ЕК одобри стратегическия план и на Унгария. Докъде сме ние?

Заложено е създаването на 8800 млади фермерски стопанства и модернизирането на други 7700 ферми

0 Къде и кога сме ние наред? Недоволството на някои браншове не стихва, сега животновъдните са най-възмутени и смятат да протестират и пред президента

0 Какъв е графикът на ЕК за реформата на ОСП до 2027 година?

Диана Ванчева

Преди ден, на 7 ноември Европейската комисия одобри стратегическия план за Обща селскостопанска политика (ОСП) за Унгария, който ще получи 8,4 милиарда евро от бюджета на ЕС.

Използваме този факт като повод, за да кажем, че Унгария е предвидила една четвърт от средствата да са предназначени за екологични и климатични цели в земед елието, а 186 милиона евро да отидат при млади фермери, съобщават от ЕК. За тази цел е предвидено по най-конкретен начин и с бюджети мерките в плана да помогнат за

създаването на 8 800 млади фермерски стопанства

Отделно от това в плана е заложено като приоритет да бъдат модернизирани 7 700 ферми.

Като много важен елемент от плана на Унгария е планирано да се работи с приоритет и върху късите и местни вериги на доставки, които да станат основен елемент по отношение на пазарния достъп за местни продукти и намаляване на транспортните разходи и емисиите.

Унгарската държава е предвидила, че

секторите, изправени пред затруднения, ще получат допълнително подпомагане

на доходите, за да може по-бързо да се засили тяхната устойчивост и да не бъдат заплашени от финансов недостиг и фалити.

Планът за ОСП на Унгария е заложил на множество конкретни интервенции, които са насочени на първо място към осигуряване на справедливи доходи за фермерите, както и към постигане на по-справедливо разпределение на финансовата подкрепа между техните браншове.

Унгария отделя цели 38 процента от бюджета за развитие на селските райони на агроекологични интервенции, 8 процента за по-нататъшното развитие на биологичното земеделие, чийто площи трябва да бъдат удвоени до 2027 г., и около 5 процента за опазването на зоните от Натура 2000, които обхващат около 163 000 хектара. Мотивацията е, че тези схеми заедно ще допринесат за устойчивото управление на хранителната сигурност и за намаляването на прилагането на торове и емисии на амоняк.

Какво са предвидили унгарците по линия на мерките за развитие на селските райони?

Те трябва да допринесат за развитието на местните занаяти и занаятчийските индустрии, да засилят икономическите дейности на местните микро и малки предприятия и да насърчат местния екотуризъм и местните гастрономически и културни инициативи – нещо, с което и България е много силна.

Предвидено е една трета от селското население да се възползва от въпросните подобрени услуги в селските райони, за което ще бъдат създадени най-малко 7 000 нови работни места чрез проекти, подкрепени от плана.

Европейската комисия съобщава на сайта си, че за да бъде одобрен, всеки план на държава трябва да бъде пълен и съвместим със законодателството, както и достатъчно амбициозен, за да изпълни целите на ОСП и ангажиментите на ЕС в областта на околната среда и климата.

Новата ОСП ще влезе в действие на 1 януари 2023 година и няма предпоставки за отлагането й и въвеждане на преходен период, каквото предложение имаха някои държави, включително и нашата.

Къде сме ние?

За сведение на всички български фермери и бизнеси, на 1 ноември и българският план беше най-сетне публикуван от Министерство на земеделието във вида, в който е предоставен на Европейската комисия за последна предварителна оценка.

Предстои финален преглед от службите на Еврокомисията с всички нанесени промени по получените 405 забележки през месец май тази година.

Според ръководството на МЗм направен е през лятото нов преглед на интервенциите у нас, въведена е съгласуваност с другите фондове и програми, прегледани са взаимовръзките на отделните части на плана с други интервенции за подкрепа.

Стана ясно обаче, че на МЗм тепърва му предстоят още немалко главоболия за свършената работа. И неизбежно пак да се срещне с някои браншове и да им отговори на продължаващото им силно недоволство и безпокойство от изпратения план във вече уж финалния му вид.

Те продължават да настояват, че въпреки проведените тематични работни групи администрацията пак не е обърнала внимание на предложенията им.

Зона на конфликт остава обвързаната подкрепа

на която българската държава години наред не успя да намери логиката.

При нея и сега са заложени старите добиви от предишни периоди, казват овощарите.

Представителите на биологичното производство пък са възмутени от това, че и в последния вариант на плана за оранжерийното биопроизводство са включени само старите култури домати, краставици и пипер, и нищо повече.

Браншовите организации за плодове и зеленчуци ни пишат, че са възмутени, от това, че не са чути за предложенията си, въпреки че това им е било обещано от МЗм.

