Осигуряване на растенията с най-важните за тях хранителни елементи е основа за бъдеща добра реколта
Известно е, че минералните торове могат да осигурят половината от нарастване на добива от културите. Спецификата на тяхното използване (по-специално макро- и микроелементите) е един от ключовите въпроси на съвременното растениевъдство. Ефективното регулиране на храненето с макро- и микроелементи на зимната маслодайна рапица и пшеницата в различните фази през вегетационния сезон се основава на разбирането на действителните физиологични и биохимични процеси, протичащи на ниво клетки, тъкани, органи и целия растителен организъм. Корекцията на обмена на хранителни вещества в растението и в почвената среда дава възможност за постигане на максимални добиви при най-ниски разходи и най-малкото вредно въздействие върху околната среда.
Периодът на зимния покой е времето, когато при зимните култури протича затихването на всички важни функции и процеси на жизнена дейност. В зависимост от продължителността и характера на зимата след възобновяване на вегетацията напролет растенията могат да се намират в различно състояние. До голяма степен това състояние зависи от грижите, които са положени за съответната култура още в началото – през есента. След поникването културите трябва да имат достъп до най-важните за тях хранителни вещества. Най-лесният начин да им бъдат осигурени е чрез листно подхранване.
Есенното листно подхранване става все по-разпространен и популярен начин за успешно презимуване на растенията, особено за зимната маслодайна рапица. Все повече фермери се убеждават в положителния ефект от използването на листни торове, съдържащи бор, фосфор и калий при тази култура. От година на година се наблюдава нарастване на интереса към есенното подхранване и на зърнените култури. За да се облекчи „пролетният старт“, още през есента растенията трябва да са осигурени с необходимите им хранителни вещества.
Есенно подхранване на зърнено-житните култури
Зимните зърнено-житни култури залагат бъдещата си реколта още през есенния период. Те трябва да се отглеждат така, че да влязат в зимата в оптимална фаза, което има решаващо значение за бъдещата реколта. Колкото по-рано растенията формират стъбла, толкова по-голям е шансът за формиране на силен флагов лист и добър клас.
Съществено значение за житните култури по време на есенната вегетация имат фосфорът и калият, а също така манганът и молибденът. Фосфорът влияе върху скоростта на растеж на кореновата система, благодарение на което растенията по-добре се снабдяват с вода и хранителни вещества от почвата. Това им позволява напролет бързо възобновяване на вегетацията и по-добър растеж. Подхранването с фосфор влияе още на формирането на класа, което води до увеличаване на добива от зърно. Калият влияе на водния обмен на растенията, презимуването им, а заедно с фосфора регулират обмена на захари и протеини. Калият заедно с фосфора, сярата и мангана влияят съществено на ефективността на усвояването на азота от растенията. Подхранването с манган играе огромна роля в повишаване устойчивостта срещу гъбни болести, особено в условия на продължителна топла есен, каквато е настоящата, а също така стимулира растежа на кореновата система. Този микроелемент участва и в процесите на фотосинтезата и изграждането на биомаса. Молибденът участва в синтеза на съединенията, отговарящи за увеличаване устойчивостта на растенията към ниски температури.
Есенно подхранване на рапицата
При отглеждане на зимна маслодайна рапица много важен, влияещ на зимуването,елемент е срокът на сеитба – той трябва да е достатъчно ранен (в зависимост от региона), за да създаде на растенията условия за непрекъсната 9-10-седмична вегетация. Благодарение на такъв подход рапицата може да се „отправи“ в период на зимен покой с оптимално количество листа (8 – 10), удебелена коренова шийка и добре развита коренова система (може да достигне 40 – 50 см в дълбочина на профила на почвата). Трябва да се отбележи, че в този период (започвайки от фаза 5-а – 6-а двойка листа) рапицата започва да образува зачатъци на странични разклонения и (от фаза 8-а двойка листа) да формира съцветия, т. е. още есента се залага основата на бъдещата реколта, което изисква леснодостъпно подхранване.
В периода на есенната вегетация на рапицата трябва да се избягва прекомерното внасяне на азот, което в съчетание с много гъсти посеви става причина за прекалено високо изнасяне на растежният връх над почвената повърхност. Това води към измръзване на културата в периода на зимния покой, особено в безснежни зими, придружени със силни ветрове. Освен това извънмерното внасяне на азот води до увеличение съдържанието на вода в рапичните растения, в резултат на което се наблюдава намаляване на студоустойчивостта и устойчивостта към болести.
За да може в есенния период рапицата да достигне до необходимата фаза за успешно презимуване, е необходимо растението да бъде осигурено с лесен достъп до фосфор, калий и магнезий, а от микроелементите – преди всичко с бор. Подаването на тези хранителни елементи по листен път е много важно за културата, тъй като през пролетта тя няма да има време и възможност да навакса и да постигне такъв добивен потенциал, какъвто ще имат растенията, които са били добре подхранени през есента.
Фосфорът влияе съществено на правилното развитие на кореновата система на рапицата (добре развитите и дълги корени осигуряват по-добро презимуване и лесен достъп до вода и хранителни вещества).
Пълната версия е достъпна само за абонати на електронното издание на вестник „Гласът на земеделеца“. Абонирайте се тук!
