Кои ще са задължителните стандарти за добро земеделско и екологично състояние 2023 – 2027 г., т.нар. ДЗЕС
Публикуваме буквално, защото е трудно да бъде преразказано
КОИ СА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ СТАНДАРТИ
| Цел на стандарта | |
| ДЗЕС 1 | Обща защита срещу преобразуване на ПЗП в други площи с цел запазване на запасите на въглерод – предпазване от преобразуване на пасища |
| ДЗЕС 2 | Опазване /защита/ на богатите на въглерод почви – торфища, влажни зони |
| ДЗЕС 3 | Запазване на органичното вещество в почвите – забрана за изгаряне |
| ДЗЕС 4 | Опазване на речните течения от замърсяване и изтичане – отстояния от водни течения |
| ДЗЕС 5 | Минимално управление на земите при отчитане на специфичните условия с цел ограничаване на ерозията – обработка на почвите |
| ДЗЕС 6 | Опазване на почвите през периоди и на площи, които са най-чувствителни – осигуряване на растителна покривка през чувствителните периоди |
| ДЗЕС 7 | Запазване на потенциала на почвите – диверсификация на културите |
| ДЗЕС 8 | Поддържане на не-производствените характеристики и площи за подобряване на биоразнообразието в стопанството – минимален процент от обработваемата земя |
| ДЗЕС 9 | Опазване на хабитатите и видовете – Забрана за промяна на предназначението или разораване на постоянно затревени площи, обозначени като екологично чувствителни постоянно затревени площи в зони от обхвата на „Натура 2000“. |
ДЗЕС 1
Обща защита срещу преобразуване на ПЗП в други площи с цел запазване на запасите на въглерод:
Съотношението на площите за постоянно затревените площи (ПЗП) спрямо общата земеделска площ, декларирана от земеделските стопани през съответната година, не трябва да намалява с повече от 5% спрямо референтното съотношение, определено през 2018 г.
ДЗЕС 2
Опазване на богатите на въглерод почви
От 2024 г., в рамките на влажните зони и торфищата, при всички видове земеделски площи се забраняват:
– всички почвени обработки;
– пресушаването и дренирането;
– преобразуването и разораването на постоянно затревените площи;
– изгарянето на растителността;
– забранява се използването на минерални и органични азотсъдържащи торове.
По информация на МЗм в България има 12 влажни зони/торфища, които обхващат под 0.5 % от площта, заявявана за подпомагане.
ДЗЕС 3
Запазване на органичното вещество в почвите
Забранява се изгарянето на стърнищата, освен по фитосанитарни причини, които са разписани подробно в чл. 45 и 46 от Наредба № 8 от 2015 г. за фитосанитарния контрол.
Стандартът засяга всички земеделски производители, получаващи помощ за кръстосано спазване, които отглеждат полски култури.
ДЗЕС 4
Опазване на речните течения от замърсяване и изтичане
Забранява се използването на минерални и органични торове, както и препарати за растителна защита в буферните ивици:
– с ширина минимум 5 метра на равнинни площи, по протежение на повърхностни водни обекти (реки, потоци, канали, езера, язовири, море), с изключение на оризовите клетки;
– с ширина минимум 10 метра на равнинни площи при торене с течна фракция на оборския тор;
– с ширина минимум 10 метра при торене на площи при наклонени терени;
– с ширина минимум 50 метра при площи с остър наклон.
– не се тори в буферните ивици с различните видове тор при терени с наклон по-голям от 12°.
Буферните ивици трябва да отговарят на следните критерии:
– Минималната ширина на буферните ленти е определена на 5 метра, при равнинни терени и повече – 10 и 50 метра при наклони;
– Буферните ивици по протежение на водните басейни трябва да имат растителна покривка или остатъци от нея през цялата година, съставена от тревисти, храстови или дървесни видове.