Всички заедно се оплакват от

липсата на прозрачност за това, което е записано в крайния вариант на плана

и смятат, че това продължава да бъде стил на работа на аграрното ведомство.

Да не говорим за животновъдните браншове, които смятат, че държавата неслучайно ще остане без родно произведени мляко, млечни продукти, месо и колбаси и те ще бъдат само от внос.

Те смятат, че са въведени безумни за следващия период интервенции, казаха от Съюза на животновъдите в България.

Цели 20 организации изпратиха по този повод писмо с негодувание до служебния земеделски министър Явор Гечев с настояване да бъдат преразгледани решенията за орязване на финансирането на животни над 10 години, както и изключените плащания за телета до 6 месеца и юници, което показва, че в България не можем да ценим и генофонда си за оцеляване на млекодайните и месодайните ферми.

Те искат и да се вдигне възрастовата граница за подпомагане и при автохтонни породи овце и кози над 10 години и да се върне подпомагането в уязвимите планински стопанства за пасторализъм, казаха и от Българска национална организация на зооинженерите за развъждане на породите селскостопански животни, които също са възмутени от вида на плана.

В тази връзка, макар и късно, не е излишно да припомним на МЗм, че един от лозунгите на новата аграрна политика е

„По-справедлива ОСП от 2023 година“

И целта е насочване на подкрепата към онези, които най-много се нуждаят от нея. В което влизат изискванията държавите от ЕС да отделят най-малко 10 % от директните си плащания за преразпределителния инструмент за подпомагане на доходите, за да отговорят по-добре на нуждите от доходи на по-малките и средните земеделски стопанства; плащанията по ОСП да бъдат свързани със спазването на определени трудови стандарти на ЕС и бенефициентите да бъдат стимулирани да подобряват условията на труд в земеделските стопанства; подобряване на конкурентоспособността и укрепване на позицията на земеделските стопани във веригата на доставки.

Нещо много важно е пазарната ориентация – т.е. новата ОСП да запази цялостната пазарна ориентация от предишните реформи, като насърчава земеделските стопанства в ЕС да приведат предлагането в съответствие с търсенето в Европа и извън нея.

Е? Имаме ли го и ние това в нашия план за развитие на земеделието?

И зърнопроизводителите са притеснени

Стратегически план за развитие на земеделието до 2027 година определя начина, по който България ще разпредели 16 милиарда евро, определени за селско стопанство през следващия програмен период. Планът трябва да бъде одобрен от ЕК до края на тази година.

Проблеми в сектора на зърнопроизводство отчита Наталия Шукадарова, изпълнителен директор на НАЗ.

Според нея един от притеснителни моменти, които се отчитат са базовите изисквания, които са задължителни за изпълнение, когато се получава подпомагане. Всички стопани ще трябва да си изработят 4- годишен план за сеитба. Трудно е изискванията да се приложат от страна на земеделските стопани в страната.

Според Симеон Караколев фокусът на животновъдите е единствено върху мярката за пасторализъм, която увисна във въздуха, защото имало негативни становища, в които се посочвало, че има вреди върху пасищата. Ограничава се подпомагането на пашуването. Животновъдните организации са готови да обжалват целия стратегически план“.

Според Стоилко Апостолов обаче в плана има доста проблеми в различни сектори на земеделието. Един от тях е биоземеделието, въпреки че тази работна група работи вече трета година. Обсъждаха се нуждите на сектора и 7% от площите в България да бъдат заделени за биологично земеделие. Българското министерство на земеделието се отказва от подпомагане на биологичното замеделие в екосхемата по Стълб 1 и ще продължат да се плащат единствено ставките за биологично животновъдство. Бюджетът, предвиден за биологично растениевъдство – около 91 млн. лв. не е съвсем ясно къде отива. Необходими са 132 милиона, за да запазим само сертифицираните до момента площи. За да имаме ръст, всяка година трябва да се добавят по коло 50 хиляди хектара сертификация. Ако парите ги няма, няма как да се постигнат целите, които е поставила комисията

.

Какъв е графикът на реформата на ОСП оттук нататък?

0 2024 г. – От 2024 г. всяка държава от ЕС ще представя годишен доклад за качеството на изпълнението на стратегическия си план и ще провежда годишна среща за преглед с Еврокомисията.

0 2025 г. – Комисията ще предприеме първи преглед на изпълнението на всеки стратегически план по ОСП и ще поиска, ако е необходимо, конкретни последващи действия от държавите от ЕС.

0 2026 г.- Ще бъде направена междинна оценка на резултатите от новата ОСП във всяка една държава.

0 2027 г. – Еврокомисията ще предприеме втори преглед на изпълнението на всеки стратегически план по ОСП.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини