Плюсове и минуси, свързани с технологията на пчеларя
Д-р Милан Стоянов
Натурални храни за пчелите са нектарът, пращецът и водата. Потребността от въглехидрати, микроелементи и витамини се удовлетворява при хранене с мед. Белтъчини, мазнини, витамини, микроелементи, минерални соли пчелите черпят от прашеца. Захарната храна съдържа въглехидрати и когато тя е преобладаваща в гнездото, потребността от други хранителни вещества се удовлетворява за сметка на запасите в мастното тяло. Използвайки ги, пчелите през пролетта се изтощават. Въпреки това при дозирано и целесъобразно използване захарта може да изиграе положителна роля в живота на пчелното семейство.
Иван Лонин (Русия) съветва в безберитбен период през активния период пчелите да се подхранват със захарен сироп 1:1, защото хранейки ги с мед, пчелите не могат да отделят (изработват) восък и пчелно млечице, а те са крайно необходими тогава за интензивното развитие на пчелното семейство. Пчелите зимува по-добре на“ захарен мед“. Тогава са по- малко неусвоимите вещества в храната и е по- малко пчелния подмор през зимата. При финските пчелари пчелите зимуват изключително на „захарен мед“. Там пчелните семейства, навлизащи в зимата, преработват по 25 кг захар. Зимуването протича добре и успяват по време на медосбора за месец и половина да получат от семейство по 50-60 кг мед с отлично качество. В Австрия и Германия отнемат целия мед и пчелите зимуват на захар. В Дания пчелите преди зазимяване преработват по 15-20 кг захар. В Унгария и други страни широко се практикува подхранване със захарен сироп. Там е установено, че пчеларите неподхранващи пчелите през лятото в безлетежни дни, са принудени да свалят роеве от дърветата и остават без мед.
Наред с изложеното, полезно е да се съобразяваме с редица изследвания и наблюдения, според които прекомерната употреба на захар за храна на пчелите довежда до нежелани резултати. Редовното ежегодно подхранване на пчелите със захар и други заместители на меда и прашеца отслабва връзката на пчелите с медоносните растения, понижава способността им бързо да намират цъфтящите растения, изтощава се организма им и се предразполага към заболяване. Практиката доказва, че хранените с естествената им храна пчели винаги са по- дейни, събират повече мед и отделят повече восък. Доказано е, че хранените със захарен сироп пчелни семейства закъсняват в развитието си пролетта.
Заместването на меда със захар причинява физиологично отслабване на пчелите и води до загубването на способността им да се борят с болестите. Пчелите, отглеждани със захароза, излюпват с 14 5 % по- леки пчели, имат 17,6 % по- малко мазнини и с 9, 6 % по-малко азотни вещества. Такава пчела живее с 10-15 дни по-малко. Таранов установява, че зимувалите на захароза пчели умират през пролетта по-рано и имат 30 % по-малко пило от пчелите, зимували на хранителни запаси от мед. Хранените с мед семейства произвеждат 44, 7 % повече пчели, отколкото хранените със захар. Преработването на голямо количество захарен сироп влияе отрицателно не само на пчелите, които го обработват, но и върху следващото поколение. По тази причина
Намаляват инвертираните захари в меда, намалява активността на инвертазата у пчелите и се случва най-силните семейства да загинат през зимата
Чрез подхранване със захарен сироп се увеличава броят на пчелите, но се създава генерация пчели, които трудно доживяват до пролетта. Подхранваните през август и септември със захар пчели не натрупват мастна тъкан за зимата, а произвеждат инвертаза за разграждане на захарта. При късните подхранвания със захар настъпват морфологически промени у зимните пчели: те стават летни и живеят 35-40 дни.
Подбудителното подхранване с меден или захарен сироп дава резултати, ако започне през пролетта едновременно с развитието на растителностт (месец и половина преди главната паша). Първоначално да се дава сироп 1:1 по около 100 мл на семейство, а след две седмици да е увеличи на 200 мл по-рядък разтвор (2:1). Семейството да е добре затоплено, да е запасено с мед (поне до осем кг). Да се избягват честите прегледи, за да не се дразнят пчелите и да не се охлажда гнездото. Пчелното семейство да има млада майка и да е без здравословни проблеми.
В своята книга „ Корма и кормления пчел“ Г. Ф. Таранов пише: „Нектарът дава на пчелите въглехидратната част на храната, изразходвана за получаване на топлина и за движение. Всички останали вещества, необходими за жизнената дейност на пчелите: отглеждане на пилото, отделянето на восък и другите работи (като белтъчини, мазнини, минерални соли, витамини) те получават от прашеца, събран от цъфтящите растения.“
Захарният сироп, както и нектарът, не се готова храна за пчелите. Преработването на захарния сироп от пчелите напълно (до запечатването му в килийките) по нищо не се отличава от преработката на нектара.
При подхранване на пчелите със захарен сироп прибавям от приготвения недестилиран ябълков оцет по лъжичка на литър сироп, тъй като подкиселяването на сиропа потиска възбудителя на нозематоза. Оцетната киселина предотвратява кристализацията на захарния мед и се явява като негов консервант. Пчелите винаги преработват и запечатват захарния сироп с оцетна киселина по-бързо, отколкото без нея. Най- малък подмор се открива в групата пчели, подхранвани със захар, към която се прибавя оцетна киселина. Пилото в тези семейства е с 10 % повече.
При подхранване на пчелите най-добре е да се дава топъл сироп с температура около 25 градуса С. При такава температура добре работи всмукателната мускулатура на гърлото на пчелите.
При приготвяне на захарен сироп, ако използваната вода съдържа много калций или желязо, по-добре е захарният сироп да се приготви с дъждовна, речна или престояла кипната вода. От 1 л вода и 1 кг захар се получава 1,6 л сироп. Сиропът от 3 кг захар и два л вода има обем 3,8 л.
Тестообразната захар пчелите не отлагат в килийките на питите, те ги използват при нужда за задоволяване на потребността им от храна през деня.
