Обединявайки силите си, японските млекопроизводители изхранват животните си изключително с фуражи собствено производство
Марин Стоянов
Оризови поля и нищо друго… Повечето от нас си представят точно това, когато мислят за земеделието в Страната на изгряващото слънце. Но там има и силно развито млечно животновъдство. Как е създаден млекопроизводителният бранш на остров Хокайдо, как се справят фермерите с отглеждането и изхранването на животните си и каква помощ им оказва японската държава – за всичко това се разказва в репортажа, който ви предлагаме.
Непригоден за отглеждането на ориз. Такава присъда е получил най-северният от четирите основни японски острова от самата природа. И въпреки че Хокайдо се намира на една географска ширина с балканските страни, островът не може да се похвали с мек климат – тук е много силно влиянието на студените течения на Тихия океан. Средногодишната температура е 8,2ºС. Зимите в Хокайдо са продължителни и снежни, понякога продължават чак до май, а снегът често образува преспи с височина до 4 м. Годишно на острова падат около 1100 мм влага. Местните условия напълно могат да се съпоставят със северноамериканските или южноканадските, така че ориз тук няма как да се отгледа. Не може да става и дума за всякакъв вид растениевъдство в класическото му разбиране. Планините и хълмовете оставят надежда само за животновъдството.
МЛЕЧНИЯТ ОСТРОВ
Че си пристигнал в млекопроизводителен район, разбираш още на летището Накасибецу, където е пълно с реклами на млечни продукти. Само допреди 150 години целият остров е бил покрит с гори, но през 1999 г. правителството на Япония взема мерки, за да намали твърде голямата зависимост на страната от вноса на мляко и млечни продукти – по онова време над 60 на сто от консумацията била от внос. Властите разработили проект за развитие на земеделието – от 1999 г. на всеки, който е готов да се премести на Хокайдо и да стане фермер, държавата подарява 600 дка земя. Сега 6000 фермери на острова отглеждат повече от половината от млечното стадо на Япония. В цяла Япония фермерите са 18 000.
ЕДИН ДЕН В СТОПАНСТВОТО НА ФЕРМЕРА МАСАШИ ЯСУДА
Стопанството на Масаши Ясуда, разположено недалеч от летището Накасибецу, е пример за типична местна млекопроизводителна ферма. Тук се отглеждат 200 крави, а 95 от тях са млекодайни със завидната продуктивност от 10 000 кг мляко за година. Самият Масаши Ясуда разполага с 800 дка земеделски земи, но заедно с другите фермери имат достъп до 30 000 дка, на които основно се отглеждат фуражни култури.
Стопанството на японския фермер, на което той с удоволствие посреща европейските журналисти, прилича на северноамериканско. И това си има обяснение – при създаването на фермите Япония е ползвала опита на САЩ.
Диетата на млечните крави на Хокайдо включва и концентрати, но основно е съставена от тревен фураж. При 75-85 дни вегетация тук е трудно да се отгледа фуражна царевица, въпреки че на острова тук-там се срещат малки полета с царевица, от които се прибира по 50 тона фуражна маса. Но и с тревните култури климатът на Хокайдо не глези фермерите – позволяват им се само два откоса – през юни и през септември. Но по време на посещението ни през юни, поради продължилите дъждове фермерите не бяха успели да започнат косенето.
И след като времето не е благоразположено към земеделците, те предпочитат да работят бързо и ефективно, като за целта се оборудват с високопроизводителна техника. В своето сравнително малко стопанство Масаши Ясуда прибира културите със съвсем не малкия силажокомбайн KRONE BiG X 650 с триметров хедер! Вярно, такъв разкош той си е позволил в кооперация със съседите. Използваният съвместно BiG X през този сезон ще трябва да прибере фуража от една трета от площите, а от останалите ще бъдат направени бали.
Силажокомбайните BiG X 650 са собственост на фермерите, а на тях работи наемен работник. Дилърът на техниката осигурява и механизаторите за нея.
„Правим по два откоса на година, прибираме около 20 тона зелена маса от хектар“, казва Ясуда. В момента на прибирането съдържанието на сухо вещество е 30%. Окосената маса се подсушава и наситнява до дължина от 13 мм. Що се отнася до сушенето, поради атмосферните условия, тук му отделят не повече от половин ден. Поради това зелената маса се отправя за консервация достатъчно влажна, и в нея за надеждност на ферментирането се добавят консерванти.
Държавата изплаща субсидии на производителите на мляко – при невиждана за европейските фермери цена от 0,80 –1 евро за литър за същия този литър се доплащат 5 – 6 евроцента субсидии.
Но и себестойността на производството на остров Хокайдо е висока. Приходите от продажбата на мляко на Ясуда при неговото стадо и продуктивност на животните са около 800 000 евро на година, 200 000 от които са необходими за покупката на американски концентрати, иначе рационът на животните ще бъде беден на енергия.
СУБСИДИРАН МАШИНЕН РАЙ?
Добра подкрепа от държавата получават т.нар. кооперативи за съвместно използване на земеделската техника. В историята на земеделското производство на Япония те се появяват през 2001 г. Днес на Хокайдо са около 60. Пример за такава машинно-тракторна станция, която колективно се притежава от няколко фермери, е Grass-1. Обединението е създадено от 7 фермери от окръга още през 2015 г., но работата се върши и реализира само от четирима от тях.
