Моментът на първото азотно торене трябва да е непосредствено преди възобновяване на вегетацията
След зимния покой житните култури започват интензивно да възстановяват вегетацията си и потребността им от хранителни елементи съществено нараства. Глобалното затопляне и повишаване на температурата на планетата в никакъв случай не намаляват необходимостта от ранно пролетно подхранване на зимните зърнено-житни култури. А съвременните технологии за торене и научнообосновани препоръки дават възможност това да се направи по оптимален начин.
В края на зимния покой посевите с зимни житни растения са значително отслабнали. Именно поради тази причина преди пролетното възобновяване на вегетацията е необходимо те да бъдат подхранени. Ако това не се направи, ще се стигне до проблеми и невъзможност за получаване на планираната реколта. Дългогодишният опит показва, че първата доза пролетна храна за зимните култури е регенеративна.Благодарение на нея се активира растежът на надземните части и кореновата система на растенията.
Отчитане реалната потребност на растенията
Азотът е един от най-важните хранителни елементи за пшеницата. Културата усвоява елемента в продължение на цялата си вегетация – от появата на първите коренчета до края на фотосинтезата. От количеството на азота зависи братенето на растенията, количеството зърна в класа и формиране на добива.
В началото на пролетната вегетация агрономите и земеделските производители са ангажирани и загрижени преди всичко за азотното хранене. Специалистите добре знаят, че когато при зимните житни култури липсва азот, в етапа, когато протича т. нар. диференциация на класа в растенията, процесът завършва преждевременно. В резултат на това се формира скъсен клас с малко количество класчета в него и неизхранено зърно. Ето защо неправилното определяне и внасяне на дозата на азотните торове в този период водят до значително намаляване на добива, което е невъзможно да бъде компенсирано в следващите фази на растеж и развитие на културите.
За да се получи положителен резултат от подхранването на пшеницата във фаза на пролетно братене, трябва правилно да се пресметне дозата на минералния тор и да се определи съответстващата форма на азота в него. Като се вземат предвид резултатите от многобройните опити за хранене на селскостопанските култури, при пшеницата за първото пролетно подхранване се препоръчва внасянето на 3– 6 кг/дка в акт. в-во.
Известно е, че дозата на азотните торове в практиката често се определя по външния вид на посевите – чрез ориентировъчно визуален метод. Въз основа на този метод при слаби посеви се внасят по-големи количества азот, а при добре развити – по-малки. По окраската на листния апарат потребността на растенията от азот може да се определи само условно. Признаците за недостига на този макроелемент могат да бъдат подобни на признаците, причинени от дефицит на други хранителни елементи, или да са обусловени от влиянието на други фактори (природо-климатични, физико-химични свойства на почвата и др.).
Друг начин за определяне потребността на растенията от азот е на база резултати от растителна диагностика. За да се установи степента на осигуреност на пшеничните растения с азот, могат да се използват експресни лабораторни анализи. За определяне на този показател е необходимо да се направи химичен анализ в специализирана лаборатория. Този вид диагностика обаче също не дава напълно реална картина за нуждите на растенията от азот, тъй като не отчита сортовите различия, климатичните и почвените условия на отглеждане и др. Този показател може да се изчисли и въз основа на данни от анализ на почвата. Необходимите торови норми за внасяне се определят от показателите на азотния режим в зависимост от избраните методи за изчисляване на дозите. В периода на пролетното възобновяване вегетацията на пшеницата, съдържанието на минерален азот се определя в слоя почва 0 –20 см. Този показател показва на агронома нивото на осигуреност на растенията с достъпни азотни съединения в конкретния момент.
Ако се окаже, че съдържанието на азот е високо, тогава раннопролетното подхранване е нецелесъобразно, тъй като това ще предизвика формирането на непродуктивни разклонения (братя). Посевите с пшеница на почви с такава характеристика се подхранват с азотни торове по-късно при необходимост – в периода края на братене – начало на вретенене. За да се определи показателят за снабдяване на растенията с този хранителен елемент за целия период на вегетацията, е необходимо да се изчисли съдържанието на леснохидролизируем азот, който е най-достъпният резерв за попълване на минералните съединения.
