loader image

Защо България се превръща в море от изоставени лозя

 Махаме ли за сбогом на виненото лозарство и защо производителите твърдят, че правят земеделие на грешното място и в грешното време
 Пари от Брюксел има, но защо за нашите гроздопроизводители ги няма, казват те след като са се срещнали и с еврокомисаря Войчеховски

Диана Ванчева
На грешното място и в грешното време – така казват, че се чувстват от години българските гроздо и винопроизводители, които вече са готови на всякакъв вид протести и стачки срещу безпринципното разпределяне на държавни средства у нас.
Днес за пореден път те констатират, че и национални доплащания за земеделие има, и отвън се изпращат финанси, но за тях никакви ги няма. От последно отредените 426 млн.лв. за земеделските производители, за виненото грозде са заделени една 7 млн.лева. Което им показва, че и сегашното разпределение ги ощетява силно, защото за тях са заделени едва 15% от подпомагането.
Това продължило с години „изгребване“ на доходи от лозята вече унищожи изцяло икономическия интерес на производителите на винено грозде, казват от Националното сдружение на българските гроздо и винопроизводители. Те изнасят свой анализ и данни, че по този начин, в резултат на тази незаинтересованост на държавата, България е загубила своя лозарски потенциал и от над 2,4 млн.дка днес е останала с едва 300 хил.декара, които продължават с бързи темпове да намаляват.


Днес България е море от изоставени лозя, в които са заровени над 6 млрд.лв. инвестиции
Това твърдят лозарите въз основа на данните, които са анализирали, но и днес твърдят, че никой не разбира, че виненото грозде не е просто стока, а суровина за индустрията. В резултат в недалечно бъдеще грозде за вино може и да няма, а от 450 000 души,които са се препитавали от сектора, днес са останали едва 30 000.


Агрономи, технолози, енолози, учени, селекционели и стопани на лозя, всички сме земеделски производители, сред нас има лекари, учители, инженери, които по наследство, образование или призвание, запазиха части от винените лозя – 120 000 дка, което днес обаче е едва 5% от площите, които България е имала, казват от сдружението.

…Ние вече сме по очи, а не на колене, споделиха тези дни от организацията. Положението си определят като трагично, защото българската администрация, която не знае как да разпределя бюджетите между земеделските сектори, ги е приравнила с производителите от сектори, които нямат нищо общо с обема нашите разходи, казват те. И дават пример:
Смешно и трагично е субсидията за 2,5 дка лозе да е равна на субсидията за 1 кокошка – как е изчислено
Този въпрос отправят лозарите към МЗм и очакват от там отговор на каква база се разпределят средствата, но още не го получават.
Днес данните за намаляващите лозя са трагични. Към 2021 г. от общо 636 000 дка винени лозя, в стопанствата са се отглеждали 470 000 дка, които вече са в две групи – реално обирани и негледани. Днес, в 2022 г. са станали общо 507 000 дка, от които 360 000 дка вече не са гледани.
Тоест, за кратко време се отчита над 45% спад на реално обираните лозя
и с над 60% увеличение на тези, които вече са изоставени и не се отглеждат с грижи.
Тази трагична статистика вече се е очертала като трайна тенденция, което показва, че европейската лозарска политика въобще не работи в България за останалите ни на разположение 3 493 лозарски стопанства, от които 741 са към винарски изби / 254 300 дка/.
Така в рамките на 5-6 или най-много 10 години, много лозарски стопанства в страната ни вече са изоставени, което показва каква е общата картина и динамика в един иначе много сериозен и уважаван европейски сектор, от който изпадаме. Лозарите и специалистите от сдружението констатират, че нерегулируемото производство и вносът у нас цъфтят, а регулируемото от държавата производство на грозде загива!

Можем да получаваме на декар колкото европейските си колеги-лозари, но държавата не разбира как да го направи, казват винените лозари

 Даниел Ангелов е производител с лозарски масив близо до град Монтана. Той казва, че след протести от тяхна страна поне са били вкарани за подпомагане в Ковид мярката, но сега от последно одобрените 426 млн.лв. за земеделие пак са оценени с най-ниската ставка. И то при положение, че винените лозари сме производители, които поне 335 дни от годината са на полето, т.е. почти целогодишно, допълва той.
Даниел добавя още, че МЗм е обещало да им отговори как и на каква база разпределя общия бюджет между агросекторите, но не го прави още. Все пак очакваме отговора на министър Явор Гечев и премиера Гълъб Донев, настоява той. И дообяснява, че
в същото време в европейски държави като съседните Румъния и Гърция виненото грозде е нарастнало в пъти
Същото се отнася и за Северна Македония, което като цяло ще изиграе много лоша шега на държавата ни, която вече е заливана от внос на по-евтино и добре субсидирано грозде от Румъния, Гърция, македонско.
От него и колегите му още научаваме, че и те са били на среща в Еврокомисията в Брюксел и са се срещнали преди месеци с еврокомисаря по земеделие Войчеховски. Той останал силно изненадан, че лозарският бранш в България страда и се зачудил защо е така. И всичко това на фона на увещанията от нашето аграрно министерство, че от Брюксел уж не давали да има по- голямо подпомагане за нашите лозари, казва Даниел Ангелов. Напротив – от там допускат достатъчно голяма финансова рамка, но тя у нас не се използва както трябва, допълва той.
 Според Калин Иванов, който е силно огорчен и възмутен от българската аграрна политика спрямо сектора, винените лозари са
Оставени от години като единственият сектор у нас, който не получава национално доплащане по силата на наредбата, която е в сила от 2015 г.
Досега само по 26 лв./дка сме получавали по СЕПП, което си е чиста подигравка. А иначе виненото лозарство уж трябва да е приоритетно производство, защото България непрекъснато се хвали с виното си и се старае да го рекламира.

Комисарят по земеделие Войчеховски е останал много изненадан, че българското аграрно министерство се е оправдавало, че Брюксел не разрешава да се отпуска достойно подпомагане на винените лозари


Той казва, че днес масово е започнало изкореняване на винени лозя
което е напълно обяснимо. Необходими са над 1000 лева на декар от периода, в който трябва да започнеш да опазваш лозето – това е някъде до края на месец август, а след това са необходими и още много средства, за да го обереш. Ние не получаваме такива и сме в дълбок дефицит, изчислява той.
На българския лозар не му достигаха до миналата година 300 лв/дка, за да бъде поне на нула, тази година този недостиг вече е от 450 до 600 лв/дка, казват и колегите му.
Ако не се измъдрят начини на подпомагане от страна на държавата под формата на отстъпки например за горива, торове, препарати, труд и др., няма как да оцелеем, допълват те. И обясняват, че това трябва да стане сега, а не догодина, защото един лозов масив, ако се остави и не се гледа професионално 3-4 години, той свършва и не може да се възстанови…
Винените лозари твърдят, че просто очакват справедливост, а не трохи. Да не говорим, че от години настояват за адекватна политика и национална стратегия, която да начертае нещата поне за 25 г. напред, защото е известно, че лозята са много дългогодишна култура. Но не става…
Затова се чувстват принудени да протестират, преди достойно да фалират.

Според сдружението
Какво отглеждаме и какво скриваме от ЕК
 Показват данните от Аграрния доклад и специалния формуляр за пред ЕК
Според Аграрен доклад 2021 г по данни на МЗм от 12.2021г.
Общо лозята от лозарските стопанства с винарски изби:

  1. от 50 – 300 дка – 70 053,021 дка
  2. от 300 – 6 500 дка – 176 154,69 дка
  3. над 6 500 дка – 8 062 дка.
    Или общо лозя в избите са: 254 269,72 дка – т.е. 54,1% ( в едно стопанство средно 343,14 дка)
    Лозя от стопанствата без изби: 215 740,28 дка – т.е. 45,9% от общо лозя в стопанствата, които са 470 010 дка (2020) – винено + десертно грозде , от: Стратегията за земеделие, стр.3-4.
    Лозята извън стопанствата ги няма никъде отразени, а към края на 2020 г. те са над 166 460 дка, т.е. по национална статистика 2020 г. лозята у нас са 636 470 дка.
    Ако 215 740 дка, десертно + винено са в стопанства без изби / 2 752 бр./, то средният размер на едно стопанство е 78,4 дка.
    Това е окончателната сметка, ако лозята от 50 дка до 300 дка имат изби, което ИАЛВ не потвърждава. Това твърдят от отдел „Пазарни мерки“ на МЗм.
    Внимание!
    По националната агростатистика не можем да хванем и покажем къде се намират НЕГЛЕДАНИТЕ ЛОЗЯ В СТОПАНСТВАТА в размер на 144 520 дка – в стопанствата с изби или в стопанствата без изби.
    Според Бюлетин № 398 декември 2021г. „Структура на лозята в България 2020 г.“- окончателен вариант:
    В националната статистика, съгласно специален формуляр от декември 2021 г. за пред ЕК декарите лозя са 601 690,1 дка. Лозарските стопанства са 44 289.
    От тях субсидираните, според Стратегията на МЗм от декември 2021 г., са 3 494, от тях 741 в избите, и 2 752 без изби.
    Колко стопанства получават субсидии?
    От 44 289 броя, отчетени пред Европа през декември 2021 г. като се извадят реално чакащите субсидии 3 494, остават 40 792 броя (без субсидии). Които, вероятно изобщо и не са регстрирани като земеделски производители – ЗП, но се отчитат от нашата статистика пред Европейската комисия в края на 2021 г.
    Къде са разликите между Националната агростатистика и отчета ни пред Европейската комисия за 2020 г.:
    По Национална статистика 2020 г. лозята са общо 636 470 дка.
    За пред Европейската комисия за 2020 г. ние отчитаме 601 690,1 дка
    Тоест, разликата, която скриваме е 34 779,9 дка.
    Това предполага, че сме намалили в отчета за пред Европейската комисия 2020 г. количеството на гледаните лозя ИЗВЪН СТОПАНСТВАТА.
    Ето я сметката:
    От 166 460 дка гледани лозя извън стопанствата за 2020 г. по национална статистика като извадим 34 779,9 дка лозя по-малко отчетени пред ЕК 2020 г. остават 131 680 ,1 дка. Това скриваме.
    Или намаляваме показаните ГЛЕДАНИ ЛОЗЯ ИЗВЪН СТОПАНСТВАТА с 20,89%, защото тяхното количество главоломно расте. Те са извън регулациите на ЕК и увеличаването им показва провала на Министерството на земеделието и на ИАЛВ в прилагането на ОСП в сектор лозя и вино.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X