През 1963 г. австрийският ентомолог Херберт Херан и немският учен Мартин Линдауер обръщат внимание на една странност в полета на медоносните пчели. Пчелите от колониите, използвани в опитите, спокойно прелитат от другата страна на езерото само, ако на повърхността на водата имаше вълни.
В същото време, когато повърхността на езерото била огледално гладка, пчелите губят ориентацията си и много от тях падат във водата. Резултатите от експериментите показват, че пчелите използват визуални знаци, за да се ориентират по време на полет.
За експериментите изследователите построили правоъгълен тунел с дължина 2,2 метра с огледала на тавана и на пода. Когато всички огледала били затворени, пчелите тихо прелитат от едната страна на тунела към сладката примамка от другата страна. Ситуацията не се променя, когато огледалото на тавана се отвори.
Но когато под пчелите се появи огледален под, пчелите прелитат нормално само около 40 сантиметра, след което намаляват височината на полета си и се блъскат в пода.
Когато огледалата на тавана и на пода са едновременно отворени, пчелите започват да губят височина, летейки само около осем сантиметра, след което падат на пода. Учените сравняват резултатите от този експеримент с пространствената дезориентация при пилотите, която се появява, когато те не могат да видят повърхността на земята и се борят да запазят височината на полета.
Според учените, пчелите използват визуални знаци на земята, за да поддържат височината на полета си, за разлика от визуалните знаци над тях в небето. Когато повърхността под пчелите е огледална, те вярват, че земята под тях е много по-далеч, отколкото е в действителност и намаляват височината на полета до сблъсък.
(ПиК)