Няколо са основните неща, върху които трябва да се фокусират фемерите, за да постигна високи добиви и оптимална рентабилност от културите които отглеждат на своите полета
Димитър Витковски, агроном „Растителна защита“
Ще се постарая да направя кратък обзор на растителната защита през последните години с основен фокус върху развитието на болести, неприятели и плевели в контекста на климатичните и законодателни промени през последните години .
Плевели : Борбата с плевели е първото РЗ мероприЯтие, с което започва всяко производство в селското стопанство. Плевелите като фактор за добри добиви са най-разпознаваеми от всички фермери. Разбира се и тук има нюанси във всяка една култура и всяко землище .
Всяка една дейност търпи развитие, както и предизвикателства. Пролетниците в близкото минало задължително се третираха с хербицид след сеитбата преди поникване. На помощ дойдоха и две различни технологии в слънчоглед – клиърфилд и сулфо, които спомогнаха да се овладее огромният запас от плевелни семена с което ограничиха употребата на така наречените „запечатки“. Тук трябва да отдадем заслуга и на развитието на селскостопанската техника и прикачен инвентар, които повишиха качеството и скороста на всяко едно мероприятие.
В житните култури масовите хербициди срещу широколистни плевели през годините следват климатичните промени и развитието на културите и това способства да изоставяне на хормоноподобните хербицидиди / 2,4Д и МЦПА / и замяната им с сулфонилурея хербициди. Последните станаха масови и ежегодната им употреба в последните десетина години доведе до ново предизвикателства пред фермерите, способства за появата на устойчиви плевели / трицветна теменужка , полски мак , ралица и ефемери / , което доведе до преоткриване на позбравени хербициди / флороксипир / и комбиниране на различни активни вещества от различни групи за поддържане на чисти от плевели полета.
Болести : С навлизане на западноевропейската селекция пшеница и ечемик, и в следствие на свободното движение на стоки в страната, бяха привнесени и няколко карантинни до момента болести: Мрежовидни петна по ечемика (Pyrenophora teres (Drechslera teres) и съответно Жълтокафяви петна по пшеницата (Pyrenophora tritici-repentis Drechslera), комбинирано с дву- и триполно сеитбообращение допълнено от Септория (Septoria tritici) и Брашнеста мана по пшеницата (Blumeria (Erysiphe) graminis f. sp. Tritici) и видовете Ръжди. Фитосанитарната обстановка се нажежи силно. Всички фирми, предлагащи фунгициди се втурнаха да привлекат вниманието на фермерите към своите продукти. Разбира се природата имаше съвсем други намерения и тя постигна своето. След дъждовната и хладна 2014 г . – годината с най-силно развитие на гъбни болести по житните култури, общият фонд на зараза започна да намалява. През 2015-2016 стопанска година ниски есенни температури настъпиха още в началото на октомври и прекъснаха практиката на есенно заразяване на пшенишата със септория и ръжди (основно кафява ръжда (Puccinia recondita) ), което силно повлия за намаляване на заразата и повишаване на добивите. През 2018-2019 година сухата есен и зима оставиха полетата без поникнала пшеница до началото на февруари, което още веднъж редуцира силно наличието на активни спори на патогените, способни на следващи заразявания.
Разбира се и наличието на голям набор от добри фунгициди , както и нагласата във фермерите да се борят срещу болестите по житните култури изигра огромна роля за достигане на близо 7 000 000 тона пшеница през миналата година. Много фермери вече разбраха за важността на болестите, но и се научиха как да контролират тяхната поява и развитие / късни сеитби в края на октомври – началото на ноември / и започнаха успешно да се справят с едно фунгицидно третиране в подходящия момент.
Насекоми: Насекомите винаги са съпътствали земеделското производството на зърнено-житни, маслодайни, овощни и зеленчукови култури. Борбата срещу насекомите и ненасекомни неприятели / визирам акари, полски мишки и прочее винаги е била трудна и свързана с употреба на продукти, не много полезни за човечеството и околната среда. Това доведе до забрана за употреба на много активни вещества с доказано добро действие срещу неприятелите. Тези положителни за околната среда действия водят до нови предизвикателства пред фермерите, в съвкупност с климатичните промени / визирам практическа липса на зима и зимен покой на насекомите и полските мишки / , освен масово развитие на полевката и домашната мишка в зимуващите култури със слята повърхност се появи и „зимно“ поколение на житни мухи, яйцеснасящо вече в добре развитите братя на пшеницата /Северозападна България/ , които се очаква да плододават и да формират високия добив, отново се появи житен бегач /Югоизточна България/ .
Рапичният хоботник се разви много рано и в края на месец март започна яйцеснасяне, а в началото на април се настани в стъблата на рапицата , което компрометира реколтата от рапица / условията не бяха подходящи за третиране и фермерите не предполагаха какви ще се последиците / . Към тази катрина можем да прибавим Сивият царевичен хоботник, тормозещ Централна северна и Североизточна България. Нямам наблюдение върху развитието на неприятелите по овощните култури, но там нещата едва ли са много по-различни.
