Рентите гарантират социалния мир в държавата

Зърнопроизводството е сектор, който създава БВП за 7 млрд. лв всяка година, които влизат в българската икономика

Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, пред „Гласът на земеделеца“

Госпожо Жекова, нека започнем това интервю с актуалното положение на нещата при вас?

Финиширахме една доста различна кампания. С много различни валежи и то в рамките на едно землище. За толкова години в земеделието такова нещо не бях виждала – на две съседни полета да жънеш от 200 до 700 кг. Това беше доста шокиращо като резултати. Но в крайна сметка – това е земеделието. Независимо от професионализма и това, което си научил през годините, то е голяма доза късмет.

Пазарът е слаб. Цените са надолу. Търговците знаят, че който продава в момента го прави или защото няма къде да прибере зърното или защото има задължения. И се възползват от ситуацията. Винаги по време на жътва е така. Независимо дали става въпрос за пшеница, слънчоглед или царевица. Очакванията за високи цени на слънчогледа в Европа няма да се сбъднат. Украйна излезе масирано на пазара, в България влиза олио. В същото време сега купуваме тор на 2100 лв за тон. Говорим за комбиниран тор, защото ние правим съвременно земеделие, отдавна излязохме от чисто азотното торене.

За мен страшното е друго. 2022 г. вече я затворихме. Но ако натрупаме свръхразходи през 2022-2023 стопанска година и се окаже, че през лятото на 2023 г. цени няма да има, тогава наистина ще говорим за невъзможност на колегите да продължат. И не говоря само за България, а като цяло за ЕС. Защото всички сме в една и съща ситуация. Затова земеделците от 12 държави излязоха и протестираха заедно. Това е прецедент в историята на ЕС. Всички колеги от всички страни имаме едни и същи притеснения. Да, в различни нюанси, но еднакви като последствия.

Но Еврокомисарят по земеделие Януш Войчеховски по време на Съвета на министрите на земеделието каза, че не вижда проблем …

Има едно интересно изречение в неговото изказване. Това, че не вижда проблем при транспортирането на стоката през европейските държави. Само, че България не е транзитна зона. България е държава, която е крайна дестинация за украинска стока. И ние не виждаме проблем, ако стоката само се транспортира, проблемът е когато тя остава в държавата.

Истината е, че в България има огромни преработвателни мощности. Което е похвално. Ние, производителите, винаги сме стояли зад преработвателите. Когато от предходното правителство казаха, че литър олио трябва да струва 2,50 лв, ние ги защитихме и обяснихме, че няма как да е така, при положение, че тогава слънчогледът се търгуваше по 2000 лв за тон. Ние по никакъв начин не заставаме срещу преработвателите, ние възразяваме срещу политика на ЕС. Благодарение на тези хора в България има огромни мощности за преработка.

През последните години България от нетен износител на слънчогледово семе, стана нетен вносител. Защото собственото ни производство на слънчоглед, а България е голям производител, не стига да задоволи пазарната ниша, която нашите преработватели са намерили. За което само можем да ги уважаваме. Но това слънчогледово олио се изнася извън страната, а в магазините в България се продава вече украинско олио. В което няма никаква логика.

За съжаление, хората не разбират, че от цялата тази ситуация ще пострадат малките български производители…

Лично ние в момента сме прибрали стоката на 7-8 колеги. Малките имат 2 избора. Да продадат веднага на ниски цени или да намерят колега с повече складове, който да им прибере стоката. Но съхраняването в чужд склад струва пари. И в собствен струва пари, но там ги плащаш наведнъж с инвестицията. Но когато нямаш склад, правиш огромни разходи за съхранение. Говоренето на Европа за малките е голямо лицемерие. Тези разходи ще убият малките. Цената на тора ще ги убие. Цената на горивата ще ги убие. И така е в целия Съюз. Празни политически приказки, които не водят до никъде.

Предвиждате ли да продължите с протестите?

