Оптимално изхранване на животните в есенните и ранните зимни месеци

Освен грубите фуражи, голям резерв са различните видове на сочните

Царевицата – основната фуражна култура
Необходимата животинска продукция в страната се осигурява главно от огромния брой стокови стада – едри и дребни. Усилията и действията за тяхното оцеляване и нормално развитие следва да се насочат към по-ефективно използване на всички фуражни ресурси.
При преживните животни специфичното устройство на храносмилателната система позволява ефективно използване на грубите фуражи с по-ниска хранителна стойност и усвояемост на съдържащите се в тях хранителни вещества. Основен и незаменим фураж за тези животни през оборния период са ливадното и люцерновото сено. Богатото съдържание на хранителни вещества – в 1 кг ливадно сено се съдържат 0,50 кръмни единици (КЕ), 95 г суров протеин (СП), 6,8 г калций (Са), 2,3 г фосфор (Р), и съответно в люцерновото сено – 0,56 КЕ, 165 г СП, 14,5 Са и 2,6 г Р, които осигуряват добро здраве и висока продуктивност на животните. Но тъй като тези ценни фуражи много често са в дефицит, налага се да се използват всички сили, знания и умения за изхранване на животните с груби фуражи, отпадъчни продукти при зърнопроизводството:

  • пшенична;
  • ечемична и овесена слама;
  • царевичак и царевични какалашки;
  • слънчогледови пити и др.
    Тяхното годишно производство възлиза на десетки хиляди тона. Те действително са с ниска хранителна стойност, в 1 кг се съдържат:
  • в сламата от житни 0,3 КЕ, 38 г СП , 3 г Са и 0,9 г Р, а в царевичака – 0,48 КЕ, 48 г СП, 4,3 г Са и 1,5 г Р;
  • в слънчогледовите пити – 0,72 КЕ и 66 г СП.
    Това би могло да се компенсира по възможност с консумацията на по-големи количества от тях. За тази цел в световната и нашата животновъдна практика от дълго време се използват различни методи за предварителната обработка на груби фуражи.
    Физическа обработка
    Най-често се практикува нарязване, смилането и смесване. Сламата се нарязва със сламорезачки на 3 – 4 см дължина. Смилането се извършва с чукови дробилки с големина на отворите на ситото за говеда и биволи 40-50 мм, а за овцете и козите – 20-25 мм. Надробените груби фуражи се смесват с други по-апетитни фуражи – сочни и концентрирани, което увеличава консумацията и подобрява тяхната смилаемост.
    Химична обработка
    Така се повишава хранителната стойност на грубите фуражи. Съществуват много и разнообразни химични методи, но най-достъпен и лесно приложим е използването на карбамид (изкуствен тор). Един от методите за подобряване хранителната стойност на сламата е чрез амоняка, който се получава при разлагане на карбамид. Амонякът при взаимодействие с грубите фуражи разгражда влакнините и повишава хранителната им стойност. Установено е, че след такава обработка сламата повишава кръмната си стойност от 0,3 на 0,5 КЕ. При царевичака увеличението е от 0,45 на 0,60 КЕ, а при какалашките – от 0,50 на 0,65 КЕ. Освен за обработка на грубите фуражи има научно обосновани технологични решения за пряко участие на карбамида в дажбата на преживните животни, при което карбамидът в търбуха се използва от микроорганизмите и се синтезира микробиологичен белтък, използван от организма на животните.
    Установено е, че ако в една кравеферма се изразходват под различни форми 3 кг карбамид дневно, протеиновият еквивалент ще се равнява на от 20 кг слънчогледов шрот. Тъй като предозирането с карбамид води до отравяне на животните, за неговото правилно използване през следващ период трябва да се потърси помощта на учените и специалистите по хранене.
    Освен грубите фуражи голям резерв за изхранване на животните в есенните и ранните зимни месеци са различните видове сочни фуражи:
  • кръмно и захарно цвекло;
  • листата и челата от тях;
  • кръмното и градинско зеле;
  • фуражните тикви и др.
    Освен тях много полезни за изхранване на животните са негодните за пазара плодове и зеленчуци, които – почистени, измити, нарязани и смесени с грубите фуражи, подобряват тяхното качество и усвояемост. Голям резерв за подобряване изхранването в национален мащаб е най-рационалното използване на отпадъчни продукти от:
  • мелничарството – пшеничните отсевки и пшеничните трици;
  • от маслодобивната промишленост – шротовете и експелерите;
  • от млечната промишленост – суроватка, цвик, мътеница;
  • отпадъците от месопреработвателната и рибно-консервната промишленост, кухненските отпадъци и др.
    Голямо значение за правилното хранене на животните е балансирането на дажбите с необходимите минерални добавки:
  • готварска сол;
  • креда;
  • дикалциев фосфат;
  • микроелементни
  • смески и витаминни добавки.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини