Или защо трябва да преосмислим досегашните практики за торене на земеделските култури
Доктор Ахим Шмаленбергер, лектор по микробиология към факултета по биологични науки в университета в Лимерик, Ирландия, прави проучвания свързани с почвена микробиология, растителни растежни регулатори, връзката между микроорганизмите и растенията в почвата, цикъла на сяра в почвата, микробиологичната „ерозия“. Той твърди, че земеделието в Европа е силно зависимо от фосфора в почвата и фосфорното хранене на растенията, но и че източниците на усвоим фосфор са на изчерпване. Решението според него е да променим отношението си към отпадъците и да започнем да ги третираме като ценен ресурс.
Когато говорим за хранителните елементи, които внасяме на полетата си, за да отглеждаме растения с цел добив на продукция, трябва да имаме предвид, че фосфорът е уникален. За разлика от азота, който можем да извлечем от атмосферата на цената на огромни количества енергия, фосфорът съществува като природен ресурс в шепа региони на нашата планета.
Фосфорът не може да бъде синтезиран или заместен. А някои от районите с фосфатни залежи са разположени в конфликтни зони като Западна Сахара или са изключени от международния пазар за задоволяване на националните изисквания, като например фосфатните мини в Китай. Други пък се очаква да бъдат изчерпани в срок до 30 години. Но най-важното е, че нито един от тези източници не се намира в Европа. Земеделието тук е крайно зависимо от фосфатните скали, които се внасят от Мароко. Очакванията са, че до края на това хилядолетие ще изчерпим залежите на скален фосфат, подобно на залежите от нефт.
Ако това се случи…
Без торене в земеделието, добивите рязко ще спаднат и е твърде възможно да се стигне до глад, подобно на този в Ирландия от едно време. И тук изскача въпроса: какво са използвали хората преди зелената революция със синтетичните торове. А отговорът е прост, но казан по сложен начин: „кръгова икономика на растителните нутриенти“ или произведената продукция се консумирала от хората и животните, а т.нар. растителен отпадък отивал обратно на полето, за да подхрани новата реколта. Така „отпадъкът“ се рециклира в почвата и намалява загубите на нутриенти в подпочвените води, реките и големите водни басейни. В момента, половината от фосфорът, който използваме за торене на полетата не е рециклиран, но се губи.
Най-вероятно няма да доживеем момент, в който скалният фосфор да се възстанови по естествен път. Затова трябва да се подсигурим, като спрем загубите на тази ценна суровина и променим значението на думичката „отпадък“.
И така, какво е решението? Да използваме всички животински и битови отпадъци на полето? Отпадните продукти от животновъдството и утайките от пречистването на водите не са най-подходящите суровини за минимизиране на загубите на хранителни вещества, особено що се отнася до подпочвените води и водните басейни. Затова се разработват редица начини за подобряване на свойствата им като торове. Индустриалното компостиране е само един от тях. Новите методи и технологии не са „големи препъни камъни“, но е необходимо и знание как най-правилно и ефективно да се прилагат. Ключов фактор е и самия подход на фермерите към рециклирания фосфор. На места дори не е необходимо да се внася този хранителен елемент, защото почвите ни не са лишени от него. Въпреки това, наличието му в почвата не е гаранция, че той е усвоим от растенията. И тук на помощ идват микроорганизмите. Тези форми на живот преработват заключеният в почвените частици фосфор и го правят достъпен за кореновата система. Огромната потенциална полза от живите организми в почвата се похабява от интензивните практики в земеделието.
За да предотвратим надвисналата криза за фосфор, трябва да направим всичко възможно да рециклираме и съхраняваме колкото е възможно повече от елемента, като използваме естествените залежи само като резерв за крайни случаи. Освен това сме длъжни да преосмислим и да спрем да пренебрегваме идеята, че почвата е жива система. Микроорганизмите превръщат в достъпна форма хранителните елементи много по-бързо, от която и да е от сегашните интензивни практики. Ако ги има, разбира се.
