Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите: Да бъдеш земеделец става все по-тежко и нелогично

Няма да има спасение от Зелената сделка. Парите, които ще вложим, за да изпълним критериите й, ще бъдат повече от парите, които ще получим под формата на субсидии. Въпросът е защо да го правим?

Липсата на професионализъм в управлението води до щети за земеделието.

За да е конкурентен на европейския, българският земеделец трябва да е няколко пъти по-добър земеделец от него

Тежки моменти очакват земеделците през 2023 година

Интервю на Ася Василева

Госпожо Жекова, предстои Десетият юбилеен семинар на НАЗ. Иска ми се да започнем този разговор с едно събитие, което традиционно се случва по време на тези семинари, а именно обявяването на студента, на когото НАЗ всяка година присъжда стипендия. Това е изключително благородна инициатива от страна на българските зърнопроизводители и вярвам, че трябва да й бъде отделено внимание. Разкажете ни повече за нея. Защо го правите?

Даваме тази ежегодна стипендия защото в НАЗ сме твърдо убедени, че бъдещето принадлежи на младите и образованите. Със сигурност цялата земеделска гилдия има нужда от тях. Те са бъдещето, те са и настоящето. Животът се върти около младите хора и е хубаво да бъдат подкрепяни. Особено хора, които имат даденостите и желанието, а не винаги имат достатъчно финансов ресурс, за да сбъднат мечтите си. Това е и идеята на НАЗ. Да помогне на млади хора, които имат потенциал.

Има критерии, на които трябва да отговарят. Те трябва да правят магистратура в сферата на растителната защита. И трябва да е човек, който е дал всичко от себе си, за да стигне до тази магистратура. Задължително не трябва да е дете на колега.

Стипендията, която дава НАЗ, покрива семестриалната такса за магистърската програма. Разбира се, вратите на Националната асоциация на зърнопроизводителите, винаги са отворени. И за бивши стипендианти, и за тези, които искат да бъдат такива в бъдеще. Ние винаги сме готови тези хора да станат част от екипите ни. Нуждаем се изключително много от полеви агрономи.

И тук идва една сериозна и болна за земеделието тема – агрономията. В последно време стана безкрайно ясно колко голяма и наболяла е нуждата от агрономи в земеделието, които могат да дават безпристрастни съвети. Текат спорове за различни технологии, в които науката я няма, а са само търговците, предстои намаляване на препарати, което изисква особено много професионални знания…

Това, за което ние, като земеделски производители, трябва да си дадем сметка, е че без професионалисти агрономи, земеделието не може да бъде нито конкурентноспособно, нито да съществува в реалността, която ни очаква оттук насетне. Защото тя ще бъде изключително тежка от финансова гледна точка за сектор земеделие, имайки предвид какво е заложено в Стратегическия план.

В предприсъединителната програма САПАРД имаше едно много добро изискване – всяка фирма, която кандидатства за подпомагане и бъде одобрена, трябваше задължително да има агроном, който да е назначен на трудов договор. Европейско изискване, което сто процента отразява реалността. Ако искаш да правиш качествено земеделие, трябва да имаш до себе си професионалист, който да ти дава правилни съвети.

Защото не винаги, когато говорим за фирми доставчици на семена, препарати и торове, там хората са безпристрастни професионалисти. Те си имат таргет. Качеството на съвета, който ще получиш не зависи само от техния професионализъм. Но трябва да разчиташ на това, ако не си грамотен в агрономията. Земеделците често са виждали много неща, но те правят бизнес, рядко са агрономи. За мен, наличието на агроном в земеделските фирми винаги е по-евтиният вариант, отколкото да работиш на принципа “проба-грешка”. В земеделието това струва много пари. Да объркаш нещо носи много големи финансови загуби след себе си. 

Предвид ситуацията, която ни чака с новия Стратегически план, говоря за намаляването на пестициди, което следва от Зелената сделка и пътят, по който вървим, земеделието ще стане още по-трудно. Земеделците дори няма да имат право на грешки. Влагайки един препарат, трябва да решиш кога му е времето да бъде сложен, дали е правилният препарат плюс забраната на страшно много активни вещества. Това доста ограничава възможностите, които ще имат земеделците. И наистина трябва професионалист, който да вземе правилното решение, за да избереш най-ефективният вариант. Защото говорим за ситуация, която ще бъде изключително „изпилена“ от страна на печалби.

Земеделците, обаче, все се надяват, че ще им се размине. Ще се размине ли?

