loader image

Растенията реагират добре на листното подхранване

При спазване на правилата и особеностите на приложение, бързо може да се коригира хранителен недостиг, както и да се повиши качеството на продукцията

Нормалният растеж и пълноценното развитие на земеделските култури се осигуряват с консумираните от тях хранителни вещества. Те могат да постъпват в растенията не само чрез кореновата система, но и по пътя на усвояването им от надземните части на растенията – листа, стъбла, дръжки, генеративни органи. Едно от предназначението на листата е да осъществяват газовия обмен между растенията и околната среда, но те могат да служат и като орган за извънкореново хранене на растенията. Поглъщащата способност на листата на вода например първо е била проследена от френския физик Едмон Мариот през 1676 година. Процесът на адсорбция на разтворените минерални соли от листната повърхност е описан през 1877 година, а след това е потвърден научно през 1909 – 1912 г. от немския учен, агроном Лоренц Хилтнер. Подобен вид хранене е получило названието извънкореново или листно.


Листата поемат и превръщат абиотичния материал в клетъчен компонент
Потреблението на хранителни вещества представлява процес на постъпване на необходимите химични съединения от околната среда непосредствено в самото растение, включващ качествени изменения, свързани с преобразуване на абиотичен материал в клетъчен компонент, който е способен на по-нататъшни асимилационни процеси. Аналогично, по този начин повечето растения получават кислород и въглерод в молекулярна форма от атмосферния въздух, (където те се намират във вид на СО2), както и други хранителни вещества, в това число N, P, K, Ca, Mg и микроелементи, намиращи се в солевите разтвори в определена концентрация. Такъв вид хранене съществува паралелно с кореновото, при което хранителните вещества и водата, намиращи се в почвата, постъпват в растението чрез кореновата система.


Листното подхранване е само допълнително и не може да замени кореновото
Листното подхранване следва да се възприема като допълнително хранене, което позволява оперативно бързо да се реагира на недостига на един или друг елемент не само по визуални признаци, но и въз основа на анализ на растителна биомаса. В същото време корекцията в храненето чрез листата може да се направи в кратки срокове, позволяващи икономия на труд и консумативи. Получаването на необходимите минерални вещества чрез листно подхранване не може да замени кореновото хранене, тъй като обемът на поглъщаните от надземните части торове и техният качествен състав са доста малки. Чрез опити е установено, че културите, получаващи хранителни елементи само през листата, осезаемо изостават в развитието си, особено в образуване на генеративни органи (цветове). Несъмнено, достойнство на извънкореновото хранене е достъпната йонна форма на торовете, които лесно се усвояват от растенията и са много по-ефективни от веществата, постъпващи от почвата. Минералните вещества от тях се включват непосредствено в състава на протеините, ензимите, пигментните пластиди на културата и др., образувайки органоминерални съединения. В същото време листното подхранване може да се приложи едновременно с третирането на културата с пестициди, а също и заедно с азотните торове, изключвайки вариантите за комбиниране в разтвори с несъвместими компоненти.
Фактори за ефективност на листното хранене
Ефективността на минералните торове за листно подхранване зависи от три основни фактора: почвен, растителен и екологичен. От тях растителният е най-важен. Той включва показатели като възраст на листата, кутикуларен и епикутикуларен восък, трихоми, устица, адсорбционна и обменна способност, тургор, повърхностна влажност, минерален състав на листата, тип сорт, стадий на растеж и т.н.


При попадане на минералния разтвор върху листната повърхност основно препятствие за хранителните вещества е кутикулата, повърхностният безклетъчен слой на която защитава растенията от изпарение на вода. Благодарение на овлажняването на повърхността на листата от минералния разтвор, чието действие се засилва с помощта на специални добавки – омокрящи агенти, проницаемостта на кутикулата се увеличава и тя дава възможност на разтвора да проникне в клетките на листата.
Скоростта на поглъщане на различните минерални вещества от растенията не е еднаква. Катионите на разтвора проникват чрез стените на мембраните много по-бързо от вискозните вещества.
Колкото по-висока е скоростта на поглъщане на йоните от растенията от хранителния разтвор, толкова по-ефективно е приложението от листното подхранване. Достъпността на хранителните вещества се определя от степента на тяхната подвижност, затова листното подхранване трябва да се извършва с цел попълване на неактивните елементи в културите. Редица хранителни елементи, намиращи се в недостъпни или малко достъпни форми, могат лесно да се поглъщат и усвояват именно при листно хранене, което способства бързото отстраняване на техния недостиг в растенията.


С помощта на листното подхранване може да се предотврати пренасищането на почвата с минерални вещества и да се намали рискът от възникване на екологични заплахи. Ефективността от хранителните вещества при извънкореновото хранене може да достигне 85%, докато от почвеното торене тя е по-малка – от 30 до 60%, в зависимост от типа хранителни вещества.
С концентрациите трябва много да се внимава
Едно от правилата на извънкореновото хранене на растенията е спазване на точната дозировка на работния разтвора. Известно е, че ефективността на листното подхранване зависи от концентрацията и дозата на тора, която не трябва да превишава определена норма с цел предпазване на листата от пригори. За разтвори, съдържащи макроелементи, се препоръчва средна стойност, не повече от 2%. Оптималната концентрация на хранителните разтвори с микроелементи трябва да е в границите от 0,1 до 0,5%.
Голямо значение за ефективността на листното хранене имат също факторите на околната среда: влажност, температура, осветеност. Колкото по-висока е относителната влажност, толкова по-дълго разтворът остава на повърхността на листата, а от там и количеството хранителни вещества, постъпващи в растението, се увеличава. При по-висока температура, когато се усилва изпарението на вода, поглъщането на йоните се ограничава, което може да стане причина за възникване на листни пригори.
Предимства на листното хранене:

  • минимален разход на торове в сравнение с кореновото хранене, което води до намаляване на концентрацията на химични съединения в почвата и съхранение на екологичната безопасност;
  • равномерно разпределение на хранителните вещества върху листата на растенията;
  • резултатите от прилагането на листното подхранване се постигат в кратки срокове, поради което недостигът на полезни вещества може да бъде набавян в при необходимост през целия вегетационен период.
    Недостатъци на листното хранене:
  • при висока концентрация на минералните соли в работния разтвор може да се получи листен пригор;
  • често възниква ситуация, когато потребността от хранителни вещества при растенията в начални стадии на растеж е доста висока, а площта на техните листа не е достатъчно голяма;
  • срокът на действие на торовете при листното подхранване е ограничен;
  • разходите за провеждане на листното подхранване се увеличават, ако съставът на хранителните смеси не е съвместим с компонентите на пестицидите, прилагани едновременно с подхранването;
  • ако пръскането с торове се провежда само след появата на явни признаци на дефицит на един или друг хранителен елемент, с листното подхранване невинаги е възможно напълно отстраняване на последствията.
    Като хранителни смеси при листното хранене най-ефективни са хелатните форми на торовете, представляващи сложни органични съединения, максимално близки до природните вещества и най-достъпни за живите организми. За разлика от обикновените минерални соли те осигуряват стабилност и висока степен на поглъщаемост от растенията, което се отразява съществено на цената на продукта. Понякога вместо хелати се използват по-евтини комплекси на органични киселини. Такива съединения са по-малко стабилни и не се усвояват добре, но в много случаи помагат за коригиране храненето на растенията. Съвременните разработки са полимерни хелатни комплекси, които практически не губят ефективност при обработка в условия на много ниски или много високи температури. Освен това те се отличават с висока степен на чистота на съединенията, което прави тяхното прилагане максимално продуктивно.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X