loader image

Ще се принудим ли да сеем на 1 декември?

Димитър Витковски, агроном „Растителна защита“: Нямаме практически опит за работа в такива климатични условия

Нашата основна цел оттук нататък не трябва да бъдат върховите добиви, а ниската себестойност на продукцията.

Агроном Витковски, каква е ситуацията на полето?

Поредната странна зима на полето. Случва се всичко, което не трябва да се случва. В момента есенниците трябва да са в покой, а те не са. Има условия за развитие на болести. Масова е появата на брашнести мани. Особено в районите покрай Дунава и водоеми. По отношение на ръжди и септория относително ниска степен на заразяване. Това е горе-долу добре, защото брашнестата мана не е най-опасната болест. 

Липсата на студове няма ли да се отрази зле на културите?

Старите български сортове изискваха задължителни отрицателни температури, т.нар. процес на яровизация, за да могат да заложат репродуктивни органи.  Съвременните сортове, които масово се отглеждат в момента,  доказаха, че липсата на студове не е проблем за тях. И без ниски температури, те си залагат репродуктивни органи и добиви. Най-голямото предизвикателство е какъв добив ще заложат. Защото имаме спиране и тръгване на вегетацията, нападения на някои болести, не се знае през есента мухите какво са причинили. На места вече откривам и първите прояви на вирусни заболявания. Всичко това са фактори, които свалят потенциала на полето.

Традиционно фермерите с основното торене слагат и по-малко азот, което е напълно нормално. Ще бъде ли достатъчен и докога ще бъде достатъчен този азот за растенията, тъй като не е тайна, че при липса на хранителни вещества растенията залагат по-малко семена и намалява потенциала на добива. Нитратната директива забранява до средата на февруари торенето с азот. В същото време нямаме яснота оттук нататък това как ще бъде извършвано.  

Четох статия на един наш климатолог, който казва, че тази година в България се очаква да има Солунска зима. Което означава без ниски температури, малко повече дъждове и без сняг. Традиционно фермерите чакаха ниските температури, да замръзне повърхността на почвата, за да могат да влязат с машините да наторят. Такова нещо тази година явно не се очаква. Сега всеки един земеделец трябва да пренастрои собствените си нагласи и вече не да търси замръзнала почва, а да търси по-продължителен период от време между евентуални валежи, за да може повърхността да просъхне и дори с минимални загуби, да извърши торенето. Защото ако подхранването не бъде направено до края на февруари-началото на март, обричаме посевите на още по-нисък потенциал.

Времето налага промени в технологичните срокове?

Как да направиш тези промени като някой трябва да направи цялостен обзор на климатичните условия в региона, за да може да направи анализ какви са новите условия и по каква програма трябва да се работи според тези променени условия? МЗм се опита да се пребори и да убеди ЕК, че в България не зимата е проблем по отношение на ерозията на почвата. Дъждовете не са проливни, нямаме силни ветрове. За България проблемът е през лятото, когато е суша. Но явно не сме имали достатъчно силни аргументи, за да можем да защитим позицията си. Няма как да стане 1-2 ескперта от МЗм без силна научна подкрепа да го направят. Много рядко срещам някой в науката напоследък да споменава нещо за климатичните промени и как ще се отразят на земеделието. А тези промени са много фрапиращи.

Растенията никога не ни лъжат. Вече има пшеница, която е 40 см. И то такава, която е сята в края на оптималния препоръчителен период за сеитба. Ако така продължава, тя ще влезе в следващата фаза, и от фаза братене ще премине във фаза вретенене. И какво правим. Ще сеем на 1 декември ли? До тази година се борих да убедя земеделците да почват сеитбата от 1 ноември. При положение че всички сме учили, че 20 октомври е крайната дата за сеитба в Южна България. 10 октомври е за Северна България. Някой трябва да поръча на науката да направи сериозни изследвания с данни за минали периоди и прогнозни модели за бъдещето. И научната общност да търси в кои моменти и кои технологии се налага да се променят с оглед на променените климатични условия. Ако се налага, да се търси и промяна на сортовия състав.

Например, в Русия основно се сее пролетна пшеница. Добивите не са високи, до 150 кг/дка са, но декарите са милиони и пак стават милиони тонове добиви. В България тя не става, но решения трябва да се търсят. Най-малкото от фирмите, които предлагат семена, защото това е техният бизнес.

Необходима ли е дерогацията за неоникотиноиди за обеззаразяване и прави ли са пчеларите? Какво е вашето мнение като агроном?

Не мога да си представя пчеларите дали въобще имат представа от работата на полето. Имат ли представа колко голямо е едно семенце слънчоглед или царевица и колко препарат ще полепне по него, за да премине този препарат когато това семенце поникне в цвета на растението след месеци. Неоникотидоидът  дотогава се разрежда няколко милиона пъти. За мен тук пак се обслужват нечии интереси. 