Дозата на азота за първото подхранване най-много зависи от два фактора – състоянието на посевите и времето за възобновяване на пролетната вегетация. Посевите, възстановяващи пролетната си вегетация по-рано от средното, растат добре във височина и благодарение на усиленото братене образуват продуктивни стъбла, достигайки 600 – 700 бр./м2. Ако посевите са редки (200 – 230 растения на 1 м2), в първото подхранване се внасят N6 – 7 кг/дка акт. в-во. При наличие на 180 –200 растения на 1 м2 дозата на азота за първото подхранване се увеличава до N8 –10 кг/дка акт. в-во.
Каква трябва да бъде формата на азота
След определяне дозата на азота, трябва да се избере формата на елемента за внасяне в посева. Този хранителен елемент може да се внесе във вид на амидна (NH2), амониева (NH4 +) или нитратна (NО3-) форма. Всяко от тези съединения има своите предимства и недостатъци. Съответно при избора на формите на азот се вземат предвид състоянието на посева, свойствата на почвата, прогнозата на времето и други фактори, непосредствено влияещи на преобразуването на тези съединения и тяхната достъпност за пшеничните растения. В днешно време пазарът предлага широк асортимент от азотсъдържащи торове, които могат да имат в състава си съпътстващи хранителни елементи или вещества, способстващи намаляване загубите на азот и повишаващи коефициента на неговото усвояване. Този момент също трябва да се има предвид при избора на вида тор.
Понякога при вероятност за ранно възобновяване на вегетацията на средно- и слаборазвити посеви, по-голям ефект се постига с азотно-фосфорните торове с високо съдържание на водоразтворими форми фосфор (нитрофос, нитроамофос, амофос) или техните смеси с амониева селитра. Препоръчителната доза за равнинните райони е N2-3Р20-4 кг/дка акт.в-во.
Азотно-фосфорните подхранвания способстват интензивния растеж на вторична коренова система и братене. Внасянето им преди или в началото на вегетацията може да стане повърхностно или в зоната на корените със специални апликатори. Един от пътищата за решаване на този въпрос е внасянето на течни азотни торове в зоната на корените при раннопролетното подхранване на пшеницата. Внасянето на този вид продукти позволява да се увеличи коефициентът на използване на фосфора, което е свързано както с подобряване разпределението на елемента при внасяне, така и със синергичния ефект от азота за усвояване му от растенията. Смесите от тези продукти често се използват в началото и в средата на сезона.
Определяне на конкретната норма азот
За формиране на един тон добив от висококачествена пшеница са необходими 30 кг активно вещество азот, т.е. за добив от 700 кг/дка са необходими 21 кг азота. В зависимост от предшественика се прави корекция на нормата. Ако предшественикът е добър (бобови култури), потребността намалява с до 2 кг/т, а след лош предшественик се добавят 2 кг/т. След обикновен предшественик нормата остава без промяна. Корекции на нормата на азота се налагат и в зависимост от запасите в почвата. Те могат да се определят с почвен анализ. При съдържание на хумус 1%, в почвата има 2 кг/дка азот. Например, ако хумусът в стопанството е 3,5%, запасите в почвата са 7 кг/дка. Възможният добив без торене ще бъде 240 кг/дка. Т.е. потребността от торене за добив на пшеница от 700 кг/дка ще бъде 21–7 = 14 кг/дка акт. в-во. азот. Ако в есенния период е внесено определено количество азот, необходимо е това количество да се приспадне. Така ако със сеитбата наесен е внесен 10 кг/дка NPK 16:16:16, т.е. внесени са 1,6 кг азот, потребността се определя 14–1,6 = 12,4 кг/дка. Т.е. за периода на вегетацията е необходимо да се внесат 12,4 кг/дка, което е 12,4/0,34 = 36,5 кг амониева селитра или 12,4/0,42 = 30 кг карбамид.