ДЗЕС 5
Минимално управление на земите при отчитане на специфичните условия с цел ограничаване на ерозията
За ограничаване на ерозията на площи с наклон и на такива застрашени от ерозия се прилага:
За обработваеми земи/култури, всички почвообработващи операции се извършват перпендикулярно на склона или по хоризонталите на терена при такива със сложен релеф /контурна обработка/ или една от следните почвени обработки – плоскорезна обработка на почвата (листеруване), безотвална оран (оран без обръщане на слоя), минимални, ивични или нулеви обработки на почвата, мулчиране на почвата и браздово-гребениста оран.
Наложената практика се състои в спазване на следната забрана: липса на механизирани дейности върху наводнени или силно преовлажнени почви. Стандартът се прилага за всички земеделски производители, чиито площи са разположени в идентифицирани рискови зони, като се запазват следните критерии: наклон (> 10%).
ДЗЕС 6
Опазване на почвите през периоди и на площи, които са най-чувствителни
В земеделско стопанство с обработваеми площи над 10 ха е задължително в общата сеитбооборотна площ да се включат минимум 30% презимуващи култури със слята повърхност или следва минимум 30% от площта да е покрита с покривни култури, растителни остатъци или мулч от предходната култура през чувствителните периоди на годината (през които почвата не е покрита и не е защитена с растителна покривка и съществува опасност от водна и ветрова ерозия. За територията на България, това най-често e есенно-зимния период, обикновено от октомври до февруари на следващата година).
ДЗЕС 7
Запазване на потенциала на почвите
Когато обработваемата земя на земеделския стопанин включва между 10 и 30 хектара и не е изцяло засята с култури под вода, на тази обработваема земя има най-малко две различни култури. Основната култура не трябва да превишава 75% от обработваемата земя.
Когато обработваемата земя на земеделския стопанин включва повече от 30 хектара и не е изцяло засята с култури под вода, на тази обработваема земя трябва да се отглеждат най-малко три различни култури. Основната култура не заема повече от 75% от тази обработваема земя, а двете основни култури обхващат заедно не повече от 95% от обработваемата земя.
ДЗЕС 8
Поддържане на не-производствените характеристики и площи за подобряване на биоразнообразието в стопанството
Стопанство с обработваема земя над 10 ха трябва да поддържа поне 4% от обработваемата земя като:
Непроизводствени площи и характеристики – /земя оставена под угар, особености на ландшафта/ като:
- Живи плетове или редици от дървета;
- Отделни дървета;
- Дървета в група;
- Дървесни противо-ерозионни пояси;
- Синори;
- Влажни зони;
- Зелени зони около водни течения;
- Тераси;
- Буферни ивици;
- Ивици по краищата на гори.
Стопанство с обработваема земя над 10 ха трябва да поддържа поне 7% от обработваемата си земя при условие, че стопанството включва и отглеждането на междинни и покривни култури, азотфиксиращи култури. В този случай земеделските стопани следва да отделят минимален дял от 3% за непроизводствени площи и характеристики.
Стопанство с обработваема земя над 10 ха трябва да поддържа поне 7% от обработваемата си земя, а при условие че стопанството прилага еко схема съвместима с целта на настоящия стандарт, стопанството следва да отдели минимален дял от 3% за непроизводствени площи и характеристики.
Междинни, покривни или азотфиксиращи култури, както и при особеностите на ландшафта, се отглеждат без използване на продукти за растителна защита. Междинните култури следва да са засети до 1 септември и да се заорат след 1 ноември. За целта на този стандарт тегловният коефициент на междинните култури, използван при изчисляването е 0,3.
Задължително е да се запазват и поддържат съществуващите характеристики на ландшафта:
- забрана за изрязване на жив плет и дървета по време на размножаването и отглеждането на птици (от 1 март до 31 юли);
- запазват се полски граници (синори) в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел;
- запазват се съществуващите трайни тераси в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел;
- опазват се постоянните пасища, мери и ливади от навлизането на нежелана растителност – орлова папрат (Pteridium aquilinum), чемерика (Veratrum spp.), айлант (Ailanthus altissima) и аморфа (Amorpha fruticosa) и др.
