство на земеделието. Съществува и неформален сектор – продажби без фактури, без ДДС. Тези пропуски на контролните органи пречат на изрядните производители и търговци, като същевременно ощетяват държавата.

Ася Василева

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X