Системата на земеделие, от която се нуждаем трябва да следва естествените процеси в екосистемата, а функцията ѝ да увеличи продукцията, използвайки възобновяеми продукти произведени по устойчив начин. ЕС вече е започнал финансиране на изследователски проекти, които да изучават производството и използването на преработени торове като Phos4You, Nutri2Cycle and Renu2Farm. Необходими са обаче допълнителни изследвания. Изследвания, свързани с обмена на фосфор в почвата. А с това задължително са свързани редица организми- бактерии, гъби, нематоди, протозои и т.н. Изучаването на разнообразието, взаимодействията помежду им и техните функции е необходимо и отчасти известно, но в лабораторни условия. А всички знаем, че почвата е може би най-сложната среда на живот на нашата планета. Само в една чаена лъчичка се съдържат над 100 000 различни микроорганизми, както и повече бактерии, отколкото хора на Земята.
Бъдещото селско стопанство трябва да внедри употребата на рециклирани торове и да осъзнае необходимостта от живи и работещи почвени микроорганизми. Само така ще осигури стабилни добиви и ще преодолее евентуална фосфорна криза.
В подкрепа на казаното до тук още през 2013 година Европейската комисия прави консултативно съобщение към парламента, съвета и комитетите на съюза. Следват цитати:
„Запасите от фосфор са относително богати в световен мащаб и резервите са значителни. Съществуват обаче няколко фактора, които взети заедно показват, че въпросите, засягащи сигурността на доставките за ЕС, трябва да бъдат следени отблизо. На първо място, в рамките на ЕС има твърде малки резерви на фосфатни скали. На второ място, напоследък се наблюдаваше нестабилност на цените — през 2008 г. цените на фосфатните скали нараснаха със 700 % за малко повече от година, допринасяйки за увеличение на цените на торовете. На трето място, няма голяма възможност за промяна при по-маловажните употреби на фосфора, тъй като основната му употреба за фуражи и торове вече поглъща около 90 % от всички добити ресурси.“
„Сегашното използване на фосфор е неефективно в много от етапите на жизнения цикъл, което причинява проблемно замърсяване на водите и разхищение на широк спектър от свързани ресурси. Замърсители като кадмий и уран в суровината могат също да причинят здравословни и екологични проблеми. Поточни анализи от Франция сочат например, че 50 % от общия използван фосфор там се губи — около 20 % в отпадъчните води, същото количество чрез ерозия и излужване и 10 % под формата на хранителни отпадъци и други биологични отпадъци“
„Най-значителният понастоящем замърсител във фосфатните торове (освен когато се отстранява чрез технологии за премахване) е кадмият, въпреки че може да е необходимо да се наблюдават и други тежки метали. След като веднъж се появи в почвата, кадмият не може да бъде лесно отстранен, а може да се прехвърля и да се натрупва в растенията. Някои растения (слънчоглед, рапица, тютюн и др.) проявяват тенденция към натрупване на по-големи количества кадмий.“
„Ефективното земеделие означава наличие на достатъчно фосфор в почвата, който да удовлетвори потребностите на растенията през цялото им развитие, но не повече от това. Няколко инициативи в рамките на ЕС вече доведоха до по-ефективна употреба на фосфор и намаляване на загубите на фосфор в селското стопанство. Те включват кодекси на добри практики и програми за действие съгласно Директивата за нитратите, както и схеми за агроекология в рамките на политиката за развитие на селските райони. Въпреки това все още съществува значителен потенциал за по-нататъшни подобрения в употребата на фосфор и ефективността на равнището на земеделско стопанство. Това включва техники за „прецизно земеделие“, като например инжектиране на оборски тор и включване на неорганични торове, въпреки че измерването на нивата на фосфора и оборския тор в обработваемите земи също е важно за гарантиране използването на точното количество тор на правилното място и в точното време, като по този начин съдържанието на фосфор се повишава до достигане на критичното ниво. По-големите усилия за намаляване на ерозията от вятъра и водата, както и повишаването на сеитбообращението биха спомогнали като цяло за намаляване на загубите на почвите и фосфора, който съдържат. Използването на торове в градинарството може също така да се подобри, по-специално чрез затворени системи.“
И отново в подкрепа на гореизложеното стои твърдението „Всяко намаляване на хранителните отпадъци в етапите на производството и потреблението ще намали необходимостта от въвеждане в системата на нови количества фосфор от скалния ресурс. Ситуацията с хранителните отпадъци беше обстойно проучена. Всеки човек в ЕС ежегодно генерира средно 180 кг хранителни отпадъци. Начинът, по който произвеждаме и потребяваме храни, видът и количество на храната, която консумираме, както и количествата генерирани хранителни отпадъци имат значително въздействие върху устойчивото използване на фосфор, което означава, че в тази област е възможно да се постигне голямо подобрение.