ДЗЕС 9
Опазване на хабитатите и видовете: Екологично чувствителни постоянно затревени площи са всички постоянно затревени площи, намиращи се в защитени зони по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Постоянно затревените площи в зони по НАТУРА 2000 са включени в рамките на слой „Екологично чувствителни ПЗП”. Тези площи не трябва да бъдат разоравани или преобразувани.
ДИРЕКТИВИТЕ И РЕГЛАМЕНТИТЕ
Законоустановени изисквания за управление 2023 – 2027 г. (ЗИУ):
| Област на приложение и основно съдържание | |
| ЗИУ 1 фосфати | Води – Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите |
| ЗИУ 2 нитрати | Води – Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници |
| ЗИУ 3 | Биологично разнообразие и ландшафт – Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици |
| ЗИУ 4 | Биологично разнообразие и ландшафт – Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна |
| ЗИУ 5 | Обществено здраве, здраве на животните и на растенията |
| ЗИУ 6 | Обществено здраве, здраве на животните и на растенията |
| ЗИУ 12 | Обществено здраве, здраве на животните и на растенията – Продукти за растителна защита Регламент (ЕО) № 1107/2009 относно пускането на пазара на продукти за растителна защита |
| ЗИУ 13 | Обществено здраве, здраве на животните и на растенията – Директива 2009/128/ЕО за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди |
| ЗИУ 14 | Хуманно отношение към животните – Директива 2008/119/ЕО на Съвета от 18 декември 2008 г. за определяне на минимални стандарти за защита на телетата (OВ L 10, 15.1.2009 г., стр. 7): членове 3 и 4 |
| ЗИУ 15 | Хуманно отношение към животните – Директива 2008/120/ЕО на Съвета от 18 декември 2008 г. относно определяне на минималните стандарти за защита на свинете |
| ЗИУ 16 | Хуманно отношение към животните – Директива 98/58/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. относно защитата на животни, отглеждани за селскостопански цели (ОВ L 221, 8.8.1998 г., стр. 23) |
ЗИУ 1
Опазване на вътрешнотериториалните повърхностни води, преходните води, крайбрежните води и подземните води от замърсяване с фосфати
Нормите за торене с фосфор следва да се определят след извършване на агрохимичен анализ на почвата и анализ на органичния тор, като се използва софтуер за изчисляване на баланса на азота и фосфора на ниво ферма http://soil-poushkarov.org/uslugi) „Практическо ръководство за същността на баланса на азота и фосфора на ниво ферма“. И други изисквания, свързани със забранени дейности в цялата зона за защита на питейните води за повърхностни води; правила при съхранението на минералните торове и др.
ЗИУ 2
Ограничаване на замърсяването на водите в нитратно-уязвимите зони
Да не се внасят азотсъдържащи торове (органични и минерални/неорганични) при полски култури, трайни култури, овощни насаждения, ливади и постоянни пасища в следните периоди:
1.1. от 1 ноември до 20 февруари за Южна България (общини и части от тях, определени като нитратно уязвими зони и попадащи в областите: Благоевград, Бургас, Пазарджик, Пловдив, Сливен, Стара Загора, Хасково, Ямбол).
1.2. от 1 ноември до 25 февруари за Северна България (общини и части от тях, определени като нитратно уязвими зони и попадащи в областите: Варна, Враца, Велико Търново, Видин, Габрово, Добрич, Ловеч Монтана, Плевен, Разград, Русе, Силистра, Търговище и Шумен).
1.3. от 1 ноември до 5 февруари на площи с едногодишни култури, засети през есента (есенници).
1.4. от 1 ноември до 25 февруари на свободни площи, подготвени за засяване и засаждане на земеделски култури.
5. За да се избегне риска от излишък на нитрати в растенията и почвата:
а) при всички култури, ливади и постоянни пасища количеството внесени азотни съединения от органичен и минерален тор през годината не трябва да надвишава 17 кг азот на декар.
