loader image

Ангел Вукодинов: През 2023 г. земеделците ще намалят инвестициите

Господин Вукодинов, в какво настроение посрещате новата 2023 г.?

Както всеки човек, посрещам новата година с надежда. Земеделците по принцип се отличаваме с оптимизма си и сме силни в надеждата. Опитвам се да бъда позитивен в професионален план. Не ми се иска да започвам годината с черните мисли, които ми минават през главата. Но трябва да призная, че след повече от 30 години опит в земеделието, за първи път не съм наясно какво точно да правя и какво ни очаква.

Дори и в климатичен план. Днес чета, че хората във Варна са на плаж. И това буди доста тревоги. В политически план, няма нужда да говорим даже. В икономически план съм много разколебан. Не ми е ясно. Помня, че преди малко повече от година казах в едно интервю: „Недай си боже да дойде перфектната буря в земеделието”. За съжаление, мисля, че вече перфектната буря се превръща в много сериозен ураган. Нямаме устойчивата база, за която да се хванем. Нямаме основа, с която да знаем какво да очакваме и над какво да надграждаме.

В живота е нормално всяко нещо да има някакви еквиваленти. Например, една овца трябва да струва 15 или 20 кокошки. Не може 5 овце да струват 1 кокошка. Вярно е, че икономиката се промени и много неща вече са с неясна стойност. Но чета, че 1 кг амониева селитра струва колкото 1 кг карбамид. На пръв поглед изглежда добре. Ще си купим карбамид, защото има 30 процента повече съдържание на активно вещество. Но това не е нормално. И тези ненормалности вероятно ще се отразят не само на цитираната стока, а на целия икономически цикъл. Затова се чувствам много притеснен какво ни чака. Защото ако в момента 1 кг амониева селитра струва колкото 1 кг карбамид, а нормално 1 кг карбамид трябва да струва колкото 1,3 кг амониева селитра, е твърде вероятно тези алогични съотношения да се пренесат и върху нашата продукция. Още повече, че ние заложихме сравнително скъпи производства и ако световната икономика, повлияна от геополитиката, преобърне тенденциите си, нищо чудно през лятото да продаваме на още по-ниски цени.

И в момента сме притиснати в ъгъла поради липса на пазар и много ниски цени. Няма да е чудно, ако тази тенденция продължи. Земеделците са притеснени. Теглят кредити – дали, за да плащат ренти, дали, за да си издържат производството. Може засега да няма много фалити, защото всеки мобилизира резервите си. Но нищо чудно тази мобилизация да не е достатъчна в края на настоящата стопанска година и фалитите да станат масов факт.

Съжалявам, че започвам годината с такава мрачна прогноза за всички ни, но не ни чака нищо добро. И на всичко отгоре при нас всички политически и икономически решения са почти винаги точно обратните на това, което трябва да се прави. Ако последният редовен министър на земеделието беше правил точно обратните действия на тези, които направи, най-вероятно щеше да стане един успешен министър. Да вземем милиарда за зърното, забраната за износа и т.н.

От 1 януари влезе в сила новата ОСП и съответно Стратегическия план. Готов ли сте?

При Стратегическия план нещата за пореден път са каша. Ние го изпълняваме, но същевременно наредбите ги няма. Стратегията се очертава в Стратегическия план. Затова е и Стратегически план. Но няма наредби, които трябва да разпишат какво и как ние трябва да изпълняваме.

Да вземем прословутите ДЗЕС7 и ДЗЕС8. Дори и да има колеги, които в момента са ги изпълнили, независимо по каква причина, те не знаят след като ще ги заявяват чак през пролетта, а покривните култури тогава ще бъдат унищожени, дали някой сега им прави мониторинг. По време на семинара на НАЗ министър Гечев каза, да сме сигурни, че ни следят и сега. Но как да съм сигурен, като не знаем дали това изпълнение трябва да го заявим при подаване на заявления за подпомагане за настоящата година. Защото няма наредба. Не знаем критериите, по които това изпълнение ще бъде или няма да бъде признато. Много ни е притеснено. Всички наредби трябваше вече да бъдат обсъдени, даже и приети. И да може ние да сядаме и да зубрим точка по точка кое можем и кое не можем да  изпълняваме съобразно нашите дадености, възможности и желания. 

