Особено място в сеитбооборота на рапицата заемат предшествениците. Те определят добивите и качеството на реколтата от маслодайната култура. Рапицата е капризно растение и се влияе много от това след каква култура ще се отглежда.
Сеитбооборот: правилен избор на предшественик
Добри предшественици на рапицата са културите, които рано освобождават полето: едногодишни треви за зелен фураж, многогодишни треви след първия откос, рано прибрани зърнени култури, ранни картофи, сеитбооборот с многогодишни треви. В условия, при които прибирането на зърнените предшественици забавя сеитбата на рапицата, е необходимо да се предвиди внасянето на 3 – 4 кг/дка акт. в-во азот.
Не трябва да се сее рапица след кръстоцветни култури
Нежелателно е отглеждането близо един до друг на семепроизводни посеви с рапица и детелина, тъй като периодът на цъфтеж на тези култури съвпада и насекомите-опрашители са по-склонни да посещават рапичните цветове.
Зимната рапица трябва да се разполага след предшественици, които изключват такова опасно заболяване на растенията като некроза по кореновата шийка. Понякога, когато не са предприети необходимите мерки за отглеждане на културата, болестта може да унищожи целия посев. Тя се появява при разполагане на рапица след рапица, слънчоглед, цвекло, зеле, други кръстоцветни култури, които имат общ с рапицата вредител – нематода.
Редуването на културите е основна предпоставка за добър избор на предшественик както за зимна, така и за пролетна рапица. Смята се, че максимално допустимият дял на тази култура в сеитбооборота е 20 – 25% от общата площ на стопанството, като тя може да дойде отново след спазване на 4 – 6-годишна пауза в отглеждането й.
Ето примерна схема на 5- и 6-полен сеитбооборот от едно стопанство:
5-полен сеитбооборот: 1. Пролетен ечемик. 2. Зимен ечемик. 3. Рапица. 4. Зимна пшеница. 5. Окопни култури (царевица, картофи).
6-полен сеитбооборот: 1. Окопни култури (картофи, цвекло, царевица). 2. Пролетен ечемик + детелина. 3.Детелина. 4. Зимен ечемик. 5. Зимна рапица. 6. Зимна пшеница.
Според немски учени рапицата може да се отглежда във всяко едно сеитбообръщение, стига в отглеждането й да има прекъсване най-малко от три, а най-добре от 4 – 5 години. Разбира се, пак при спазване на гореизброените условия за отсъствие в ротацията на неподходящи култури – кръстоцветни видове и слънчоглед.
Често при недобре обмислен подход към избора на участък и предшественик при рапицата (в резултат на нисък добив или гибел на посеви) тази ценна за селското стопанство култура се компрометира. Не на последно място от това произтичат и колебанията през последните години на площите у нас, заемани от зимната рапица.
Рапицата е добър предшественик за всички зърнени култури, повишава тяхната продуктивност със 17 – 34%, остава в почвата органично вещество, равностойно на 1 – 1,5 т хумус. Тя може да се върне на предишното си място в сеитбооборота не по-рано след 4 – 5 години.
Торене в аванс
Целесъобразно е органичните торове да се внасят под предшественика на рапицата. Самата тя е много отзивчива на внасянето на органични торове. но за да се избегне заплевеляването на почвата, по-добре е те да се внасят преди предшестващата култура.
Нормите на фосфорни и калиеви торове се изчисляват според планирания добив, изхождайки от износа на хранителни вещества с добива от семена и количеството на достъпните хранителни елементи в почвата.
Фосфорните и калиевите торове се внасят есента, преди последната обработка на почвата, а азотните – през пролетта: при зимната рапица като подхранване при възобновяване на вегетацията напролет, а при пролетната – заедно със сеитбата. И зимната, и пролетната рапица са отзивчиви към внасянето на микроелементи, особено на бор. При внасянето му в доза 200 г/дка активно вещество протича по-дружно и ускорено узряване на семената.
Борните торове се прилагат съвместно с азотните, при предпосевната обработка на почвата или при подхранването на културата.
Фактори, които ограничават нарастването на площите с рапица у нас
До известна степен увеличаване производството на рапица у нас е възпрепятствано от техническата база на земеделските стопанства. В резултат на нарушения в точността на сеитбата, внасяне на торовете и неспазване сроковете на прибиране, стопанствата понякога търпят загуби от 30 – 50% от потенциалния добив. Това, от своя страна, автоматично повишава себестойността на производството на единица продукция. В някои стопанства провеждането на агротехническите мероприятия не е на необходимото ниво, вследствие на което добивът от рапица се формира само за сметка на естественото плодородие на почвата. Известно е, че рапицата е култура, която е чувствителна към условията на отглеждане и изисква точно спазване на елементите на технологията.
Още един от факторите, който също ограничава отглеждането на рапицата, е недостатъчно високото качество на продукцията, а следователно оттам и по-ниските изкупни цени. Ценообразуването и прогнозирането на цените на рапичното семе са свързани и с количеството и качеството на рапичното масло. Новите приоритети за използване на рапичното масло се определят от ниското съдържание на глюкозинолати и отсъствието на ерукова киселина, което налага използването на специални хибриди (00 и 000). То се използва за получаване на висококачествено хранително масло, за производство на биологично дизелово гориво, а след преработката се получава допълнителна продукция от евтин фураж за животновъдството.
За повишаване добивите от тази култура е необходимо в производството да се внедряват ресурсоспестяващи, адаптирани към определените почвено-климатични условия технологии, които осигуряват не само висок добив от семена, но и масленост от 45 – 50%.
Главното условие за решаване на тези въпроси е прилагането на достатъчно високо и качествено ниво на всички агротехнически мероприятия, които са в основата на технологията на отглеждане. Те трябва да са насочени към повишаване добива от семена и увеличаване добива на масло от декар. Именно от тази позиция е необходимо да се подхожда при избора на технологии, формиращи устойчив и рентабилен стопански добив от рапица.