Не. Твърдо не мисля, че ще се размине. Имахме семинар на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, на който коментирахме Стратегическия план, поне частта, до която беше стигнал, защото се оказа, че в рамките на 4 часа се промениха няколко неща. В този смисъл не можем да си позволим да се успокояваме, че тези изисквания няма да се отнасят за нас. Няма такава ситуация. Няма да има възможности за лавиране.

Европейските изисквания са такива, че ще ставаме все по-зелени. Което ще ни струва страшно много пари и това в никакъв случай няма да бъде финансирано от мерките, по които ще кандидатстваме. В никакъв случай. Смятахме го с колегите. Няма как да се получи. Парите, които ще вложим, за да изпълним тези критерии ще бъдат повече от парите, които ще получим под формата на субсидии.

За мен Стратегическият план е изключително тежък за българското земеделие. Защото европейците под една или друга форма получават допълнително финансиране. Докато в България българският земеделец разчита изключително и само на себе си и на това колко е успешен в това, което прави на практика. 

Тоест българският земеделец трябва да е два пъти по-добър от европейския, за да получава същите доходи и да е заедно с него на пазара?

Не знам дали е само два пъти или доста повече. Ето – еврокомисарят Януш Войчеховски обяви, че ще настане благоденствие, държавите ще купуват евтин тор, ще го раздават на фермерите и това няма да се брои за подпомагане. Това на практика ще постави българският земеделец в неравностойно положение. Защото българската държава няма пари за този евтин тор. Тоест ние няма да получим това подпомагане под каквато и да е форма, но европейският земеделец ще го получи. Европейският земеделец получава по-високи субсидии, българският получава по-ниски. Ние пак сме назад поне с няколко крачки.

Една част от държавите в ЕС не облагат земеделските субсидии с данък. Приемат ги за подпомагане, а не за печалба. И това е наистина подпомагане на бранша. В България субсидиите се облагат с данък в размер на 15% за ЕТ. За другите фирми е 10 + 5 дивидент, което на финала пак е 15%. И тук пак сме с още една крачка назад от европейците. Заветните 30 лв/дка, които получаваме, не са 30, а са 26 лв/дка. 

И друго. Не трябва да забравяме, че когато Европейската Комисия даде рамката на Стратегическия план, който ще следваме отсега нататък, а и на този, които изпълнявахме досега като изисквания, голяма част от държавите, които го разписват, разписват тяхната си реалност. И на тях им е лесно. Те си имат синори, имат си пътечки, каменни оградки, напоителни каналчета. Там фермерите няма какво да направят, няма в какво да инвестират, тези изисквания са им даденост, те са си там.

Ние така и не успяхме да докажем на европейците, че при нас е различно. Не успяхме да им докажем, че например лесотехническите пояси в Добруджа са дори по-добра екология от онази европейската. Не успяхме да убедим европейците, че те вършат повече работа от засяването на междинни култури, което е епична глупост за България. Това не вирее в България заради нашия климат. Носи огромни щети там, където излезе, защото много малко от засятото въобще никне. Това е некадърност на всички, които преговарят. За огромно съжаление, причина е и липсата на чуваемост на сектора. Има огромна липса на чуваемост на реалните земеделци. 

Защо се получава тази липса на чуваемост?

Когато назначиш непрофесионалисти да управляват едно производство така се получава. Не говоря за служебния кабинет. Той е за 2 месеца, в които се опитва да оправи бакиите на много хора преди него. Нищо не може да направи – маже нещо, което някой преди това е забъркал. Това просто няма как да се случи. Бяхме стигнали до някъде с министър Танева, бяха договорени политики, бяха обяснени и защитени. Падна правителството, дойде следващото. Казаха ни, че министърът няма нужда да е овчар. Добре, не беше овчар. Но какво се случи на финала? Едно голямо нищо. Зърнопроизводителите бяхме последната гилдия, която с много зор успя да влезе при министъра през май.

Тези хора трябва да са професионалисти. Не може да назначиш някого, защото е добър в някаква сфера, която няма нищо общо със земеделието. Не познавам сегашния председател на Комисията по земеделие в НС, не знам какъв човек е, но е несериозно, човекът, който ще твори законите в земеделието, от когото зависи сектор земеделие, да няма никакъв професионален досег с този сектор, освен любителското правене на кисело мляко. Това е обидно и не може да е вярно. И говорим за период, който е изключително важен за българското земеделие. От този период зависи получаването на субсидиите от българския земеделец през следващите години. Не говоря за сектор зърнопроизводство, а за всички български земеделци и животновъди.