И други изисквания, свързани с внасянето на азотсъдържащи торове.
ЗИУ 12
Продукти за растителна защита
- Земеделският стопанин при земеделската си дейност трябва да използва само разрешени продукти за растителна защита.
- Земеделският стопанин трябва да употребява продуктите за растителна защита при спазване на условията, при които са разрешени продуктите и посочени върху етикетите.
- При опазването на растенията и растителните продукти земеделският стопанин трябва да прилага принципите на добрата растителнозащитна практика.
ЗИУ 13
Устойчива употреба на пестициди:Земеделският стопанин трябва да притежава сертификат (чл. 83 от Закона за защита на растенията (ЗЗР)), издаден от изпълнителния директор на БАБХ или от оправомощено от него длъжностно лице, ако при земеделската си дейност използва продукти за растителна защита (ПРЗ) от професионална категория на употреба. И други изисквания, свързани с употребата, съхранението и прилагането на ПРЗ.
ВАЖНО ЗА ВСИЧКИ СТОПАНСТВА
Кои ще са агроекологичните интервенции по ПРСР 2023 – 2027
- Поддържане на местообитанията на червеногушата гъска (Branta ruficollis) в орнитологични важни места в обработваеми земи
Планирана ставка за операция 1: 95,36 €/ха
Планирана ставка за операция 2: 227,78 €/ха
Дейността ще се осъществява в обхвата на орнитологични важни места, определени като местообитания на червеногушата гъска в следните зони от Натура 2000 – BG0000156 – „Шабленски езерен комплекс“, BG0002050 – „Дуранкулашко езеро“.
За операция 1:
Засяване и отглеждане на есенни зърнено-житни култури в местообитанията на червеногушата гъска на 50 % от заявената по дейността площ и с минимум 30 % царевица.
Земеделските стопани, кандидатстващи за подпомагане поемат до 3-годишен ангажимент по дейността, който не се поема за фиксирани земеделски площи – те могат да варират в рамките на специализирания слой на дейността, при запазване на заявения общ размер на площите от страна на бенефициента.
На подпомагане подлежат земеделски парцели, с които се изпълнява изискването за 50 % зърнено-житни култури от заявената по дейността площ и с минимум 30 % царевица, които с цялата си площ попадат в специализиран слой на местообитанията на Червеногушата гъска (ОВМ съгл. ЗБР) и съответната зона по НАТУРА 2000.
За операция 2:
Превръщане на обработваемите земи, които са местообитания на Царски орел или Египетски лешояд, в постоянно затревени площи земеделските стопани:
Земеделските площи следва да са ползвани като обработваема земя от земеделския стопанин в
предходни години и не участвали в идентична дейност в периода 2014-2020 г.
Ангажиментите са върху едни и същи площи за период от 5 последователни години.
- Мярка за създаване и възстановяване на екологичната инфраструктура
Планирана ставка за създаване в първата година: 419,77 €/ха
Планирана ставка за след първа година: 111,97 €/ха
Земеделските стопани поемат ангажимент за създаване или за възстановяване на ландшафтна екологична инфраструктура, които са разположени в техни земи, или за които имат правно основание за минимум 1 година след края на ангажимента и за съседни/прилежащи на ползвани земеделски парцели – по границите на парцели, за които имат правно основание. Ако предвидената за създаване нова ландшафтна екологична инфраструктура е в територии държавна или общинска собственост следва кандидата да има необходимото правно основание за срока на ангажимента.
Ангажиментите са за период от 3 год. до 5 год., като за целта се изготвя план за мероприятията, които включва техниката, която ще се използва и периода на прилагането им, като се изключват такива в периодите на гнездене на птиците.
Подпомагането обхваща целият процес от създаването/възстановяването и управлението до включването на площите в слой „Eкологична инфраструктура“, като за първата година подпомагането е с по – висок размер предвид завишените разходи.
През първата година от ангажимента финансовото подпомагане е насочено към подпомагане за създаване/възстановяване са следните елементи от екологичната инфраструктура:
1. Живи плетове или редици от дървета;
2. Отделни дървета;
3. Дървета в група;
4. Дървесни противо-ерозионни пояси;
5. Синори;
6. Зелени зони около водни течения
7. Тераси.
За създаването или възстановяване на синори се изисква писмено съгласие/споразумение за партньорство от земеделските стопани, които ползва земеделски площи в съседство, което се предоставя в Разплащателната агенция. В него се посочва кой е водещ партньор.
Не се извършват третирания с препарати за растителна защита върху площите, на които ще се изгражда посоченият вид екологична инфраструктура.
За изграждането на видовете от т.1 до т 6 се използват предимно медоносни растителни видове. Растенията, които са обект на създаване или възстановяване в екологичната инфраструктура следва да са минимум 50% от дървесни и/или храстовидни видове подходящи за паша на пчели.
След първата година, до края на ангажимента има задължителни за извършване дейности в зависимост от вида на екологична инфраструктура, за получаване на подпомагане по тази интервенция:
За Живи плетове или Редици от дървета
Почистване на инвазивни видове растения извън периодите на гнездене на птиците. Поддържане на живите плетове чрез подрязване и оформяне на зелените плетове извън периода на гнездене на птиците. Почистване на сухи клони и ниски клони до 1.5 м. височина извън периода на гнездене на птиците. Поддържане на сервитутните ивици чрез косене или мулчиране най малко 1 път годишно извън периода на гнездене на птиците.Не се извършват третирания с препарати за растителна защита.
За отделни дървета
Почистване на сухи клони и ниски клони до 1.5 м. височина, както и поддържане на сервитутните ивици чрез косене или мулчиране най малко 1 път годишно извън периодите на гнездене на птиците.
За дървета в група
Почистване на ниски клони до височина 1,5 метра при редиците от дървета, извън периодите на гнездене на птиците. Почистване на инвазивни видове растения извън периодите на гнездене на птиците, както и поддържане на сервитутните ивици чрез косене или мулчиране най малко 1 път годишно извън периодите на гнездене на птиците.
За Дървесни противо-ерозионни пояси
Задължително почистване на инвазивни видове растения извън периодите на гнездене на птиците. Задължително почистване на сухи храстовидни видове, извън периодите на гнездене на птиците. Задължително почистване на ниски клони до височина 1,5 метра, извън периодите на гнездене на птиците. Задължителни косене или мулчиране най малко 1 път годишно на сервитутните ивици извън периодите на гнездене на птиците. Запазване на съществуващата дървесна растителност с изключение на инвазивните видове.
За синори
Задължителни косене или мулчиране най малко 1 път годишно на териториите в границите на синорите, като дейностите следва да се извършат извън периодите на гнездене на птиците. Поддръжката на синора може да се осъществява и само от страната на съответния ползвател или собственик. Не се извършват третирания с препарати за растителна защита.
За Зелени зони около водни течения
Задължителни косене или мулчиране най-малко 1 път годишно на сервитутните ивици, като дейностите следва да се извършат извън периодите на гнездене на птиците. Отстраняване на сухи дървета, отстраняване на храсти и инвазивни видове извън периодите на гнездене на птиците. Не се извършват третирания с препарати за растителна защита.
За Тераси
Поддържане на терасите в добро техническо състояние и почистване на инвазивната растителност извън гнезденето на птиците, подзидване и/или подходящо укрепване с цел на поддържане на целостта на терасите. Запазване на дървесната растителност на терасите. Не се извършват третирания с препарати за растителна защита.
Земеделските стопани поемат ангажимент за създаване или за възстановяване на ландшафтна екологична инфраструктура, които са разположени в техни земи, или за които имат правно основание за минимум 1 година след края на ангажимента и за съседни/прилежащи на ползвани земеделски парцели – по границите на парцели, за които имат правно основание. Ако предвидената за създаване нова ландшафтна екологична инфраструктура е в територии държавна или общинска собственост следва кандидата да има необходимото правно основание за срока на ангажимента;
Ангажиментите са за период от 3 год. до 5 год., като за целта се изготвя план за мероприятията, които включва техниката, която ще се използва и периода на прилагането им, като се изключват такива в периодите на гнездене на птиците.
Подпомагането обхваща целият процес от създаването/възстановяването и управлението до включването на площите в слой „Eкологична инфраструктура“, като за първата година подпомагането е с по – висок размер предвид завишените разходи.
- Използване на устойчиви практики и сортове, отглеждане при специфични условия
Планирана ставка за Операция 1: 99,70 евро/ха
Планирана ставка за Операция 2: 70,76 евро/ха
1. Подпомагане за сортове, развити с цел отглеждане при специфични условия
– Земеделските стопани отглеждат сортове, развити с цел отглеждане при специфични условия от видовете: зърнено-житни култури и слънчоглед съгласно изискванията на интегрираното производство, регламентирани в Наредба № 9 от 26 февруари 2021 г. за интегрирано производство на растения и растителни продукти и контрола върху интегрираното производство. Списък със сортовете се утвърждава в националното законодателство;
– Притежават и предоставят официален документ за закупуване на посевния материал, използван за засаждане за стопанската година;
– Сортовете, подпомагани по направлението са различни от застрашени от изчезване местни сортове;
– Земеделският стопанин е регистриран, че извършва интегрирано производство на растения и растителни продукти в БАБХ.
– Земеделското стопанство подлежи на контрол върху извършването на интегрирано производство на растения и растителни продукти.
– Продължителността на ангажимента е за период от 5 години, като земеделските стопани, нямат право да извършват друг вид производство, съгласно чл. 11, ал. 5 от Закона за защита на растенията;
– Финансовата помощ е ограничена до 100 ха на стопанство;
– Земеделските стопани поддържат земята чрез щадящи обработки, като задължително има поне една обработка съгласно ДЗЕС 6;
– Земеделските стопани водят документация за осъществяване на дейностите, съгласно утвърдените образци на заявления, уведомления, протоколи, декларации, дневници и други и спазват задължителни указания на изпълнителния директор на БАБХ.
2. Устойчиви практики за управление на почвата
Земеделските стопани предоставят и спазват изготвен 5-годишен план-програма за извършване на дейностите от интервенцията, който включва агроекологичните мероприятия извършени в периода на ангажимента, технологията за обработка на почвата и времевите интервали за извършването й. План – програмата се изготвя от дипломиран агроном.
– На база агрохимичен анализ от взети почвени проби, през първата година на ангажимента се разработва план за балансирано торене (план за управление на хранителните вещества) за периода на ангажимента.
– Осигурява се постоянно почвено покритие на подпомаганите площи – покривни растения/култури или мулч от предходната култура.
– За площите, които се подпомагат по направлението приоритетно следва да бъдат използвани биологичноактивни вещества и подобрители за почва, утвърдени за пускане на пазара и употреба от БАБХ. (чл. 6, ал. 1, чл. 130 и чл. 131 от Закона за защита на растенията).
– Ангажиментите са върху едни и същи площи за период от пет години. Плащането се предоставя за поемането на агроекологичен ангажимент на годишно плащане на хектар земеделска площ.
– Минималната площ е 1 ха обработваема площ, а максималната 100 ха.
– Поддържане на земеделската площ с поне една обработка.
– При прилагане на дейностите се забранява използването на тотални хербициди.
- Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство
Планирана ставка за полски култури: 222,41 €/ха
Общи изисквания:
– Максимална площ за подпомагане 50 ха.
– Използват се култури и сортове, от Списък на застрашените от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство предоставен от ССА;
– Да притежават и предоставят официален документ за закупуване на посевния и посадъчен материал използван за засаждане (при едногодишни култури се предоставя за стопанската година);
– Дейностите могат да не се прилагат върху едни и същи площи за периода на изпълнение на агроекологичния ангажимент.
