Ако попитате някой земеделец какво го очаква през новия програмен период, няма да може да ви отговори Спад на инвестиции в реалния сектор, какъвто е земеделието, не бива да се допуска
Кирил Боянов, председател на ОСЗК – Силистра
Всички кооперации в област Силистра приключиха с положителен резултат 2021 година. Факторите, които спомогнаха за този добър резултат, дойдоха първо от благоприятните климатични условия, от спазване изискванията за отделните култури, от добрите средни добиви, и не маловажно – от пазарната конюнктура и маржовете на цените.
Много от кооперациите задържаха и изчакваха с продажбата по-късно във времето. Първоначално цените за пшеницата стартираха от порядъка 300 – 350 лв./тон , но впоследствие скочиха на 600 – 700 лв./тон, а слънчогледът стигна 1400 лв./тон. Но заедно с покачването на изкупните цени се покачи и цената на земята в област Силистра и тя е вече над 2000 лв./дка. Тази цена на земята предизвика в собствениците на земя и искане за по-висока рента и това не закъсня, и тя при нашите кооперации варира от 90 до 110 лв./дка.
Спецификата на земеделието, за разлика от другите отрасли и сектори на икономиката, се характеризира с цикличност, повторяемост на селскостопанските практики в определена хронологическа последователност. В технологичния процес при отглеждането на дадена култура не можеш да прескочиш някоя операция, защото тя е свързана пряко с изискванията на даденото растение и неговата вегетация. Именно тук се проявява професионализмът на технолога на полето и неговата навременна намеса е от решаващо значение за постигане на добри резултати. Крайният успех в земеделието е свързан не само с подготовката на площите, но и с избора на подходяща сортова структура.
При анализа на относителния дял на отглежданите култури от нашите кооперации прави впечатление, че имаме стабилизиране участието на пшеницата в сеитбооборота в рамките на 45% от общата обработваема площ о 364 хил. дка. Ечемикът се запазва на 1%, което считам, че се дължи на ползването на чуждестранни пивоварни сортове с високи добиви спрямо нашите от миналото български сортове. При слънчогледа имаме намаляване на относителния дял за сметка на увеличаване посевните площи с царевица. Структурата на посевните площи е в корелация със сеитбооборота и климатичните промени.
Към момента в нашите кооперации работят изключително добре подготвени управленски и изпълнителски кадри като агрономи, инженери, счетоводители, организатори по производство. Но за в бъдеще, поради застаряване на кадрите, още отсега трябва да се мисли за млади хора, като стипендианти, особено за механизатори, защото бъдещото земеделие трябва да е конкурентноспособно, а без кадри това не може да се постигне.
Европейските програми
Влязохме в Европейският съюз и с радост очаквахме това събитие. Не закъсняха постъпленията и помощите през първия програмен период. Те ритмично постъпваха по сметките на земеделците и кооперациите за закупуване на машини и нова техника, но през втория програмен период постъпленията бяха разпокъсани, въпреки че сумите бяха завишени. Въведоха се много наказателни санкции за корупционни практики, като за къщи за гости, субсидии за тикви, субсидии за отглеждане на диви коне в Осоговска планина, закупуване на модерни джипове и яхти от регистрирани, но не упражняващи земеделие физически лица.
Спад на инвестиции в реалния сектор, какъвто е земеделието, не бива да се допуска, защото това е сектор с най-голямо значение и принос в националната икономика. Министерство на земеделието вместо да работи в посока на гъвкави механизми за пазарно стопанство, играеше ролята на пощенска кутия за оплаквания и решаване спорове между отделните сектори в полза на един или друг сектор.
Защита от градушки и Гаранционен фонд
Държавата, в лицето на МЗм, трябваше да изгради градозащитна система с ракети или самолети и неясно какво е направено. Имаше идея да се създаде Гаранционен фонд с участието на арендатори, кооперации, кметове на общини чрез определена вноска – такса на декар, като членски внос. Капризите на времето през последните години са постоянно предизвикателство за фермерите. Лятото на 2022 година е съвсем близо и тревогата от градушки нараства.
Месец април стартира с температурни колебания и кратки дъждове, но синоптиците прогнозират следващо засушаване. Дано не се повторят годините с градушки и трагедията от миналата година в Пловдивско без градозащитна система и ако държавата не задели паричен ресурс за застрахователна премия, то надеждите на земеделците за високи добиви и високи цени ще се изпарят.