Липсата на професионализъм в управлението води до щети за земеделието. Но никой не носи отговорност за тези щети. Ако някой носеше персонална отговорност, сигурно щеше да се замисли дали заслужава да бъде на такъв пост, иска ли го и може ли да допринесе с нещо за сектора. Това са трите въпроса, на които всеки един политик, застанал на такъв пост, трябва да си отговори. И ако отговорите и на трите въпроса са “не”, е добре да не поема този пост. Защото много хора ще платим цената на такива безотговорни политически решения. 

И не говоря само за сектор земеделие. Ние сме една много малка брънка от това, което се случва. Зад нас стоят арендодатели, стоят фирми доставчици. Когато някой разруши едната брънка от веригата, всички след нея страдат. 

Всички колеги са меко казани отвратени от това, което ни чака. 90 на сто от колегите са настроени да откажат спазването на тези правила.

А в същото време е безмилостна суша ...

Сушата е огромна в цяла България. Този път сушата не е проблем само на Добруджа. Гледах снимки на колеги от Русе. Ужасни са нещата. При нас нещата също изобщо не са добре. В Добруджа и Южна България е незапомнена суша. Чака ни една наистина много трудна 2023 година. Предвид и несигурността на пазарите. Предвид на несигурното производство въобще на продукция за 2023 г. Чакат ни много тежки моменти.

Като споменахте несигурността на пазарите, какво се случва там?

Пазарите са като топче за пинг-понг. Всичко зависи от Зърнената сделка. Ако някоя от страните даде сигнали, че я застрашава, автоматично пазарите тръгват нагоре. В момента, в който Русия каза, че я напуска, цените се вдигнаха с 18 евро, в момента, в който се върна – слязоха обратно с минус 20 евро. Много трудно се търгува и много малко търговия има изобщо. Фирмите търговци почти не излизат на пазара. Което означава, че няма разписани търговски договори и което автоматично ще реагира върху нас, производителите.

Идва моментът за ренти. Един изключително голям финансов ресурс. Това скъпо производство, което Европа така силно аплодира през последните години кара себестойността и цените да отиват непрекъснато нагоре. А в същото време по света има гладуващи хора и държави, и политиците в един момент ще трябва да направят нещо, за да им осигурят евтина храна.

Аз лично не виждам как ще просъществуваме в такава ситуация. А ако няма и добиви заради сушата, това още повече ще утежни ситуацията. Пшеницата в момента е 50 на 50, и според мен, ще има и развалена пшеница.

В същото време в ЕК цари оптимизъм. Еврокомисарят Войчеховски изнесе данни, че в някои страни количеството вложени торове е намалено, а пък добивите – не.

Всяко едно поле има потенциал. Можеш да хвърлиш 50 кг тор и да извадиш 300 кг добив царевица. Можеш да хвърлиш 30 кг тор и пак да извадиш 300 кг добив. Но това зависи от потенциала на полето. Ако по принцип си хвърляш торове и не си прочел нищо, не си правил почвени анализи, а го правиш защото комшията слага толкова, да, вероятно ако намалиш торенето с 20%, добивите няма да паднат. Но това означава, че досега си правил неграмотно земеделие. Затова се правят почвени проби. Виждаш какво ти липсва и колко ти липсва, каква е нуждата на растението, което ще насееш и така се прави торене.

Аз бях изключително изненадана, когато ЕК твърдо отказа намаляването на торовете да бъде обвързано с почвени проби. Което е извън всякаква логика. Не може някой да ме накара да намаля торенето, при положение, че не знае аз с какво и как торя. Без това да има някаква научна обосновка. Ние виждаме една луда търговия, която минава през България, защото тук е депо за торове. И се пазарим – 10, 30 или 50 процента да е намалението.

Примерът на еврокомисар Войчеховски е изваден от контекст и той не е релевантен за всички. Ако се окаже, че аз досега съм торила по нормите, защото ние правим почвени проби, тогава аз от къде да намаля, за да получа оптималния добив от полето? А и само едно торене, извадено от цялата агротехническа година, не означава нищо за никого и всеки действащ агроном го знае. Имам полета с едно и също торене, едни и същи култури и хибриди, но на едното има дъжд, а на другото – не. На едното жъна 700 кг, а на другото жъна 300.

Безнадеждно ли е?

Ще ни спаси това, че ни изпуснаха през 2007 г. Не успяха да оценят колко силно ще стане българското земеделие. Това, че имаме обем, това ще спаси българското земеделие. Това, че имаме някаква техника и можем да издържим да не инвестираме в машини 2-3 години. И това, че за да работим, не зависим от субсидиите, които получаваме. И кризите през които сме минали. Защото от 1992 г. досега сме минали през много кризи и през много битки. Не сме галените деца на никого, още по-малко на ЕС.

В крайна сметка ние ще свикнем. Ще влезем в новите правила и ще ги направим. Ще ги направим дори по-добре от европейците. Въпросът е, че не виждаш причината, поради която да го направиш. Няма логика на това, което следва. Както няма логика при междинните култури, както няма логика при угарите.

По принцип сме големи радетели за опазването на почвата, обаче целогодишно държим едни площи да стоят в угари. Това нали убива структурата на почвата? Сега ние зелени ли сме или не сме зелени? Говорим за 4% оран. В България има 30 млн. дка обработваема земя. 4% е много земя. Унищожаваме ли я като стои целогодишно на угар? Това са неща, които за мен нямат отговор и нямат логика.

Просто има една шепа хора, които през живота си не са правили земеделие. Аз съм убедена, че една част от костюмарите в Брюксел не са стъпвали на поле. Те не знаят как изглежда прахоляка. Зелените са силни. Разписали са някакви неща, които са неизпълними и не водят до нищо. Те просто са празнодумия. Това е политиката, която се води от много време насам. В стил “дайте да спасим малките!”, докато ги умориха съвсем. В момента сме на рефрена – “дайте, ще станем зелени!”, но ще правим 4% угар.

Аз не съм фен на но-тил. Това е посока, в която се залита изключително много и то от търговците на техника. Няма нищо общо с науката. България не е Аржентина и Бразилия. Условията са несравними. Няма как да сравниш валежите в Аржентина и в България. България е страната с най-много почвени типове в целия свят. Наистина сме родени в някаква уникална точка на този свят.  Не може за тези толкова много почвени типове да работи едно и също. Но Европа не я интересува. Ставаме зелени, но не съвсем. 

Говореше се, че новата ОСП, ще стане по-опростена, по-малко бюрократична…

Става все по-тежко да си земеделец. И административно, и чисто финансово като ангажименти към неща, които трябва да изпълниш, за да бъдеш земеделец. Защото няма вариант да не ги изпълниш. Дори не съществува вариант да кажеш – ок, не искам субсидиите, ще работя без тях. Без тези ангажименти не можеш да получиш документ за добра земеделска практика, а той е задължителен при търговията на земеделските продукти.

Земеделието трудно се унищожава, защото все има по някой идиот, който е заровен в земята и това е голямата любов в живота му. Но когато унищожиш индустрията на една държава и я направиш едва кретаща, да се опитваш да й създадеш същите ангажименти като  на другите, не е почтено.

Ние много спорихме при Стратегическия план в частта за препаратите. България е в дъното на таблицата по ползване на ПРЗ. Но ни сравняват с една Нидерландия, която ползва четири пъти повече активни препарати на декар от нас. Как можеш да накараш българските земеделци да направят същото намаление като нидерландските? Защо? Защото те са нидерландци? Нека те да настигнат България. Веднъж да ни посочат за пример и да кажат – ето, направете като България, там не се ползват толкова много препарати за растителна защита. Но не, нас ни дават само като вреден пример. Лобито на големите икономики винаги е по-силно. Парите определят дневния ред. А ние нямаме такива и не можем да определяме нищо. И когато няма хора с кауза, така се получава. 

Като казахте кауза, нека да завършим този разговор с това, с което започнахме – Десетият юбилеен семинар на НАЗ. Какво да очакваме?

Много интересни неща. Това ще е първият семинар на НАЗ след 2 години прекъсване поради пандемията. Събитието е чакано от всички колеги. Отдавна не сме се виждали в такъв формат. Всички имаме нужда да се срещнем, да споделим нещата, които ни вълнуват с хора, които се вълнуват от същите неща колкото и ти самият. За нас е важно, че ще има управителен съвет. Лекторската програма е изключително интересна, както винаги.

Поканени са президентът Румен Радев, министърът на земеделието Явор Гечев, изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Георги Тахов, както и представители на министерството и ДФЗ.  Членовете на НАЗ ще могат да вземат участие и да зададат своите въпроси към представителите на държавната власт в рамките на конференцията.

Разбира се, МЗм ги чакат много неприятни въпроси по Стратегическия план. Нека да се подготвят с много любов и търпение. Защото те са хората, които водят битките вместо нас. Както винаги Националният семинар на НАЗ ще бъде изпълнен със заряд. Надявам се, положителен. 

Това е Десети семинар за нас. Един мини рожден ден, на който обаче вече имаме натрупан опит, точно като едно пораснало дете. Падали сме, ставали сме, удряли сме се, научили сме по няколко урока вече. Както винаги ще има много забавления. Ние сме хора, които умеем да работим и умеем да живеем. Гилдията е така. Виждала е много падения и знае, че тези мигове са изключително ценни. Очакваме го с нетърпение.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X