Към тях вече се присъединиха германските, полските, италианските и испанските земеделци
Изискванията на Зелената сделка убиват малките и семейните фермери и водят до бъдеще само с индустриално производство и изкуствена храна
В Нидерландия земеделците протестират срещу нови екологични решения, които ги водят до фалит
Ралф Шьолхамер, асистент по икономика и политически науки в университета Уебстър във Виена.
Над 30 000 холандски фермери се вдигнаха на протест срещу правителството след новите екологични изисквания на правителството, които изискват фермерите радикално да намалят азотните емисии с до 70 процента през следващите осем години. Това би наложило фермерите да използват по-малко торове и дори да намалят броя на добитъка си. Докато големите земеделски компании имат средствата хипотетично да постигнат тези цели и могат да преминат към торове без азот, това е невъзможно за по-малките, често семейни ферми. Новите екологични разпоредби са толкова крайни, че биха принудили мнозина да затворят, включително хора, чиито семейства се занимават със земеделие от три или четири поколения.
В знак на протест фермерите блокираха пътищата и отказват да доставят продуктите си на веригите супермаркети. Това води до сериозен недостиг на яйца и мляко, наред с други хранителни продукти. Но ефектите ще бъдат глобални. Нидерландия е вторият по големина износител на селскостопански продукти в света след Съединените щати, което прави страната с едва 17 милиона жители хранителна суперсила. Предвид глобалният недостиг на храна и растящите цени, ролята на холандските фермери в световната хранителна верига никога не е била по-важна.
Но ако си мислите, че холандското правителство ще вземе това предвид и ще гарантира, че хората могат да сложат храна на масата, ще сгрешите; когато му беше предложен избор между продоволствената сигурност и действията срещу „промените на климата“, холандското правителство реши да преследва второто. Това, което е особено разочароващо, е, че правителството е напълно наясно, че това, което иска от фермерите, ще изгони много от тях от земеделието.
Всъщност правителството първоначално планираше да се движи с по-бавни темпове – докато съдебно дело, заведено от екологични групи през 2019 г., не наложи ускоряване на графика. Реакцията на членовете на селскостопанския сектор е масивна и продължава от 2019 г., но началото на пандемията от COVID-19 позволи на правителството на министър-председателя Марк Рюте да забрани протестите през 2020 г. и 2021 г.
С подновяването на демонстрациите тази година властите също са преминали към по-агресивен подход. Имаше арести и дори предупредителни изстрели от полицията срещу фермери, един от които почти уби 16-годишен протестиращ. И все пак симпатиите на холандците не са с тяхното правителство; те са солидарни със своите фермери.
Настоящите проучвания сочат, че политическата партия на фермерите, създадена само преди три години в отговор на новите разпоредби, би спечелила цели 11 места в парламента, ако изборите се проведат днес (в момента тя има само едно място).
Освен това Съюзът на нидерландските рибари публично се присъедини към протестите, блокирайки пристанищата с риболовни екипажи, държащи табели, които гласят „Eendracht maakt Kracht“: „Единството прави силата“. Но докато нидерландсикият народ е на страната на фермерите, техните елити се държат почти като в Канада и САЩ.
Медиите отказват дори да отразят протестите, а когато го направят, представят фермерите като екстремисти. Защо е това прекъсване на връзката? Всяко надеждно проучване на европейски редакции от Германия до Холандия показва, че изменението на климата е много по-важна тема за журналистите, отколкото за обикновените хора.
Не че обикновените граждани не се интересуват от изменението на климата, а че имат здравия разум да знаят, че унищожаването на тяхното земеделие, така че целите на правителството за емисии да могат да бъдат постигнати през 2030 г. вместо 2035 г., няма да промени климата на планетата.
В края на краищата на Нидерландия се падат едва 0,46 процента от световните емисии на CO2 и макар по-нататъшното намаляване да е желателно, то няма да бъде решаващо в борбата с изменението на климата през следващите осем години. Това може да накара елита на страната да се почувства добре със себе си, но също така ще доведе до това, че голяма част от населението ще види, че жизненият им стандарт намалява и икономическото им съществуване е насочено от държавата по идеологически причини.
В момента има тенденция на Запад, да се преследват идеологически цели за сметка на долната средна и работническата класа. Независимо дали става въпрос за шофьори на камиони в Канада, фермери в Холандия, петролни и газови компании в Съединените щати, идеологията, а не науката или научните доказателства, доминира в дневния ред, удовлетворявайки елитите, докато разгневява работническата класа.
В крайна сметка съществува риск политиките за климата да направят с Европа това, което марксизмът направи с Латинска Америка. Континент с всички условия за повсеместен просперитет и здравословна околна среда ще обеднее и ще се самоунищожи по идеологически причини. В крайна сметка и животът на хората, и климатът ще се влошат.
