При използване на съвременните хибриди и спазване на агротехническите условия при отглеждане, добивите от зимна маслодайна рапица могат да достигнат до над 700 кг/дка
Въпреки това, стопанствата прибират значително по-малко. Това се дължи на климатичните условия, болести и неприятели, и типични грешки, които допускат земеделците.
- Лоша подготовка на почвата. Резултатите са лошо поникване и неравномерно развити растения. На един и същ посев има прерасли и недоразвити растения, съществува голям риск от измръзване през зимата.
- Некачествено раздробяване на сламата след прибиране на зърнените култури и лошото й заравяне в почвата. Това води до запълване на почвата с въздушни кухини. Лошият контакт на семената с почвата води до лошото им покълване, което по-късно води до изтегляне на растенията. Такива растения обикновено са слаби, което повишава риска от тяхното загиване през зимата.
- При лошо раздробяване и заравяне на сламата от предшественика пониците биват изкривени и неравномерни. Микроорганизмите, участващив разлагането на сламата, поглъщат от почвата азот, необходим за началното хранене на растенията на рапицата.Това води до допълнителни разходи при сеитбата за внасяне на азотни торове (средно по 10 кг/дка във физическо вещество амониева селитра).
- Прекаленодълбоката сеитба води до продължително поникване на растенията. Те поникват слаби и изтощени, което увеличава вероятността от измръзване.
- При завишенасеитбена норма, растенията в гъстите посеви се конкурират помежду си за влага, светлина и хранителна площ. Те се развиват лошо, изтеглят се и лошо презимуват. Стъблата им са тънки и изнежени, което води до значително полягане на посева.
- Неспазване сроковете на сеитба. При раннасеитба растенията прерастват, при късна остават недоразвити, кореновата шийка към момента на влизане в зимата остава под 8 мм. Всичко това завършва с измръзване.
- При излишек на азотно хранене растенията прерастват, стават крехки и чупливи.
- Високи и стабилнидобиви от зимна рапица обикновеносе получават при внедряване в стопанствата на специализиран рапичен сеитбооборот (делът на рапицата да заема до 20-25%) с максимално насищане със зърнени култури. Насищането на сеитбооборота с рапица води до увеличаване на пораженията на растенията от бяло гниене, фома и алтернария. Връщането на културата в сеитбооборотане по-рано след 4-5 години на същото поле позволява оздравяване на почвата и значително намаляване на инфекционния фон на причинители на болести в нея.