Предвид на факта, че правителствата отново ще се сменят, какво да предприемем. Стигнахме до Европа. Министър Гечев се бори. Той е наясно с проблема. За съжаление, зърнопроизводството не е сред секторите, които ще получат някакво подпомагане за войната в Украйна. В този смисъл отварянето на Кризисния резерв, което министър Гечев поиска, е само едно добро пожелание. То може да се случи евентуално в средата на 2023 г. Колко ще са оцелели дотогава? Виждам какво се случва при колегите. В един момент ще зарежат всички тези нерви и ще отидат да работят за заплата някъде, ще си дадат колкото имат земя под аренда и ще се приключи.

Рентите също са един вечен проблем…

Да, към всички проблеми се добавя и необоснованото увеличаване на рентите. То вече не е проблем само в Добруджа, но и в цяла България. Има колеги, които играят за земи от ДПФ за над 200 лв/дка, има обещания за ренти на нива 250-300 лв/дка. В това няма никаква икономическа логика. Никой не знае какво ще се случи през 2023 г. А ако освен високите цени на консумативите се окаже, че няма и добиви? Това не е бизнес. Това е една количка, която се спуска безконтролно по нанадолнище. В никакъв случай не е управление на бизнес.

Проблемите се наслагват. От една страна неадекватното управление на земеделието от брюкселски чиновници, чиито решения водят до големи щети за производителите. И ако една Германия може да извади допълнително пари и да ги даде на фермерите си, за да оцелеят, то България не може да го направи. Приказките за това, че дават субсидии вече не вървят. Субсидията е една трета от рентата, която плащаме.

И много хора го разбират. Лошото е, че в момента се поде едно политическо говорене, което има за цел да унижи цял един бранш, който в рамките на една стопанска година превърта в българската икономика около 7 млрд. лв. Това не го разбирам. Как може политиците целенасочено да говорят против гилдия, която генерира ренти? Това е социален риск. Каквото и да се говори, рентите гарантират социалния мир в държавата. Много искам да видя политиците в една година, в която няма раздадени ренти. Политиците нямат право да постъпват така безотговорно.

Протестите, които организирахме, дори нямаха искания. Те бяха насочени към това да кажем какво ни притеснява в политиката, която се води в момента. Не знам защо реакцията беше толкова безотговорна, може би сме настъпили нечии интереси. И го казвам на всяка политическа партия, която ни е потърсила. А такива не са много. Но ние заявяваме, че кой каквото и на когото и да е обещал, то няма да се случи.

Не можеш да не се съобразиш с референдум, който е проведен в Добруджа и е легитимен. Не можеш да не се съобазиш с хората, които живеят тук и техният поминък. Защото в Добруджа друго освен земеделие няма. Румънците по-глупави ли са от нас, че не са си разсипали тяхната Добруджа с добив на шистов газ, ами добиват газ от морето? Добруджанци сме много чувствителни и единни по този въпрос. Никой няма да го позволи. Тук става въпрос за децата ни.

Но земеделците сме оптимисти. Няма как да си черноглед и да се занимаваш със земеделие. Аз не познавам земеделци, които са негативно настроени към живота. Въпреки трудностите, които никога не са приключвали. Да, днес е малко по-лесно отколкото преди 15 години, бизнесът е различен, но в крайна сметка е ежедневна борба. Както във всеки бизнес, в който има конкуренция, кризи, пазари.

За мен по отношение на протестите е важно, че ние успяхме да обединим много хора, които нямат нищо общо с Националната асоциация на зърнопроизводителите. Видях тези, които бяха на протеста в Добрич. Имаше и много малки, и много големи колеги. Това за мен е постижение. Да успееш да уловиш нуждите и на малките, и на големите. И тези хора да се припознаят в каузата и да застанат зад нея. Това означава, че ние като Асоциация на зърнопроизводителите сме успели. Защото нашата единствена цел е да защитаваме интересите на земеделците. Важно беше, че и хората ни подкрепиха. Защото може би си дават сметка, че ако зърнопроизводството бъде унищожено, това ще ги засегне пряко.

Освен със зърнопроизводство, се занимавате и с овощарство. Защо не се получава овощарството в България?

Не може България да е разградения двор на ЕС и на трети държави и да се получават нещата. Колкото и пари да се налеят в овощарството, а и в животновъдството, няма да се получи. Няма как да наливаш пари и в същото време да внасяш от Гърция, Молдова, РСМ, силно субсидирана продукция без ДДС. Това упражнение просто е безмислено. Тази година плащахме по 50 евроцента само за бране на килограм череши, а ги изкупуваха по 60 евроцента. Няма нужда да се казва нищо повече. Политиката не е да дадеш субсидия. Да, това е някакво решение да вкараш едни пари, но това не е политика.

А идеята за пазарите?

Не виждам как ще се съберат различни по качество и сортове партиди в еднородни. Трябва да има фермерски пазари, на които малките производители да излизат директно без да заплащат такси.

Много политици имаме, но държавниците са ни кът. В сектор овощарство има изключително кадърни хора с добри идеи. Но никой не иска да ги чуе. Всичко, което се прави като мерки е на пожар, след събитията. Дават се някакви пари, временно се замазват нещата. До следващия внос. А това е фалит. Когато държавата ти дава, защото ти сам не можеш да си изкараш парите, си е фактически фалит.

Имате ли надежди за промяна?

Не. В Добрич няма нито един кандидат за депутат от никоя партия, който да разбира от земеделие. За каква промяна да говорим? Как може да пази интересите на земеделието човек, който не разбира от земеделие? От ДСЗ правим опити да контактуваме с депутатите. От всички парламентарни групи само от две са се заинтересували да ни питат за някакви казуси. За да защитаваш някого, трябва да знаеш къде го боли. Трябва да знаеш какви са решенията. Да работиш заедно със сектора. Има ли един добре обмислен и написан закон в сектор земеделие въобще?

В миналото Народно събрание имаше една Комисия по земеделие, която работеше, но и там половината й членове нямаха представа от сектора. Всяко ново правителство тръгваме отначало да го учим на земеделие. И тъкмо влязат донякъде в час, идва време да се сменят. За да се случва нещо в една държава, трябва да има работещ парламент. Никой не отчете на практика, че има огромен шанс земеделците да не получат субсидиите си през 2023 г. и то заради липса на промени в закони, не заради друго. Никой въобще не го отчете.

Въпреки всичко обаче, сеете..

Разбира се. Ние сме борци.

Казахте 2100 лв тон за тор, горивото е ясно, семената сигурно и те са с по-високи цени …

С най-малко 20%. И това е нормално на база на производствените разходи.

А зелените изисквания? Това е другата причина за протестите…

Факт е, че голяма част от европейските министри застанаха против намаляването на употребата на пестициди. Това е несериозно, когато говорим за световна продоволствена криза. Защо всички държави сме поставени на еднакви условия? Всички да намаляваме пестицидите с 50%. Едните ползват 8,8 кг на хектар, други, като България, – 1,5 кг на хектар. Ние откъде да намалим 50%?

Не може навсякъде да е еднакво. Защото ако видите междинните култури, който сме сели тази година, ще ви падне шапката. Няма поникнало едно стръкче. Само на места, където е валяло. Просто развъдници на зарази. Друго при нас с междинните култури не се случва. Развъждаме си ливадни пеперуди. Да, във Франция може да работи, но не и при нас. Не ни карайте да правим глупости, които ни носят само допълнителни разходи. Всеки си има индивидуален климат и различна технология.

За мен България е платила зеления си данък още когато си унищожи индустрията. Който има грехове към природата, да си ги плаща. Ние сме зелени. На дъното на таблицата по употреба на ПРЗ в Европа сме. Съжалиха ни, ще намаляваме с 35%. Но това трябва да е битка на българските представители в Европарламента. Те са там, за да защитават българските интереси. Надявам се да си свършат работата. Защото всяка държава се бори за себе си, и на никой друг не му е мъчно за българския интерес.

Интервю на Ася Василева

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини