Соргото има две характерни особености – сухоустойчива и топлолюбива култура. По взискателност към температурата културата дори се причислява като лятна. В същото време соргото има редица предимства, които го правят много подходящо за отглеждане: доходност и стабилност на културата; ранно начало на вегетацията; висока устойчивост към стресови фактори; устойчивост към суша и полягане; болести и неприятели; пригодност за отглеждане като фуражна култура; с добри хранителни качества.
Предшественици
Предшествениците за соргото могат да се разделят на три групи. По запаси на влага добър предшественик е пшеницата, по видов състав на плевелите – овесът и цвеклото, по обем на растителните остатъци – пролетният ечемик, кръмното цвекло и пшеницата. Независимо от възприетата схема на сеитбооборота, препоръчително е след сорго да се сеят само окопни пролетни култури.
Без особени претенции към почвата
Соргото не е твърде взискателно към почвата. Преди сеитбата се препоръчват редица агрономически мероприятия за унищожаване на плевелите, подравняване на почвата и запазване на влагата. За соргото са подходящи както тежки, така и леки почви. Добри резултати могат да се получат на рохкави, влажни почви с добра аерация. Преди сеитба почвата се оре и дискова.
Може и без торене, но ако то се направи, добивът е по-висок
Соргото можесамо да си осигури хранителни елементи от почвата, но внасянето на торове е необходим елемент за получаване на висок добив.
Сорготосе нуждае 2-3 пъти по-малко от макроелементите (азот, фосфор, калий), отколкото царевицата. Но азотът значително увеличава обема на надземната маса. Калият способства натрупването на захари в зърното. Фосфорът е необходим около 10 кг/дка при поливни условия.
Торовете се внасят локално, на малко по-голяма дълбочина от сеитбата. Такъв начин на внасяне повишава добива на соргото в сравнение с внасянето на торовете, разпръснато преди оранта.
Преди сеитба се препоръчва обработка на посевния материал с обеззаразители за отстраняване на гъбни и бактериални болести. Соргото, чиито семена са сравнително евтини, е много добър вариант за увеличаване броя на културите в сеитбооборота на полето.
Сее се при трайно затопляне на почвата
Соргото се сее, когато среднодневната температурадостигне +14 – +16°С. Дълбочината на сеитба е 2-4 см. Ако сеитбата се направи прекалено рано, пониците са слаби, а посевите силно заплевеляват. Тъй като сорготосе характеризира със силно разклоняване, това трябва да се има предвид при определяне на сеитбената норма. В зависимост от хибрида гъстотата на сеитба е 16 –17 хил. растения на 1 декар, което е еквивалентно на 1–1,4 кг семена сорго на декар. Соргото се сее във влажна почва, като семената не се заравят прекалено дълбоко. Ако този слой почва 2 – 4 см е пресушен, тогава се препоръчва заравяне на по-голяма дълбочина от 6 –8 см и след това задължително валиране. Оптималната ширина на междуредията на соргото е 60 и 45 см. Пониците на култура се появяват на 10-ия – 14-ия ден или на 5-ия – 6-ия ден при температура около 25°С.
В отделни години значителни щети на посевите със сорго нанасят памуковата нощенка, царевичният стъблопробивач (Pyrausta nubilalis Hb) и ливадният молец (Loxostege sticticalis). Прагът на икономическа вредност при тези неприятели е 5-6 гъсеници на м2. При превишаване на този праг посевите се третират с контактни инсектициди. Що се отнася за болести, соргото много рядко се напада от тях.
При узряване соргото практически не се оронва, затова зърното се прибира във фаза пълна зрелост.