Как работите и каква стратегия ще възприемете? Как се прави бизнес в условия, в които икономиката не може да се прогнозира и липсва нормативна уредба?

Много сложно тази година можем да се ориентираме какво да правим и какви инвестиции да правим. Стопанство без инвестиции е пътник. 1-2 години може да му се размине, но на третата ще бъде изядено от конкуренцията. Но колкото и да не ни се иска, вече говорихме в нашата фирма, че се налага да намалим инвестициите. Което изобщо не е добро решение. Но ако сме поставени пред заплахата дали да съществуваме или не, волю неволю ще намалим инвестициите. Което най-вероятно ще доведе до други проблеми. И с работната ръка, и с конкурентоспособността на сектора. Всеки от нас е купувал известно количество земя. Замисляме се дали тази инвестиция е ефективна за в бъдеще и трябва ли да продължаваме да я правим. Ако видим зор, ще се наложи да се разделим с част от тези инвестиции, които са ликвидни. Защото има неликвидни инвестиции като земеделската техника. Един трактор или комбайн са само трън в очите на хората. Трудно може да се продадат с положителен баланс. Да вземеш реално това което си дал и което се е амортизирало. В момента има някакви инфлационни цени, може би е малко по-добре.

Все по-често чувам от земеделци, че ще намаляват инвестициите. А това наистина изобщо не е добре…

Не е добре. Лично аз за тези години си бях изработил система. Сега с инфлацията всичко се обърка. Но ако говорим за преди нея, преди 2022 г., знаех че ако отида на повече от 20 до 30 лв амортизация на декар, трябва да поспра инвестициите. И ако падна под 12-14 лв/дка трябва да направя нови инвестиции. Но съм бил воден от чисто икономически показатели, а не от страхове. И беше много просто и лесно. Знам си амортизациите, гледаме 16-17 000 дка, като сложиш амортизационния 5-годишен план, това прави 70-80 000 дка. Това означава, че за минимум  1 млн. лв и максимум 1 млн и 500 лв  на 5 години трябва да купувам техника. Ако годината е добра, мога да удвоя инвестициите. При лоша ги намалявам. А сега не знам какво да правя.

Дори и счетоводната печалба, която има всеки един от нас, защото реколта 2022 бе заложена на по-ниски цени, а реализацията, където я имаше, беше на по-високи, и счетоводно нещата излизат на някаква печалба, няма да помогне. Като сложиш тази печалба плюс възвръщаемостта, която имаме от новото производство, не сме сигурни, че парите ще стигнат за производство през 2023 г.  Притеснени сме. Не е добре на 4 януари да си говорим така, но това е реалността.

Не се водят истински дебати. Колкото и да ми е мъчно, не съумяхме да направим истински земеделски съюз – борд, камара, или както искате го наречете, но да се чува думата на земеделците. Продаваме се много лесно. Много от браншовиците като че ли предпочитат да се „отъркват“ във властта. Мислят, че са значими така, а забравят, че основната роля на НПО-тата е да бъдат коректив на властта, а не неин съратник. Когато има единомислие, може да се върви в една посока, но не това е основната роля на браншовите организации. Не избираме най-умните хора за политици, но са достатъчно умни да разберат, че това ги устройва. 

А има ли нещо позитивно? Поне нещо …

Доста в кавички позитивното донякъде е, че макар и късно, в края на октомври – началото на ноември паднаха почти повсеместни валежи в страната. Това позволи на есенниците да поникнат, макар и ненормално късно. Топлото време, което сега ни притеснява, може би позволи на посевите да наваксат част от развитието си. И може би дотук свършва позитивното.

Проблемът обаче е, че няма влага. Вчера с един колега отворихме метеостанциите да сравним валежите за стопанската година и виждаме, че за повечето региони са от 80-90 до 130-140 литра на кв.м. Всичките запаси на влага от 1 октомври досега. Да започнеш стопанската година със стотина литра влагозапасеност е доста голямо предизвикателство. Нормалното е да имаме 200-250 литра на кв.м и то в сухи години. А за оптимално за България се приемаше 300-350 литра на кв. м. И тук говорим за една минимална реколта. Ясно е колко имаме да догонваме. Кой ще ни гарантира, че тези валежи ще паднат?