Тази дерогация за момента за мен е наложителна. Да, има и други препарати. Но дългогодишната забрана на неоникотиноидите вдигна общата плътност на неприятелите. А когато тази плътност отново бъде свалена до критичния минимум за растенията, тогава вече може да бъде поддържана с някакви други средства. Които са по-меки и за които след 10 години ще излязат данни, че са вредни с нещо. Но сега, при тази голяма популация, няма как без тези доказани средства да бъде овладяна ситуацията. Топлото време също благоприятства презимуването на вредителите в по-голяма степен. Промяната в почвообработките също допринася за намножаването на вредителите. Както на вредните, така и на полезните. Но винаги вредните са една идея повече от добрите.

Дерогацията е хубаво нещо. Хубаво е защото прави прецедент в нашето съвременно земеделие. Това означава, че има мислещи и дейни хора, които търсят решения. От тях ще дойдат и промените в технологиите и всичко хубаво в земеделието. Дерогацията не е страшна за пчелите. Аз самият съм пчелар. От години не са ми умирали кошери. И аз ползвам продукти за растителна защита. Около мен хората ползват препарати. Около моите кошери непрекъснато летят пчели, минавам през пчелини с по 100 кошера, една пчела не се вижда.

Можем ли да резюмираме какви са належащите задачи на земеделците на полето в момента?

Най-важното е всеки земеделец да си направи оглед на своите полета. Нещата са много различни. Нека всеки да оцени това, което се случва на неговото поле – фаза на развитие, коренова система, наличие на болести, на повреди от неприятели. Всички тези неща трябва да ги сложи на масата. Да си направи разчет за това, което е подхранил есента и това, което смята да направи през зимния период. Ножът все повече опира до кокала. И нашата основна цел оттук нататък не трябва да бъдат върховите добиви, а ниската себестойност на продукцията. Оценявайки капацитетът на добивност на всяко едно поле, можеш да направиш някаква равносметка оттук нататък с какво да продължиш.

Старите форми на карбамид не са устойчиви на ултравиолетови лъчи. Ще имаме ли такива студени мрачни дни, в които ще можем да сложим карбамида или ще трябва да търсим варианти със съвременни форми на карбамида с един или два инхибитора, които го защитават от ултравиолетовите лъчи и му позволяват да намали загубите. Може би ще се наложи част от полетата да бъдат наторени с амониева селитра или производните като калциево-амониева и т.н. Това също трябва да бъде преизчислено като активно вещество на декар. Там трябва да бъде променена и цялата формула на торене защото, ако карбамид може да сложиш еднократно в доза 20-25 кг това са 9 кг азот, при същата норма на амониев нитрат има голяма вероятност при дъжд да бъде отмит в дълбочина. Неговата форма е силно подвижна за разлика от амидната формула в карбамида. Това са неща, които всеки един земеделец трябва да си поставя като задачи в работния тефтер всяка сутрин и да ги решава.

Еквилибристиката е голяма. Прогнозите са, че и февруари ще бъде топъл. Това означава, че от втората половина на месеца карбамида и производните му трябва да ги забравим. И да търсим вариант за нитратни форми. Това означава, че трябва да увеличим поне с един броят на влизанията за подхранване. Но за всички тези неща и оценки сега е моментът. Все още може да се ходи по полетата.

Второ нещо – в момента има полета, на които има изключтелно много плевелни растения на квадратен метър. Основно ефемери. Условията за тях са прекрасни, имат храна, растенията на пшеницата са малки, топло е. При тези температури има вероятност тези плевели да настигнат в развитието си пшеницата и дори да й повлияят негативно. Разбира се, това трябва да бъде обследвано, да бъде сложено в списъка със задачи на земеделеца, да бъде следено и да се търсят варианти за реагиране. 

Може би тази пролет ще трябва да се влиза двукратно с хербициди против широколистни плевели. Като първо трябва да се влиза в полетата, в които има много ефемери. И втори път към къснопоникващите плевели. Визирам паламиди, самосевки технически слънчоглед, макар че в момента и той пониква. Трябва да се види и какво е положението с житните плевели в пшеница. От началото на февруари трябва да се картират тези полета, да се види видовият състав на житните плевели защото им трябват различни продукти, за да бъдат изчистени. Хубаво е земеделците да се посъветват и със специалист агроном, за да са по-точни в намеренията си за действие. 

Според развитието на болестите оттук нататък ще трябва да се решава какъв тип фунгициди ще се наложи да се ползват. Дали трябва да се търси някаква комбинация на триазол и стробилурин, които имат по-широк спектър на действие или може да се ползва вариант с друг фунгицид. Нещата са много тънки и изискват индивидуални решения. Но както казах – растенията не лъжат. Те винаги ни показват как се чувстват, какво им пречи. Разбира се, човек трябва да се научи да ги познава. Ако не е сигурен, най-добре е да търси агроном.  Но лично аз не препоръчвам повече от две мнения за едно поле.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X