МЗм отговаря: Какво е въглеродно земеделие и как ще се приложи на практика

На този етап, министрите на земеделието на страните членки на ЕС са одобрили заключения относно въглеродното земеделие. В тях се уточняват очакванията на Съвета по отношение на рамката за сертифициране на поглъщанията на въглерод, за която ще бъде представено законодателно предложение в края на годината 2022, за да се създадат условия за икономическо остойностяване на практиките, които увеличават поглъщането и съхранението на въглерод, въз основа на научно доказани изисквания към измерването.

През 2019 г. Европейският зелен пакт постави амбициозната цел за климатична неутралност за икономиката на ЕС, която трябва да бъде постигната до 2050 г. Тази цел е включена в предложението на Комисията за първия европейски закон за климата. През 2020 г. новият план на ЕС за климатичните цели постави цел за 55% намаление на парниковите газове до 2030 г. в сравнение с 1990 г.

Създаването и внедряването на въглеродното земеделие възникна след двугодишно проучване на Европейската комисия, завършило с доклад, публикуван на 27 април 2021. Наред с него е публикуван и „Наръчник за техническо ръководство – създаване и прилагане на базирани на резултати механизми за въглеродно земеделие в ЕС“. Целта на инициативата е да се компенсират климатичните практики на земеделие чрез Общата селскостопанска политика (ОСП) или чрез други публични, или частни инициативи, свързани с въглеродните пазари.

В допълнение към другите мерки, трябва да се създадат устойчиви на климата въглеродни цикли. В контекста на настоящата комуникация, подкрепянето на подобряването на въглеродни поглътители в екосистемите чрез опазване на природата и земеделието с ниски въглеродни емисии, ще представлява ключова дейност. В резултат на това ЕК заяви своето намерение да представи проект на законодателство на сертифициращата работна рамка за улавяне на въглерода до края на 2022 г.

Целта на ЕК е земеделието с ниски въглеродни емисии да бъде прилагано като нов зелен бизнес-модел, който ще възнагради фермерите и лесовъдите за прилагането на методи, водещи до увеличаване на въглеродните поглътители в биомасата, мъртва органична материя и почвите чрез подобряване на функцията на въглеродните поглътители и намаляване на отделянето на въглерод в атмосферата, като същевременно се зачитат екологичните принципи, имащи благоприятно въздействие върху биоразнообразието и природните ресурси.

Общата селскостопанска политика (ОСП) се счита за основния публичен ресурс за финансиране на земеделие с ниски въглеродни емисии. ЕК също така поставя акцент върху важността на частния сектор и неговото въвличане чрез създаването на доброволен пазар на въглеродни кредити.

Прилагането на принципите на земеделие с ниски въглеродни емисии е отлична възможност не само от гледна точка на перспективите за създаване на нов източник на доходи за управляващите стопани на земеделски и горски почви, но и с оглед положителните въздействия на подобни системи върху околната среда и опазването, и подобряването на почвите и качеството на водите. Независимо от това, има няколко предизвикателства и рискове, свързани с прилагането, в частност достатъчния размер на финансирането, високите мониторингови цени и възможната излишна административна тежест.

Представянето от страна на ЕК на този пакет от сертифициращи правила, които ясно определят изискванията за качествено и достъпно измерване и мониторинг на въглерод, ще бъде от изключителна важност за въвеждането на новата система, като същевременно да се осигурят подходящи консултации за фермерите и управляващите почвите е също толкова необходимо.

Когато се говори за постигане на климатичен (въглероден) неутралитет, трябва да се постави фокусът върху ключовата роля на устойчивото управление на земеделските и горски почви. Осигуряването на оптималното използване на почвите, които са най-големият земен склад на вода и въглерод, както и горите, които могат да генерират нетни поглътители на въглерод на годишна база, могат да допринесат значително за забавянето на изменението на климата, смекчавайки негативното му влияние и адаптиране към нови условия.

Важността на водата, като основен елемент на освобождаване на въглерод, и нейната роля в процеса на фотосинтеза, е от ключово значение за постигането на упоменатите по-горе цели на климатичен неутралитет и поглътители на въглерод.

Въвеждането на система за сертификация на фермите, които успеят да натрупат въглерод в почвата и възможността за подпомагане и допълнително финансиране, е безспорно възможност, която ще намери място в близко бъдеще в сектора на земеделието.

Предвид това, трябва да бъдат осигурени достатъчно стимули – финансови и други видове компенсации, за управителите на земеделски земи, които задължително са съобразени с националните и регионални особености и с Националните стратегически планове за ОСП на страните членки. Трябва да бъдат положени усилия за демонстриране на ползите от въглеродното земеделие за самите фермери, като по този начин да бъдат насърчавани да се включват в програмите за прилагането му и в техните стопанства. Това обаче ще бъде възможно, ако има гаранция, както на национално, така и на европейско ниво, за достатъчна компенсация на земеделските стопани за положените допълнителни усилия от тяхна страна.