За успешни реколти всеки знае колко валежи трябват. Има много практични правила, които ги знае всеки. Старите хора не са разбирали много от високи науки. Но знаеха – колкото литра е дъжда, толкова килограма е житото. 

За съжаление, напояването е един голям грях на българските политици…

За това дори не ми се говори. При нас в Съединение, поливането беше на високо ниво. В общината от 200 000 дка се поливаха 70-80%, а в града Съединение са 100 000 дка и се поливаха всичките почти. От тези 90 000 дка в момента се поливат пряко сили и с наши собствени частни инвестиции – около 15 000 дка ориз и около 5000 дка други култури. И то понеже се възроди оризопроизводството. Голям грях е и няма кой да поеме вината. Всеки се учи на наш гръб и после няма виновни. А грешките се плащат после от нас, реално работещите хора. 

В НПВУ са заложени някакви инвестиции за напояване…

Първо – парите са малко. Второ – в първият вариант на НПВУ беше включена рехабилитация на главните съоръжения.  Няма как да не оправим първо главните съоръжения, а да оправяме локалните. Няма как да вървят влакове по ЖП линия, която не е свързана. Без да оправим главните съоръжения, без поддържане и стопанисване на язовирите, без изграждане на нови, без поддръжка на каналите, без привеждане на каналите съгласно съвременните изисквания и икономия на вода със съвременни технологии, няма да стане. Навремето са били открити канали, но всички ходим по света и виждаме днес какви са. Вече има много по-нови технологии. Много често каналите са закрити, загубите на вода са много по-малки. Където може се използва естественото налягане, което предполага икономия на енергия. Водата се контролира много по-добре. Няма измами при плащането й. В един открит канал много трудно може да се контролира колко вода се изразходва, колко се губи.

Доста песимистичен се получи този разговор…

Независимо от всичко, аз желая на всички колеги от сектора здраве. И си мисля, че напук на всички тези негативни неща, ние сме доказали, че се справяме.  Работили сме нееднократно в условията на сериозни предизвикателства. Аз мисля, че с малко помощ отгоре и с леко намаляване на желанието да се пречи на сектора, ще успеем. Не че не искаме някой да ни помага, но вече виждаме, че няма смисъл. Поне да спрат да ни пречат. 

Както ви помогнаха със слънчогледа?

Тази помощ беше подигравка. Помощта е до 2 пъти по-малка от чисто физическата загуба на количествата слънчоглед, които ние съхраняваме и не можем да продадем. Слънчогледът е една от културите, които имат най-голяма фира. Както и да го прибираш, 2-3% винаги се губят. Дори тези 1499 дка, които се опитаха да подпомогнат на стопанство, при един нормален добив на слънчогледа от 200-2500 кг/дка, това прави около 300-350 тона, се подпомага. Ако в стопанството има 3% загуба при съхраняването, имаш 10-12 тона загуба. Дори при ниската цена от под 1 лев, имаш загуба от 10 000-12 000 лв от непродадена стока. А държавата ти компенсира 6000 лв. 

Вероятно и ние имаме грях, че не успяхме да обясним на обществото, че субсидиите, не са това, за което се представят. Несъмнено, те имаха своето значение. Но значението им от 2007 г. насам все повече намалява с всяка следваща година на фона на останалите производствени фактори. Само ако вземем рентата. Между 2 и 3 пъти вече рентата е по-голяма от субсидиите. Някак не успяхме да обясним на обществото кои сме, какво правим и как го правим. 

Но земеделците по принцип са оптимисти…

Да, ако сме стигнали дъното, вероятно няма как да стане по-зле. Но със сигурност, икономическите резултати в сектора тази година няма да бъдат такива, каквито бяха през предходните години. Няма как да бъдат. 

Две думи за но-тила

Един мой учител казваше, че от гледна точка на физиката няма абсолютно бяло и абсолютно черно вещество. Моето лично мнение е, че бъдещето е в тази посока, но трябва да се извърви пътя. И не трябва да бъде религия. 

Интервю на Ася Василева

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X