Освен тях и други държави работят с култури като ориза, доматите, царевицата, соята, казва водещ професор в света
Съвместният геномен център към СУ „Св. Кл. Охридски“, Институтът по физиология и генетика на растенията при БАН и Агробиоинститутът към ССА организираха презентация на проф. Дирк Инзе, директор на Института по растителна биология в град Гент, Белгия.
Той е известен водещ световен учен в областта на биологическите дисциплини, над 20 години ръководи института, в който работи. Обучил е много научни работници, сред които има и българи, някои от които са поканени да останат да работят в неговото научно звено.
Проф. Инзе има много публикации в световната научна литература, чуждестранен член е на БАН от 2010 година.
Неговата лекция в София беше посветена на генното инженерство, което е
от решаващо значение за осигуряването на продоволствената сигурност
и за развитието на екологично и устойчиво на климата земеделие.
Той изнесе последни данни, че от 7,9 милиарда световно население, земеделието през 2050 г. ще трябва да изхранва 9,8 милиарда, което няма как да стане без новите технологии.
В презентацията проф. Инзе силно наблегна на това, че чистото органично земеделие може да дава малко по-ниски добиви, но ако при него се използват новите технологии, този дефицит може да се компенсира и дори добивите да станат по-високи.
Това твърди и Европейската организация за устойчиво земеделие, чиито успехи той представи пред българската научна публика. В нея членуват 133 научни организации и институти от цяла Европа и много учени – общо от над 33 държави.
Основната цел на Европейската организация за устойчиво земеделие днес вече е много по-амбициозна – членовете й да демонстрират пред науката и фермерството в Европа какви са възможностите и достиженията на последните технологии в растителната селекция.
Според акад. Атанас Атанасов, ръководител на Съвместен геномен център, домакин на учения, пристигането му с лекция в България може да се оцени като
топ събитие в научните среди
И двамата учени са на едно мнение – че нашата страна е била водеща в тези нови технологии преди 20 години в Европа, но в последните десетилетия се е оказала извън авангарда в науката. И сега трябва да започне да наваксва.
Според акад. Атанасов въпросните технологии, за които говорим и които са извън ГМО, са близки до процесите, които протичат в природата.
Не само е атрактивно да разполагаме с това богатство на съвременната наука, длъжни сме да приемем предизвикателството, защото то ще е спасително за европейския континент, обяснява той, защото утре може да е късно. Особено на фона на това, което става и което развива науката в САЩ и Китай.
Те утре могат да ни залеят с такава продукция, която е дело на генното инженерство, както това вече става с трансгенната соя, която консумираме, но не произвеждаме… И по тази причина цяла Европа я внася.
От общо 600, Китай вече агресивно върви напред с 300 готови подобни продукта, като начело, разбира се, е оризът, обяснява акад.Атанасов. Тези продукти ще дойдат на европейския пазар, както соята от САЩ. И Европа, която не е гъвкава и още се чуди и не може да предприеме поправки в законодателството, утре може да се окаже силно изненадана.
В областта на генното редактиране нещата са прости, казва акад. Атанасов и се чуди защо не се вижда къде е проблемът и решението му.
Академикът обяснява още, че новите технологии в тази област са фактически биологични и нищо не пречи да започнат да се прилагат. А ние си спомняме и това, че България имаше и Институт по генно инженерство.
В България имаме и хора, и технологии, обяснява акад. Атанасов, и допълва, че не бива да се бавим.
Според него геномът е в съществена зависимост от факторите на околната среда и променящия се климат, може да бъде възпроизведен и реализиран в над сто варианта, може да създаде устойчивост на суша, на болести, на неприятели и т.н. За пример акад. Атанасов ни дава дори природата, в която бактериите, за да се защитят от вирусите, произвеждат и изпращат своята РНК към вредителите, за да ги разградят. Можем да го правим същото, за да покажат много култури своя потенциал.
Кощунство е, че нещо което го знаем как става и имаме опит в технологиите, не го използваме, обобщава акад. Атанасов. И допълва, че именно тези нови технологии могат да променят микроорганизмите, да създават симбиоза между растенията и т.н.
Чрез ковид пандемията микроорганизмите ни показаха, че въобще не са за подценяване. А ние можем да ги направим приятел на растенията.
В Китай например излязоха вече първите сортове ориз и други култури. В Холандия – също. Неотдавна и Япония, която бързо се е ориентирала, е обявила и одобрила първия сорт домати, дело на генното инженерство.
Европа още чака, защото дешифрирането или секвестирането /на научен език/ на гени й се струва нещо страшно като ГМО. Това не са ГМО, казва акад Атанасов.