25-те силажни траншеи впечатляват с грижливата си подредба и чистота. Те са разположени на производствената площадка на машинния кооператив. Тук може да се силажира зелената маса от 4800 дка. За непрекъснато прибиране на силажите Grass-1 е закупил косачка на Krone BIG M II и силажокомбайн BiG Х 650, който скоро ще бъде сменен с BiG X 700.
Изпълнителният директор на машинното сдружение Масакацу Оиши отбелязва, че за доставката на силажната маса от полетата работят 6 камиона, четири от които принадлежат на самите фермери. „Поради много късите времеви прозорци при заготвянето на силажите, за косенето използваме собствена косачка BIG M II, понякога наемаме допълнителна тройна комбинация, разказва Оиши. – Наситняването на масата става веднага след окосяването на 10 мм.“
За по-производителния силажокомбайн BIG X 700 съдружниците са решили да закупят и по-мощната косачка BIG M 420. Тя вече е поръчана при дилъра на немския производител, а японската държава субсидира 50 на сто от цената на машината – по простата причина, че държавата иска да стимулира професионализма в млечното животновъдство и ефективността на отрасъла като цяло, като по този начин способства за увеличаването на производството на местни, японски млечни продукти.
За 15-годишната практика на съфинансиране на закупуването на силажозаготвяща техника и осигуряването на нейната достъпност за фермерите местното правителство е успяло да повиши качеството на заготвяните основни фуражи и като следствие да изведе животновъдството на страната на по-високо ниво на продуктивност – от 7 до 10 000 литра на крава на година.
Но субсидирането на разходите за високопроизводителна техника в Япония се променя всяка година, което, разбира се, оказва влияние върху търсенето на тези машини. Една година например Krone доставя в Япония 20 самоходни машини, а на следващата – само 3 или 4.
Закупуването на фуражосмесителната установка, разположена точно до спретнатите силажни траншеи, също е субсидирано от държавата, но строителството на офиса и самите траншеи е изцяло от джоба на фермерите. Само за година от създаването си дружеството е инвестирало в закупуването на машини и строителството на производствени помещения около 6 млн. евро.
В оборите на четиримата фермери, обединени в кооператива Grass-1, се отглеждат 750 крави, за които се заготвят силажите. Фуражната смеска за всяко стопанство се приготвя на общата площадка, откъдето във фуражосмесителни ремаркета се доставя непосредствено в животновъдните стопанства. Понякога от услугите за приготвяне на фуражни смески се възползват и други фермери.
ВСЕ ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ…
По подобен начин е организирана и работата на кооператива за съвместно използване на техниката Kalio-Dai. Той е разположен в центъра на остров Хокайдо. Изпълнителният директор Кийосама Чиба разказва: „Решихме да обединим силите си през 2010 г., днес вече сме 10 фермери. Общо отглеждаме 930 крави, за които разполагаме с 6000 дка тревни култури и 2000 дка царевица за силаж. Още 2000 дка остават за пасища“.
И това фермерско обединение притежава собствен BIG X 650, с който културите се наситняват до 12-13 мм, а царевицата – до 9 мм. Косенето тук е поверено на две тройни комбинации Taarup, агрегатирани с трактори Fendt 900 Vario. За транспортирането на масата до 24-те силозни траншеи са задействани 6 камиона. И тук на общата площадка отделните компоненти – силаж, зърно, царевица, соев шрот и оризовата каша, която остава след производството на оризова водка, се превръщат във фуражни смески, които след това се доставят в стопанствата.
ИМА И ПО-ГОЛЕМИ КООПЕРАТИВИ…
В западната част на Хокайдо е разположен още един кооператив за съвместно използване на техника – Akan. И тук не е минало без самоходна машина на Krone. Управителят на кооператива Йошио Масаки разказва: „За прибирането на силажите използваме три самоходни силажокомбайна BiG X, два от които работят през целия сезон, а третият – при пиковите натоварвания или при ремонт на някоя от другите машини“.
Akan е собственост на 24 фермери. Общото им стадо наброява 1500 глави, за които се отглеждат тревни култури на 7600 дка и царевица на 2600 дка. При силажирането се използват консерванти на основата на млечнокисели бактерии, които, както отбелязва Масаки, са по-достъпни като цена от мравчената киселина. Малко по-различно тук е организиран и самият процес по заготовката на силажите. Хълмистата местност с доста стръмни терени не позволява паралелна работа на самоходен раздробител и транспорт. Прикачни ремаркета с трактори обикновено не се използват в Япония. Как се решава проблемът? Непосредствено към самия силажокомбайн е прикачено малко ремарке с мрежести стени и на тандемни оси. Именно такива 12-кубикови ремаркета Star 7000 спасяват ситуацията, когато логистиката не успява или ъгълът на наклона е твърде остър.
„През първия откос получаваме 38 – 40 тона маса от хектар, а от втория – едва 20 тона, разказва управителят. – Това, което в добри години приготвяме от първия откос плюс царевицата, която дава от 50 до 70 тона от хектар, ни стига напълно. Поради това отделяме по-малко внимание на втория откос, от получените от него силажи дори гледаме да се избавим.“
Това си има обяснение – всяка кампания изисква висока заетост както на хора, така и на машини. И ако няма необходимост, защо да си създаваш излишни грижи и да увеличаваш разходите? Това се казва мениджмънт по японски.