Основните пречки за успешното прилагане на въглеродното земеделие са първоначалната ниска възвръщаемост от земеделска продукция при култивиране на площи чрез намалени почвени обработки. Не на последно място са високите разходи за проследяване на поглъщателност на въглерод, както и сертификацията на поглътители.

Съдържанието на въглерод в почвата е неравномерно разпределено, поради което измерването му, а от там и остойностяването на ползите от прилагането на практиките на въглеродно земеделие, представляват допълнителна трудност. Съществен проблем е непостоянството при съхранението на въглероден диоксид в почвата, което означава, че направеният преход към това земеделие може да бъде лесно обратим. Ако не бъде прилагано и наблюдавано непрекъснато, въглеродното земеделие няма да може да осигури постоянно решение за отстраняване на въглероден диоксид в атмосферата.

Основното предизвикателство в България, поне към настоящия момент, и специално в земеделския сектор, е липсата на достатъчно яснота относно начина на сертифициране, отчитането и изискванията, на които ще трябва да отговарят земеделските стопани, отглеждащи различни култури. След като бъде приет методически подход и определена матрица за сертифициране, ще има нужда от сериозна информационно разяснителна кампания, включително и обучение на всяко ниво от веригата. При липса на яснота какви ще бъдат разходите за сертифициране на усвоения въглерод, доколко и при какви условия може да се търгува с усвоени от горските територии емисии на този етап, е трудно да бъде привлечен интереса на собствениците и управляващите горски територии към участие в развитието на въглеродното земеделие.

Трябва да бъдат положени усилия върху адаптивно обучение и консултантски услуги за ползите от въглеродното земеделие и респ. за търговията с въглеродни кредити. Необходимо е да бъде подкрепено и разпространението на информация за иновативни технологии в земеделието, ускоряващи преминаването му към ниска въглеродна интензивност и насърчаващи поглъщането, улавянето и съхранението на въглерод в земеделските системи. От особено значение е поддържане на функционираща „Система за знания и иновации в селското стопанство“ (СЗИСС/AKIS), която да има водеща роля в разпространението на знания и информация за прилагането на практики за земеделие с ниски въглеродни емисии, както и представяне на примери от демонстрационни (пилотни) ферми, в които се прилага въглеродно земеделие в т.ч. базирани и на информацията разпространявана от Европейското партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост (EIP-AGRI).

Считаме, че разработването на частни и публични научноизследователски и приложни пилотни проекти, демонстриращи икономически и екологично устойчиви модели на земеделие, ще спомогне да се спечели доверието на фермерите и лесовъдите за възприемане и прилагане на въглеродното земеделие;

В Селскостопанската академия – София се разработва научно-изследователски проект, за изследвания на добри земеделски практики за подобряване на почвеното плодородие, увеличаване на добивите и ограничаване емисиите на парникови газове, а именно „Използване на биовъглен за устойчиво земеделие“. Биовъгленът може да се превърне в ключов инструмент при управление на въглеродните емисии в земеделието, вкл. осигуряване на допълнителен потенциал за подобряване на качеството на почвите, опазване на климата и управление на органичните отпадъци.

В контекста на ОСП 2023-2027 г. съществуват възможности, чрез които със средствата, заделени по първи стълб и действията по възможните еко схеми, да се осигури подкрепа за земеделски практики, като например увеличаване на площите с покривни култури. По отношение на ПРСР е възможна подкрепа извън земеделските земи, включително в горското стопанство, поддръжка за наблюдение, трансфер на знания, иновации и консултантски услуги, възможност за проектиране на плащания, базирани на резултатите (на тон на секвестиран CO2) и комбинацията на този инструмент с еко схеми.

Плащанията за отглеждане на въглерод на ниво земеделско стопанство могат да бъдат базирани на действие или на резултати:

 Схемите, основани на действия, компенсират земеделските стопани за въвеждането на благоприятни за климата земеделски практики;

 В схемите, базирани на резултати, плащането на управителите на земя е пряко свързано с измерими показатели за климатичните ползи, които те предоставят.

 Хибридните схеми съчетават елементи от схеми, основани на действия и резултати, като обикновено предлагат плащане за извършване на набор от управленски действия, което се „допълва“, ако фермерите могат да докажат, че са предоставили допълнителни ползи за климата.

Към момента са разграничени 5 ключови тематични области за анализ:

1. Възстановяване и овлажняване на торфища;

2. Агролесовъдство;

3. Поддържане и увеличаване на органичния въглерод в почвата върху минерални почви;

4. Управление на въглеродното съдържание при пасищата;

5. Одити на въглерода в животновъдната ферма.

На този етап, министрите на земеделието на страните членки на ЕС са одобрили заключения относно въглеродното земеделие. В тях се уточняват очакванията на Съвета по отношение на рамката за сертифициране на поглъщанията на въглерод, за която ще бъде представено законодателно предложение в края на годината 2022, за да се създадат условия за икономическо остойностяване на практиките, които увеличават поглъщането и съхранението на въглерод, въз основа на научно доказани изисквания към измерването.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини