loader image

Българското зърнопроизводство – неочакваната жертва на войната в Украйна

Войната в Украйна се отрази на икономическия живот на всички ни. Най-вече с вдигането на цените на енергийните ресурси. Земеделието пострада особено много, защото днес земеделието е буквално превръщане на енергийни калории от газ, тор, дизел и химически препарати в продукция. Производствената инфлация в земеделието скочи почти с 200%. И ако повишените разходи засегнаха всички отрасли, то зърнопроизводството остана и без пазар. Много от секторите в българското земеделие са без пазар от години, но при тях има милиони левове субсидии за обвързана подкрепа, които се дават всяка година. В зърнопроизводството не е така. Там субсидията е една – на площ, онези прословути 33 лв на декар. При рента от средно 100 лв/дка.

Зърното от Украйна влиза на икономически нереални за ЕС цени. Разбира се, търговците не пропуснаха този златен шанс. Всички знаем какво последва.

Да останеш без свежи пари в началото на кампанията е трудно. Нищо, че складовете са пълни. Пари няма. Чува се, че масово се теглят кредити за изплащане на ренти. Зърнопроизводителите са само парченце от доминото – паднат ли те, падат собствениците на земя, фирмите за препарати, торове, земеделска техника, консултанти, хранителна промишленост, потребители, работниците в стопанствата им. Икономиката е изключително крехка.

И това не е всичко. Новият Стратегически план им поставя още по-икономически депресиращи условия, а правителството им готви вдигане на осигуровките за тях и работниците им. А зърнопроизводството е един от малкото сектори на българската икономика, който е изцяло на светло, плаща високи заплати, осигуровки и данъци. Осигурява трудова заетост в провинцията и пълни държавната хазна. Държавната хазна обаче остана безучастна към проблемите му.

Да, помощта за войната в Украйна, която правителството отпусна за земеделците беше безпрецедентна и вля много пари. Но нито лев от тях не отиде при най-пострадалият сектор – зърнопроизводството, въпреки новият прием за „циничната“ помощ за слънчогледа. Цинично е, и че Европейската Комисия не вижда проблем в това, че българските зърнопроизводители са задушени от вноса на украинско зърно, което блокира българските складове и незнайно защо все не отплува към бедстващите африкански държави.

А най-цинично е, че всички очаквахме, че българските зърнопроизводители ще са герои и ще спасяват света от глад. Глад в света все още има. Българските зърнопроизводители са герои. Но явно политиката и икономиката се разминаха някъде. Въпреки онази прословута корица на The Economist със зърното с черепи и пророкуване на световен глад. Реалните производители отново бяха пожертвани. Политиката е цинична работа. Европейската солидарност вероятно не включва солидарност с българските производители.

Ася Василева

Снимка: The Economist

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X