По данни на МЗм агенцията за градушките ще опазва земеделските земи у нас по два способа – ракетен и чрез самолети. Ракетният способ ще прилага за около 22 млн. дка и това са областите: Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Сливен, Видин, Враца, Монтана и Плевен. Съобщава се, че екипите са попълнени, налице е техниката и нейната осигуреност с консумативи. За Северна, Централна и Североизточна България тази защита ще бъде със самолетен способ и в момента по ЗОП текат процедури за наемане на самолети. Вероятно дежурството ще започне от средата на май тази година.
На територията на България ще функционират 7 метеорологични радарни станции, оборудвани с необходимия софтуер. Денонощно тази информация ще се излъчва чрез държавните институции по интернет. Имаше първоначална идея към тази агенция да се създаде Гаранционен фонд от членски внос на декар, който трябваше да плащат арендатори, кооперации, кметове, но до момента няма информация какво е извършено.
Инфлация и увеличени разходи
Синьото гориво отново поскъпна между 13 и 20%. Семената, торовете и препаратите отдавна поскъпнаха и продължават нагоре. Другото, което изненада фермерите, са по-високите осигурителни вноски. Очаквахме държавата да поеме по-голяма част от акциза на горивата, да се намали за известно време ДДС на торовете, да се намали ДДС на хранителните и животинските продукти с цел повишаване потребителната способност на населението. Много страни въведоха тези стабилизиращи мерки.
Таван на субсидиите
По-отношение на тавана на субсидиите през следващия програмен период би трябвало НСЗКБ да защити земеделските кооперации, като сдружение на физически лица. Тяхното приравняване като юридически лица с арендаторите ще окаже негативно влияние на по-нататъшното им функциониране. На този етап има много различия и мнения на председатели на земеделски кооперации по отношение на предложението за новите тавани по ОСП. Спорът, който се води с Комисията по земеделие от НАЗ, е в два варианта:
- Да има твърд таван за над 100 хил. евро без приспадане на социалните разходи.
- Да има таван на сумите над 100 хил. евро с приспадане на социалните разходи – ФРЗ и социални осигуровки за персонала.
По отношение мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ имаме предложение проектите, подадени в ДФЗ, да бъдат разгледани в законовия тримесечен срок, защото тази извънредна ситуация от енергийна криза в световен мащаб води до покачване цените на земеделската техника, СМР, материалите, торовете, препаратите, семената и др. И ако се забави тяхното одобряване, то ще бъде фатално за тяхното изпълнение, а някои от бенефициентите няма да имат паричен ресурс, необходим за тяхното изпълнение, и ще се откажат.
Пролетната сеитба
Пролетната сеитба приключи. Кооперациите бяха принудени да заложат едно много скъпо производство. Има много неизвестности каква ще бъде годината, каква реколта ще се прибере в качествено и количествено отношение, на какви цени ще се изкупува реколтата и тревогата на земеделците е основателна. Много вероятно някои дребни земеделски производители да не засеят, други да засеят без торове. При тази критична обстановка на помощ идва професионализмът и в тази трудна ситуация земеделците трябва да овладеят положението, за да няма тежки сътресения, породени от пазарни трусове и от високата инфлация.
Войната в Украйна също е фактор за нашето земеделие и е свързана с продоволственото изхранване на Европа. Много от кооперациите, в зависимост от сеитбооборота, ще завишат посевните площи със слънчоглед. Но при тази ситуация, каквато и култура да засееш и отглеждаш, тя ще се търси на пазара като храна за хората или храна за животните. Русия и Украйна диктуваха цените в Черноморския басейн, но прогнозите са, че няма да могат да засеят и ембаргото, което светът наложи на Русия, ще бъде „благоприятна среда” за българските земеделци да реализират на по-високи цени своята продукция.
Следващият програмен период
Ако днес попитате някой земеделец знае ли какво ще се промени в следващия програмен период, той няма да ви отговори. Радостно е, че дори и със закъснение МЗм, внесе в ЕК Стратегическия план за развитие на земеделието, а от него зависи какви решения и насоки ще се вземат за селското стопанство на България.
НПВУ
Одобреният бюджет на този ПВУ за България е на стойност 6,3 млрд. евро. За селското стопанство са заделени: 986,1 млн. лв. – Устойчиво селско стопанство в т.ч. 457,3 млн. лв. са по с/ка Механизъм за възстановяване и устойчивост.
За устойчиво селско стопанство са предвидени два проекта:
Първи проект. Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход. Пари от ЕС – 437, 4 млн. лв. публични: частно участие 87,5 млн. лв.
Втори проект. Дигитализация на процесите „От фермата до трапезата“.
Бюджет – 19,9 млн. лв. от ЕС плюс национално съфинансиране 3,9 млн. лв. – общо 23,9 млн. лв.
Първият проект (фондът) ще се разпределя в 4 направления: - Инвестиции в технологична и екологична модернизация: Бюджет – 318,1 млн. лв.
- Инвестиции в центрове за подготовка за предлагане на пазари и съхранение на плодове и зеленчуци. Бюджет – 15 млн. лв.
- Инвестиции за изграждане и оборудване на животински обекти и преценка на мъжки разплодни животни. Бюджет – 4,6 млн. лв.
- Инвестиции, свързани с ефективно използване на вода в земеделските стопанства. Бюджет – 99,7 млн. лв.
Най-важното е, че няма да може да се получава финансиране за едни и същи проекти, ако сте кандидатствали по ПВУ и Стратегическия план. Докато Стратегическият план е пряко обвързан с ПРСР и основно е насочен към повишаване на производителността и конкурентноспособността, то ПВУ е насочен към адаптиране на селското стопанство към зеления и цифров преход.
Очаква се кандидатстването по ПВУ ще започне в края на годината. До септември трябва да бъдат изготвени всички схеми и мерки, за да могат земеделските производители да кандидатстват. Срокът за кандидатстване е 1 година. Срокът за изпълнение е 2 години. Това кандидатстване ще става чрез ДФЗ.
Кой ще може да кандидатства? Всички регистрирани земеделски производители, особено за ВЕИ и за капково напояване и кладенци по първия проект.
По втория проект бенефициент е ДП ”Напоителни системи“ – ЕАД при МЗм.
Първоначално в Стратегическия план бяха заложени 800 млн. лв. за напояване, но при внасяне от служебното правителство на НПВУ, тези 800 млн. лв. бяха изключени и последната надежда на българските земеделци за поливно земеделие рухна.
Сравнявайки цифрите с приетите бюджети по ПВУ на останалите страни, като Румъния – 20 млрд. евро, Гърция – 60 млрд. евро, а Италия – 200 млрд. евро. Отново бедна България получи едва 6,3 млрд. евро, т.с. най-бедната държава в ЕС получи най-малко пари.
Наскоро Министерският съвет за 2022 г. утвърди сметката на ДФЗ за земеделието, а именно:
2 834 000 000 – за директни плащания
за пазарни мерки
за ПРСР
От тях – 2 600 000 000 са от ЕС и 234 млн. лв. от националния бюджет
За селските райони – 788 млн. лв.
Община Силистра отново не попада с 18 села в критерия „селски райони“.
Тези 788 млн. лв. за селски район ще се ползват по:
Мярка 4 – Инвестиции в материални активи
Мярка 6 – Развитие на стопанството и стопанската дейност
Мярка 7 – Основни услуги и обновяване на селата
Мярка 19 – Лидер.
Планираните средства по ПРСР за периода 2023 – 2027 г. ще доведат до подем в селското стопанство, което ще спомогне да се подобрят инфраструктурата и условията на живот в селските общини. В понятието „селска община“ спадат 215 общини, но отново по новия критерий за селска община, община Силистра не попада в тази категория, тъй като административният център гр. Силистра е с над 15 000 жители, но останалите общини Алфатар, Дулово, Ситово, Кайнарджа, Главиница и Тутракан попадат в тези 215 селски общини. Горепосочените средства, определени за селските общини, ще се ползват по мярка 4.1, 4.2, 6.1, 6.3, които са конкретно за селското стопанство.
Какво получиха земеделските кооперации през април:
– Субсидия за зелени, директни плащания – 12,60 лв./дка
–Субсидия за протеинови култури – 25,90 лв./дка
– Агроекология Мярка 10 – 1402 лв. на стопанство
– Биологично земеделие Мярка 11 – 1256 лв. на стопанство.
Посочвайки по-горе тези плащания, не мога да отмина това, което беше дискутирано в ЕС, че през 2016 г. ще има изравняване на директните субсидии, но отново картината е същата – нямаме изравняване.
Гърция – 118 лв./дка
Нидерландия – 89 лв./дка
Словения – 84 лв./дка
Италия – 80 лв./дка
Ирландия – 60 лв./дка
Германия – 62 лв./дка
Франция – 61 лв./дка
Румъния – 34 лв./дка
България – 32 лв./дка
Как при тези различия в директните плащания България да е конкурентноспособна на европейския пазар? Това продължава вече два програмни периода. Защо нашият глас не се чува в ЕК? Някои колеги споделят, че ни управляват отвън, а тогава аз питам: „Защо издържаме правителство?“
Непрекъснато нараства себестойността на произвежданата продукция –зърно, а при тази енергийна и инфлационна ситуация досегашната себестойност на декар беше 100 – 120 лв./дка, вече при новите цени на техника, торове, препарати, резервни части, семена са внос от Запада и цената скача над 300 лв./дка. Расте цената на земята, а с това расте и рентното плащане и досега всички видове субсидии отиваха не за иновации, а да осигурят високата рента.
Какво е новото?
Няколко са основните нови елементи в ОСП 2023 – 2027 година, които трябва да се имат предвид, за да се ползваме от тяхното финансиране. На първо място, земеделските производители имат възможност допълнително и доброволно да ползват схемите за климата, за околната среда и хуманното отношение към животните. Ето защо в края ще се спра конкретно на тези 9 екосхеми. Новото още, което е изненадващо, е че след 2022 г. ще имаме т.нар. таван на плащанията, много по-малък от досегашния, който беше 300 хил. евро, а и до края на 2022 г. ще бъде 300 хил. евро. Една груба сметка при таван 100 хил. евро показва, че ако обработваш 10 000 дка, ще получиш около 200 хил. лв., или това са 6500 дка х 32 лв./дка, а за останалите до 10 000 дка няма да получиш директно плащане.
Има предложение от субсидиите да се приспада 2.5 пъти средната работна заплата за отрасъла за предходната година по данни на НСИ. Тук не става въпрос и за приспадане на осигуровките. Реално би било да се приспада фактически изплатеният ФРЗ от стопанските субекти, защото този фонд е документиран счетоводно и се публикува в НАП с различните статистически форми и декларации.
Досега за да получиш базово плащане трябва:
– да опазваш почвите богати на въглерод;
– да не разораваш торфища и влажни зони;
– да не изгаряш стърнищата;
– при торене с азотни торове да спазваш отстояние от водни източници;
– да опазваш от ерозия при обработка на наклонени терени, обработка по хоризонталите;
– да осигуряваш 30% презимуващи култури (есенници);
– 25% от площите да са засети с покривни култури – за периода от 15 октомври до 15 февруари.
Новото изискване ОСП 2023 – 2027 г.
– на площ до 300 дка да отглеждаш три култури
– над 300 дка – 4 култури.
Досега, като участваш в мярката за зелени плащания, получаваш бонус над 19 лв. СЕПП за това участие. При новия програмен период 2023 – 2027 г. е определена ставка 20 лв./дка. Но за да получиш тези 20 лева, трябва да си спазил ония изисквания от предходния период, които бяха досега доброволни, а сега стават задължителни, и ако досега това зелено плащане беше около 13 лв./дка, сега в новия програмен период се предвижда 3.60 лв./дка, но за всички площи.
Ако искаш в новия програмен период да получаваш допълнително бонус над тези 20 лв./дка, трябва доброволно да изпълняваш изискванията на 9- те екосхеми:
I Екосхема: Поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологична инфраструктура: площ, върху която не третираш с глифозат
II Екосхема: Запазване и възстановяване на почвения потенциал, насърчаване на зеленото и органично торене
III Екосхема: Внасяне на външни органични подобрители-биомаса, оборски тор без химически торове
IV Екосхема: Намаляване ползването на пестициди
V Екосхема: Буферни екологични ивици в защитените територии:
VI Екосхема: Диверсификация на отглежданите култури:
– до 300 дка – 3 култури
– над 300 дка – 4 култури
VII Екосхема: Опазване на местообитанията:
– червеногушата гъска;
– египетския лешояд;
– царския орел.
VIII Екосхема: Запазване на ландшафта – живи плетове, пояси, група дървета, синори, зелени зони и т.н.
IX косхема: Биологично земеделие – тук е планирана субсидия 10 лв./дка.
Планирани надбавки за 9-те екосхеми
2023 г. – 9 673 500 евро
2024 г. – 13 462 800 евро
2025 г. – 17 697 600 евро
2026 г. – 22 757 600 евро
2027 г. – 27 822 700 евро
Новото е, че задължително от 2023 година 1/3 от площта да е черна угар и 25% да е биологично производство.
Във връзка с позеленяване на земеделието, иска ми се да се върнем и на Плана за възстановяване и устойчивост. Тук нашите кооперации ще бъдат принудени да преустроят своето мислене, защото 60% от средствата за зелена икономика са в енергетиката, а земеделието вече е зависимо от електроенергия и ще бъдем принудени с проекти за агроволтаици с цел по-евтин ток да се включим в тези мерки. Нуждата от тези агроволтаици е за тези, които имат силози, кладенци за поливане, хладилно стопанство, оранжерии, или желаят да правят преработка на плодове и зеленчуци.
